Решение № 7592 от 21.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6556/2018 г.

Решение № 7592 от 21.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6556/2018 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Е. Арсенов в качеството му на държавен служител - инспектор в ГДБОП при МВР – гр. София чрез процесуалния си представител юриск. С. Стефанова срещу решение № 533/20.03.2018 г., постановено по адм. дело № 2918/2017 г. по описа на Административен съд – гр. Бургас, с което е отменена негова заповед с рег. № 1266 з-238/19.10.2017 г., с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР е заповядано задържането за срок от 24 часа на Д. Бъчваров от [населено място] с основание чл. 321, ал. 2 НК. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното съдебно решение поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. От изложението в касационната жалба може да се направи извод и, че се поддържа и отменителното основания - съществени нарушения на съдопроизводствените правила предвид, че се твърди, че съдът неправилно е преценил доказателствата в административната преписка. Същото оплакване се излага от касатора и относно неправилните изводи на съда относно представения протокол за разпит на свидетел на Я. Узунова от 20.04.2017 г., предхождащ с месеци датата на задържането. Излагат се доводи в касационната жалба, че заповедта е издадена поради факта, че към 19.10.2017 г. е имало данни, от които е могло да се направи обосновано предположение, че Д. Бъчваров би могъл да е съпричастен към извършване на конкретно престъпление по чл. 321, ал. 2 НК, за което е образувано досъдебно производство № 21/2017 г. и са представени доказателства. Твърди също, че заповедта е мотивирана, тъй като в нея е посочено фактическото основание за издаването й – чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР и чл. 321, ал. 2 НК, както и че няма пречка мотивите за задържането да бъдат извлечени от документите, изготвени във връзка и по повод на образуваното следствено дело. Касаторът излага и доводи, че заповедта за задържането е издадена в съответствие с целта на закона, като наложената мярка за административна принуда е била взета в оперативен порядък с цел предотвратяване едно евентуално уведомяване на другите участници в организираната престъпна група поради невъзможността задържането на всички участници да стане по едно и също време. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне жалбата на Д. Бъчваров против заповедта за задържане. Претендира се присъждане и на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Д. Бъчваров от [населено място] чрез депозиран по делото писмен отговор я оспорва с искане обжалваното решение като правилно да се остави в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна поради следните съображения: За да отмени заповедта за задържане на Д. Бъчваров първоинстанционният съд е приел, че при издаването й е допуснато съществено нарушение на процедурата, тъй като е немотивирана. Според съда в заповедта не се съдържат фактическите основания за издаването й, като органът не е посочил на кои факти е приел, че на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР следва Бъчваров да бъде задържан за 24 часа. Записаното в заповедта основание на чл. 321, ал. 2 НК според съда не е достатъчно, за да се приеме че административният акт съдържа фактически основания. Съдът е приел също така, че мотиви не могат да се извлекат и от представените доказателства, съставляващи административната преписка. Относно претърсването и изземването в дома на Д. Бъчваров съдът е счел, че не е намерено нищо, а при личния обиск на лицето са намерени вещи, които са законно притежание и нямат никакво отношение към престъплението по чл. 321, ал. 2 НК. За съдържащия се в административната преписка протокол за разпит от 20.04.2017 г. на свидетел Я. Узунова съдът е посочил, че от него не се извличат данни, които да са относими към жалбоподателя, тъй като неговото име не е посочено от свидетелката. От съдържанието на докладната записка според съда също не сочи за наличието на някакви факти, от които да се извлича съпричастност на жалбоподателя към извършено престъпление по чл. 321 НК. Изложени са мотиви в обжалваното решение, че заповедта е незаконосъобразна и поради противоречието й с материалния закон и въз основа на изложеното е отменена. Обжалваното решение е неправилно постановено. Разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР предвижда възможност за полицейските органи да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление, като това задържане представлява принудителна административна мярка, целта на която е да се предотврати извършването на престъпление или укриване на дееца. За да се изпълни фактическия състав на чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗМВР не е необходимо престъплението да е доказано, а само да са налице данни за такова, като преценката за това дали да бъде задържано лицето, е изцяло в оперативната самостоятелност на съответния полицейски орган. В чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР законодателят е разпоредил административният акт да съдържа фактически и правни основания на акта, което означава същият да е мотивиран от органа, който го издава. В заповедта за задържането на Д. Бъчваров административният орган е посочил, че задържането е на основание чл. 321, ал. 2 НК, реализиращ състав на участие в организирана престъпна група, за което престъпление наказанието е от 1 до 6 години. Правилно се сочи от касационния жалбоподател, че мотивите на индивидуалния административен акт може да се извлекат от съдържащите се в административната преписка документи съгласно ТР № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на Върховния съд. Такъв документ представлява докладната записка от 27.10.2017 г. на Арсенов до началник отдел в "ГДБОП", в която подробно е описано проведената с Д. Бъчваров беседа заедно със служители на ДАНС по повод проведена специализирана полицейска операция и в която изрично се сочи, че са налице данни за Бъчваров за извършване на престъпление по чл. 321 НК и по повод на което е и предприето претърсване на жилището, в което живее. В посоченото тълкувателно решение се съдържат мотиви, че когато в административния акт не са изложени мотиви, то такива може да се съдържат в друг акт или документ от издателя на акта, като няма пречка последните да предхождат издаването на административния акт или да бъдат изложени допълнително. Приложено е по делото и постановление от 03.04.2017 г. на прокурор от Специализираната прокуратура за образуване на досъдебно производство по чл. 321 във връзка с чл. 282 и чл. 301 НК предвид постъпилия от органите на ДАНС сигнал за извършено престъпление от общ характер. Образуваното досъдебно производство е за това, че за времето през 2016 г. на територията на Република България е организирана престъпна група – структурирано трайно сдружение от повече от три лица с цел да извършат престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от 3 години. В искането на прокурор от Специализираната прокуратура до Специализиран наказателен съд – гр. София е посочено, че образуваното досъдебно производство се води срещу неизвестни извършители, като от събраните данни и доказателства има основание да се предполага, че в помещения, жилища, МПС, ползвани от лицата, свързани с престъпната група, се намират предмети, книжа и компютърни информационни системи, съдържащи информационни данни, които могат да послужат за изясняване на обстоятелствата по досъдебното производство. В искането се сочи недвижим имот, обитаван именно от ответника по касация и в който се намират вещи, предмети и компютърни информационни системи, имащи значение за делото. С определение на Специализирания наказателен съд по повод искането е разрешено на органа на досъдебното производство № 21/2017 г. да извърши претърсване и изземване в недвижимия имот, обитаван от Д. Бъчваров и изземване от него на вещи и предмети. От тези съдържащи се в административната преписка документи може да се направи извод, че са налице данни по отношение на Д. Бъчваров по смисъла на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР и полицейския орган е преценил, че е необходимо задържането на Бъчваров. Неправилно съдът е приел, че от приложения протокол за разпит на Я. Узунова – служител в ТД "Национална сигурност" не може да се направи връзка с Д. Бъчваров. Изрично в този протокол Узунова е споменала името на Д. Бъчваров във връзка с корупционна престъпна схема на митнически служители от МП "Малко Търново", както и че същият е доверен служител на Р. Карарусинов – началник смяна в посочения митнически пункт (лист 65 от първоинстанционното дело). От така изложеното по-горе, необосновано първоинстанционният съд е приел, че в нито един от документите от административната преписка не са налице данни за съпричастност на Бъчваров за престъпление по чл. 321 НК. В случая се касае за принудителна административна мярка, а за налагането й не се изисква осъществен състав на престъпление, а само наличието на данни за престъпление, както е посочено и в обжалваното решение, но въпреки това съдът е приел, че заповедта за задържане е немотивирана и постановена в нарушение на материалния закон и незаконосъобразно я отменил. С оглед гореизложеното обжалваното решение е неправилно постановено и като такова подлежи на отмяна. На основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго решение по същество и с оглед изложените по-горе мотиви жалбата на Д. Бъчваров против заповедта за 24-часово задържане по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗВР следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана. Предвид изхода на делото и направеното искане в касационната жалба, на ГДБОП при МВР – гр. София следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции в размер на 200 лв. на основание чл. 143 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение