Решение № 1812 от 7.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8734/2010 г.

Решение № 1812 от 7.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8734/2010 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по чл. 210, ал. 1 във вр. с чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Юлия Стоянова Сергева, Димитър Николов Димитров, Радослава Димитрова Здравкова и Цветанка Димитрова Димитрова - всичките от гр. София, срещу решение № 1411 от 11.05.2010 г., постановено по адм. дело № 745 от 2010 г. по описа на Административния съд - София-град. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно като постановено в нарушение на приложимия закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - областният управител на София, чрез процесуалния си представител - юрисконсулт Паскал Бояджийски, прави искане за оставяне в сила на обжалваното решение като законосъобразно. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени данните по делото и обсъди становищата на страните, констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от страни, които са участвали в производство пред административния съд и за които решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. С посоченото по-горе решение съдът в производство по чл. 6, ал. 6 във вр. с ал. 5 от ЗОСОИ, образувано по жалба на Юлия Стоянова Сергева, Димитър Н. Димитров, Радослава Дим. Здравкова и Цветанка Дим. Димитрова от гр. София, е упражнил контрол за законосъобразност на заповед № РД-23-011 от 5.03.2008 г. на областния управител на област София, с която са утвърдени направената оценка и установените квоти на признато право на обезщетяване по реда на ЗОСОИ на наследниците на Кирил Б. Вешов с решение от 31.05.2007 г., постановено по адм. дело № 0819 от 2006 г. по описа на Софийския градски съд - АК, III-А състав. Въз основа на представените по делото доказателства и съобразявайки дадените указания от петчленен състав на Върховния административен съд по адм. дело № 2421 от 2010 г., съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Съображенията за това са били, че заповедта, с която са били утвърдени направената оценка и квотите на правоимащите по признатото им право на обезщетение по реда на ЗОСОИ, е законосъобразна. Този извод административният съд е направил въз основа на прието заключение на лицензирано вещо лице, назначено по делото. Така постановеното решение е законосъобразно. Предмет на жалбата пред административния съд е била законосъобразността на заповед № РД-23/011 от 5.03.2008 г. на областния управител на област София, с която са били утвърдени направената оценка и установените квоти от признатото право на обезщетение на Лилия Стоянова Стоянова (нейни правоприемници на основание чл. 120 от ГПК (отм.) са жалбоподателите Димитър Н. Димитров, Радослава Димитрова Здравкова и Цветанка Дим. Димитрова, видно от удостоверение за наследници № 1365 от 1.08.2007 г. на Столичната община - район "Подуяне") и на Юлия Стоянова Сергева. Предметът на жалбата определя и предмета на съдебното решение, което съдът е сезиран да постанови - съдът следва да прецени на основание назначена съдебна експертиза дали със заповедта по чл. 6, ал. 5 от ЗОСОИ административният орган законосъобразно е утвърдил оценката и установените квоти на правоимащите от признатото право на обезщетение с влязлото в сила решение, постановено по адм. дело № 0819 от 2006 г. по описа на Софийския градски съд, като реши окончателно претенцията за обезщетение на лицата, чието искане е уважено. По същество с касационната жалба се оспорва даденото и прието по делото заключение от техническата експертиза, като фактически се правят доводи относно базата и начина на извършеното изчисление на оценката на имуществото, респ. броя на следващите се компенсаторни записи на правоимащите. Сочат се отделни елементи от направеното изчисление по формулата, посочена в чл. 4, ал. 3, т. 1 ЗОСОИ, като се прави извод, че левовата стойност на компенсаторните записи не е съобразена със заключението на вещото лице, прието в съдебно заседание, проведено на 13.04.2010 г. Настоящият 3-членен състав приема, че в конкретния случай тези оплаквания са неоснователни. Не са налице нарушения на материалния закон, тъй като експертизата е извършена от лице от списъка по § 4 от ПЗР на ЗОСОИ. От друга страна, след като от страните или от техния пълномощник не е било оспорено представеното заключение на експертизата в заседанието, когато е било прието, то съдът законосъобразно е постановил решението си въз основа на него, която е счел, че отговаря на данните по делото и ЗОСОИ. Оттук следва изводът, че не са били допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, което пък да води до незаконосъобразност на самото решение. Това е така, защото оспорването на депозираното заключение е могло и е следвало да бъде сторено пред първоинстанционния съд, когато е било приемано. На твърденията, развити в касационната жалба, отговори е следвало да бъдат искани от вещото лице, а след като това не е било сторено, те не могат да бъдат правени по реда на касационното обжалване само на това основание. Освен това следва да се посочи, че на заседанието, в което е било прието представеното заключение на техническата експертиза, процесуалните представители на касаторите не са оспорили по реда на чл. 200, ал. 3 ГПК. След като с касационната жалба не се представят някакви допълнителни писмени доказателства, които да обосноват тези твърдения за неправилност на заключението, респ. незаконосъобразност на постановеното решение, то те се явяват голословни. С оглед изложеното касационната жалба се явява неоснователна, а постановеното от административния съд решение е законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - III отделение,