Решение № 7499 от 22.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2521/2021 г.

Решение № 7499 от 22.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2521/2021 г., VIII о., докладчик председателят Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие"/ДФ3/, чрез юрк. Георгиева, решение № 1830 от 27.11.2020 г., постановено по адм. д. № 303 от 2020 г. на Административен съд Благоевград, с което е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/9305 от 2.03.2020 г., издаден от Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие"/ДФ3/. Според касатора решението е неправилно, поради допуснато нарушение на материалния закон и е необосновано. Твърди се, че при издаване на оспорения АУПДВ не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обосноват отмяната му само на това основание, като са спазени изискванията на чл. 26 АПК, както и чл. 35 и чл. 36 от АПК за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая и за служебно събиране и преценка на доказателствата. Не се споделят мотивите на съда за материална незаконосъобразност на акта свързани с липсата на основания за пълно възстановяване на финансовата помощ в размер на 100 %, съобразно т. 30 от Правилата с аргумент, че административният орган неправилно е взел предвид единствено приходите от продажба на грозде, които несъмнено не са равнозначни на понятието генериране на приходи от дейността". Иска се отмяна на решението и потвърждаване на оспорения АУПДВ. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - В. Б., чрез адв. Бузгьова, в писмен отговор и в с. з. оспорва касационната жалба, моли да бъде оставено в сила първоинстанционното решение и да бъдат присъдени разноски съгласно представен списък. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на спора пред АС – Благоевград е бил Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/9305 от 2.03.2020 г., издаден от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с който на В. Б., на основание на 8. 1, предложение Първо от договор № 01/121/06891 от 10.10.2015 г. във връзка с неизпълнение на задължения по точки 4. 23, и т. 4. 14 от същия договор, чл. 51, ал. 1 от Наредба № 8 от 3.04.2008 г. за условията у реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 121 "Модернизиране на земеделските стопанства" от ПРСР 2007-2013 г., както и на основание чл. 59, ал. 1 и 2 от АПК във вр. с чл. 165 и чл. 166 от ДОПК, чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП, е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 36 048, 76 лв. В АУПДВ е посочено, че констатациите при направената проверка -реализирани приходи от дейността за три пълни финансови години (2016, 2017 и 2018 г.) е в размер на 11. 20 % от заложените в бизнес плана такива. Като неизпълнени договорни и нормативни задължения, са цитирани съответно т. 4. 23 и т. 4. 14 от Договор № 01/121/06891 от 10.10.2015 г. и чл. 16, ал. 5 от Наредба № 8/2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Модернизиране на земеделските стопанства" от ПРСР 2007 – 2013 г., при условията на която Наредба е сключен договора. За да отмени оспорения АУПДВ, съдът е приел, че същият е издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в несъответствие с материалния закон – отменителни основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. На първо място съдът е изложил мотиви относно допуснатите от административния орган нарушения на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК – установено е пълно несъответствие между посочените като фактически основания за неговото издаване и дадената им правна квалификация, което е в противоречие с изискването за мотивираност на акта и опорочава неговото съдържание. В тази насока съдът е констатирал, че органът е обосновал неизпълнение на договорни задължения с източник договор, който в действителност няма сключен с Фонда, а именно - т. 4. 18 от Договор № 01/121/06891 от 10.10.2015 г., на места посочен като Договор № 03/121/06699 от 12.08.2014 г., а действително сключеният между страните договор /вж. л. 294 – 303 e с № 01/121/06891/16.10.2015 г. От друга страна като фактически основания за издаване на акта е посочено установеното при проверките обстоятелство, че реализираните приходи от дейността за три пълни финансови години са в размер на 11. 20 % спрямо заложените в бизнес плана, които са квалифицирани от правна страна като неизпълнение на клауза т. 4. 18 от Договор № 01/121/06891 посочен с дата, различна от тази на процесния договор, като същата няма отношение към описаните фактически констатации. Наред с това е установено и несъответствие между посочената в обстоятелствената част на акта като неизпълнена клауза – т. 4. 18 и правното основание като квалификация на неизпълнението – "неизпълнение на задълженията по т. 4. 23 и т. 4. 14 от същия договор.... " На следващо място съдът е приел, че АУПДВ е издаден и при неправилно приложение на материалния закон. Въз основа на събраните в производството доказателства, в това число и заключението на СИЕ съдът е установил, че подобрената инвестиция е изпълнена изцяло и стопанството на Б. е икономически жизнеспособно. Жизнеспособността на стопанството е постигната чрез закупуването на предвидената земеделска техника и използването й по предназначение, като стопанството е жизнеспособно не само поради това, че реализира доход, но и поради това че е реализиран добив на продукция и то в по-големи от заложените размери. Според вещото лице за 2016 г. реализираната продукция е в размер на 45 000 кг. представляваща 104. 55 % спрямо заложеното в бизнес плана, за 2017 г. реализираната продукция е 60 000 кг. представляваща 139. 39 % спрямо заложеното в бизнес плана, а за 2018 г. реализираната продукция е 40 000 кг., представляваща 92. 93 % от заложеното в бизнес плана. Според съда неправилно и в противоречие с материалноправните разпоредби на Закона и сключения между страните Договор, административния орган е приел, че непостигането на заложените в бизнес плана финансови показатели за трите финансови години, представлява неизпълнение на задълженията по т. 4. 18 от Договора. Неправилно и в противоречие на закона с обжалвания акт административният орган е приел, че недостигането на заложените в бизнес плана прогнозни стойности от продажба представлява неизпълнение на задълженията по чл. 16, ал. 5 от Наредбата. Съдът е приел за неоснователно и недоказано обстоятелството, че за проверявания период, представляващ три пълни финансови години, ползвателят е реализирал приходи в размер на 11. 20 % от заложените в одобрения бизнес план такива. Позовавайки се на извършен анализ на счетоводството на земеделския производител и съобразно данните в годишните данъчни декларации за проверявания период на 2016 г., 2017 г. и 2018 г. вещото лице е установило по-голям процент на изпълнение на заложените приходи от този, визиран в АУПДВ. За 2016 г. реално реализираните приходи са в размер на 17 114. 00 лева, представляващи ЗЗ. 68 % спрямо посочените 50 816. 45 лв. прогнозни приходи в БП, за 2017 г. реално реализираните приходи са в размер на 18 002. 00 лева, представляващи 36. 79 % спрямо посочените 48 925. 95 лева прогнозни приходи в БП, а за 2018 г. реално реализираните приходи са в размер на 24 054. 82 лева, представляващи 57. 34 % спрямо посочените 48 925. 95 лева прогнозни приходи в БП или общо за периода 2016 г., 2017 г. и 2018 г. реално реализираните приходи са в размер на 63 170. 82 лева, представляващи 42. 49 % спрямо посочените прогнозни приходи в БП. В тази насока, неправилно и необосновано според съда административния орган е взел предвид единствено приходите от продажба на грозде, които несъмнено не са равнозначни на понятието "генериране на доходи от дейността" по смисъла на пар. 1, т. 17 от ДР на Наредба № 8/2008 г., представляващо условие за икономическа жизнеспособност на стопанството. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Настоящата инстанция споделя мотивите, изложени от административния съд. В касационната жалба са преповторени фактите по делото, като отново се поддържа, че нарушението, във връзка с което ДФ "Земеделие" търси възстановяване на платената финансова помощ произтича от неспазване на 4. 18 от Договор № 18/121/06440 от 23.07.2014 г., какъвто не е сключван между Б. и ДФЗ, и неизпълнение на задълженията по вменени в чл. 16, и ал. 5 от Наредба № 8/2008 г. Правилни и обосновани са изводите на съда за наличие на основанията по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК за отмяна оспорения АУПДВ. Актът е издаден в нарушение на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. От съдържанието му се установява несъответствие между изложените фактически основания за издаването му, а именно констатираното при проверките обстоятелство, че реализираните приходи от дейността за три пълни финансови години са в размер на 11, 2 % спрямо заложените в бизнес плана, и посочените правни основания обосноваващи допуснати нарушения от страна на ползвателя на помощта - неизпълнение на т. 4. 18 от договор № 01/121/06891 от 10.10.2015 г., на места посочен като договор № 03/121/06699 от 12.08.2014 г. Както правилно е отбелязал в мотивите си решаващият състав т. 4. 18 от договора е неотносима към описаните констатации, тъй като същата вменява задължение на ползвателя писмено да уведоми ФОНДА незабавно след настъпване на обстоятелства от значение за изпълнението на настоящия договор /л. 66/. Несъответствието на сочените фактически основания и дадената им правна квалификация обуславя немотивираност на акта. Неоснователни са възраженията в жалбата срещу изводите на съда, че при изчисление на реализираните доходи от дейността административният орган неправилно е взел предвид само приходите от продажба на грозде. В тази насока съдебният акт съдържа подробни и последователни мотиви за незаконосъобразност на акта и недоказаност на твърдяното нарушение на чл. 16, ал. 5 от Наредба № 8/2008 г., че бизнеспланът на ползвателя на помощта не доказва икономическа жизнеспособност на неговото стопанство. В случая Бизнес планът по Мярка 121 "Модернизиране на земеделските стопанства" за закупуване на земеделска техника, представен от Ползвателя и одобрен от ДФ "Земеделие", е неразделна част като приложение по т. 9. 5, буква "е" към Договор № 11/121/06891 от 16.10.2015 г. и е изработен за период от пет години. В същия е посочена целта на проекта - закупуване на техника, с която да се обезпечи технически отглеждането на винени лозя за биопроизводство, а очаквания резултат от инвестицията след завършване на проекта е в съответствие с основните цели на мярка "Модернизиране на земеделските стопанства", посочени по чл. 2, ал. 2 от Наредба № 8 от 3.04.2008 г. Представените по делото доказателства и заключението на СИЕ потвърждават изпълнение на целите, заложени в бизнес плана и в Наредба № 8/2008 г. - закупуване на земеделска техника и преминаване към биологично земеделие. След като подобрената инвестиция е изпълнена изцяло и стопанството на Б. е икономически жизнеспособно, генерираните доходи и отчетения нетен финансов резултат - печалба, за финансовите години за периода от 2016 до 2019 година, оказват и гарантират устойчиво развитие на земеделското стопанство, то правилно и обосновано съдът е приел, че не са налице предпоставките по т. 8. 1 от договора за дължимост на обезщетение в размер на цялата получена по договора сума заедно с неустойка в размер на законната лихва. По тези съображения решението не страда от пороците релевирани с касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лв. – платено в брой, съгласно договор за правна защита и съдействие от 2.03.2021 г. /л. 33/. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,