Решение № 1337 от 6.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4382/2007 г.

Решение № 1337 от 6.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4382/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Мими Фурнаджиева Производството е по реда на 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.). Образувано е по жалбата на О. С. З., против въззивното решение № 149 от 16 май 2007 г., постановено по в.гр. д. № 200 по описа на окръжния съд в гр. С. за 2007 г., с което е оставено в сила решение № 61 от 29 декември 2006 г., постановено по гр. д. № 1* по описа на районния съд в гр. С. за 2006 г. Сочи се касационното основание по чл. 218б, ал. 1, б. "в" от ГПК (отм.) - неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Касаторът изтъква, че съдът не е взел предвид наведените доводи от касатора, а само тези на ответника; общината е придобила собствеността върху процесния имот, а чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОС не дава срок, от който имотите да могат да се придобиват от общините. Допълнително в писмени бележки се поддържат доводите в касационната жалба. Ответникът в отговор по реда на чл. 218г от ГПК (отм.) изтъква, че процесните обекти не обслужват територията на общината, а само жилищната сграда. Съдебният състав, като взе предвид посоченото касационно основание, наведените от страните доводи и събраните доказателства по делото, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.) от лице, легитимирано да подаде жалба, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. При служебно извършената проверка касационната инстанция не откри пороци, водещи до нищожност или недопустимост на атакуваното решение. За да постанови решението си въззивният съд приел, че съоръженията са част от сградата и имат предназначение да обслужват жилищните обекти и помещения в нея, а не обслужват мероприятия на общината; общината не е установила да е придобила собственост върху процесните съоръжения по силата на законова норма. Предявен е установителен иск за собственост по реда на чл. 97, ал. 1 от ГПК (отм.). В исковата молба касаторът сочи, че е собственик на котелно помещение и хидрофор в жилищна сграда на основание § 7, ал. 1, т. 7 от ПЗР на ЗМСМА и чл. 2, ал. 1, т. 2 от Закона за общинската собственост, но областният управител отказал да ги отпише от книгите за държавна собственост. Не е спорно, че действително ответникът отказал да отпише процесните обекти от книгите за държавна собственост с мотива, че ищецът не е дал доказателства за основание за такова отписване, а ищецът твърдял, че са включени в баланса му. Процесните котелно помещение и хидрофор са разположени в петнадесет етажна жилищна сграда, за която бил издаден акт за държавна собственост през 1972 г. и обслужват парната и водната инсталации на сградата. Атакуваното решение е правилно. За да проведе успешно положителния установителен иск за собственост, ищецът следва да представи пред съда убедителни доказателства за това, че е придобил собствеността върху процесния имот. В случая касаторът твърди, че е придобил собствеността по силата на закона. Законът за общинската собственост в чл. 2 ал. 1 т. 2 определя за общинска собственост имотите, които са предоставени в собственост на общините със закон, а този закон е Законът за местното самоуправление и местната администрация. Според § 7 ал. 1 т. 7 от П. и заключителни разпоредби на ЗМСМА, в собственост на общините се предоставят държавни имоти, представляващи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура на транспортната, енергийната, водоснабдителната, канализационната, съобщителната и инженерно-защитната система, които обслужват само територията на съответната община и не са включени в уставния фонд на търговски дружества. Следователно, общината може да придобие тези мрежи и съоръжения, които по принцип са държавна собственост, само в случаите, когато те обслужват територията на общината и съответно представляват по естеството си част от общинската инфраструктура. В разглеждания случай процесните котелно помещение и хидрофор са построени с единствената цел да обслужват жилищните и други помещения на жилищна сграда и не е установено да са част от общинската инфраструктура. Не са представени доказателства, според които процесните помещения да са свързани с мероприятия на общината. Ето защо, след като общината не е установила предпоставките за придобиване на процесното имущество по силата на закона, каквото е твърдението й, то правилно нейният иск е бил отхвърлен. При постановяването на атакуваното решение съдът не е нарушил процесуалните правила чрез избирателно възприемане и тълкуване на доказателствата, тъй като е взел предвид всички решаващи доводи за принадлежността на правото на собственост. В заключение, след като съдът е издирил и приложил точната законова норма и не е допуснал нарушения на съдопроизводството, изразяващи се в лишаване на страна от правото й да участва в процеса и да представя доказателства в защита на тезите си, решението следва да бъде оставено в сила. Ответната страна не претендира разноски по реда на чл. 64, ал. 2 от ГПК (отм.), а и доказателства за такива не се представят, поради което съдът не присъжда разноски. Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение