Решение № 9501 от 14.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2526/2020 г.

Решение № 9501 от 14.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2526/2020 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по две касационни жалби – на началник отдел "Оперативни дейности", гр. Бургас при Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП и на "Арни 2013" ЕООД, чрез адв. Л. Райнова против решение № 13/11.11.2019 г. на Административен съд – Русе, постановено по адм. дело № 589/2019 г., с което е изменена заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-482-0339178/12.09.2019 г. издадена от началник отдел "Оперативни дейности" – гр. Бургас при Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС на "Арни 2013" ЕООД е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект – закусвалня, находящ се в гр. Поморие, ул. "Рибарска" № 1, както и забрана на достъпа до него за срок от 14 дни, за нарушение на чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министерство на финансите, като срокът на мярката и забраната от 14 дни е намален на 7 дни. В касационната жалба на началник отдел "Оперативни дейности" – гр. Бургас при Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП са изложени доводи за нарушение на чл. 169 АПК при постановяване на решението. Този касатор счита, че съдът не разполага с правомощието да измени срока за запечатване на обекта. Намира последното за вмешателство в дискреционната власт на административния орган. В тази връзка твърди, че при оспорване на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, съдът проверява дали органът е спазил изискванията за законност на административните актове, като не разполага с компетентност да тълкува въпроси в сферата на целесъобразността. Счита, че оспорената заповед отговаря на всички изисквания за законосъобразност и не следва да се изменя. Оспорва решението и в частта за разноските. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се потвърди като правилна и законосъобразна оспорената заповед. В касационната жалба на "Арни 2013" ЕООД, гр. Бяла, чрез адв. Л. Райнова основните доводи са за незаконосъобразност на издадената заповед за налагане на принудителна административна мярка. Този касатор счита, че мярката е наложена в противоречие с материалноправни разпоредби, при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, необоснованост и несъответствие с целта на закона. Излага подробни възражения относно неправилното включване в процесната заповед на разпореждане за предварителното й изпълнение. Твърди, че към датата на издаване на заповедта не е образувано административнонаказателно производство, което съставлява съществено процесуално нарушение и лишава дружеството от възможността да се възползва от привилегията, регламентирана в чл. 187, ал. 4 ЗДДС. Сочи, че в издадената заповед липсват мотиви относно продължителността на мярката, като не се излагат и конкретни фактически основания, касаещи конкретния нарушител и обект. Искането е за отмяна на решението и отмяна на заповедта за налагане на принудителна административна мярка изцяло. Претендира присъждане на разноски. Страните не са изразили становище по касационната жалба на насрещната страна. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховният административен съд, първо отделение като взе предвид доводите на страните и извърши дължимата проверка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 от АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Касационните жалби са процесуално допустими като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество жалбата на началник отдел "Оперативни дейности" – гр. Бургас при Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП е основателна, а жалбата на "Арни 2013" ЕООД – неоснователна, поради следното: Предмет на оспорване пред административния съд е била заповед № ФК-482-0339178/12.09.2019 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" – гр. Бургас при Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС на "Арни 2013" ЕООД е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект – закусвалня, находящ се в гр. Поморие, ул. "Рибарска" № 1, както и забрана на достъпа до него за срок от 14 дни, за нарушение чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на министъра на финансите, във връзка с чл. 118, ал. 1 ЗДДС. С обжалваното решение, първоинстанционният съд е изменил оспорения индивидуален административен акт. За да постанови този резултат, съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен административен орган, в изискуемата писмена форма, при спазване на процесуалните и материалноправните разпоредби. Приел е, че извършването на административно нарушение на чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., изразяващо се в неиздаване на фискален бон в търговския обект от работещо фискално устройство е установено от събраните по делото писмени доказателства. Според съда определеният срок от 14 дни за запечатване на обекта и забрана за достъп до него, постановен в условията на оперативната самостоятелност на органа, не съответства на тежестта на нарушението и не е съобразен с целите, предвидени в чл. 22 ЗАНН за налагане на ПАМ, поради което е незаконосъобразен. Изложени са мотиви, че административният орган не е отчел характера на извършеното правонарушение и цялостното поведение на търговеца, като не е съобразил и разпореждането в тази му част с изискванията на чл. 6, ал. 2 АПК. В тази връзка излага в мотивите си и съображения относно установената касова разлика и стойността на извършената контролна покупка. Обосновава извод, че продължителността на административната мярка следва да бъде разумно съотношение на пропорционалност между засегнатите интереси на дружеството и охрана на обществени отношения, касаещи данъчното облагане. Използваното правно средство, според съда, би постигнало преследваната легитимна цел по преустановяване и предотвратяване на административни нарушения и при продължителност от 7 дни, който срок съответства на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК. Решението е неправилно постановено. Нормата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС предвижда, че принудителна административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции се прилага на лице, което не спази реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. По силата на чл. 118, ал. 1 от същия закон всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагането на посочената принудителна мярка, се забранява и достъпът до обекта. В конкретния случай, от събраните по делото доказателства законосъобразно съдът е приел, че са налице материалноправните предпоставки за налагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС. Доводите в касационната жалба на дружеството за нарушение на материалния закон, са неоснователни. По делото е установено, че на 03.09.2019 г. "Арни 2013" ЕООД в качеството си на задължено лице по чл. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. при извършена контролна покупка от органите по приходите на стойност 4. 80 лева и плащане в брой, не е издало фискална касова бележка. Неизпълнение на задължението за издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод представлява нарушение на чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Неспазването на реда и начина за отчитане на продажбите в търговските обекти, чрез издаването на фискален бон е основание за налагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС. В касационното производство спорът е относно законосъобразността на определения от органа по приходите 14-дневен срок на запечатване на обекта и забрана достъпа до него. Принципно вярно съдът е приел, че продължителността на принудителната мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС се определя от органа по приходите в рамките на определения от закона срок – до 30 дни и следва да е съобразена с принципа за съразмерност по чл. 6 АПК. Неправилно и в противоречие с изложените в оспорения акт мотиви и доказателствата по преписката е приел, че в случая това изискване не е спазено. При определяне на продължителността на мярката, административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност. Основателно е оплакването в касационната жалба на началник отдел "Фискални дейности" – Бургас в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП за нарушение на чл. 169 АПК при постановяване на решението. Тази норма предвижда, че в случаите когато актът е издаден при оперативна самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административния акт. Противно на приетото в обжалваното решение, законът не предоставя правомощие на съда да измени определения от органа по приходите срок на принудителната административна мярка. Ако установи, че срокът е определен в нарушение на чл. 169 АПК, съдът следва да отмени акта изцяло. /В този смисъл решение № 11465 от 27.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3490/2018 г., I о./. В конкретния случай, органът по приходите безспорно разполага с оперативна самостоятелност при определяне продължителността на наложената принудителна мярка и упражняването й е мотивирано с конкретни обстоятелства от търговската дейност на задълженото лице и с целите по чл. 22 ЗАНН. Съобразен е не само характера на извършеното нарушение, което пряко води до укриване на приходи, но и обстоятелства, свързани със средно – дневните обороти от дейността на търговеца, декларираните финансови резултати от дейността, както и установената фактическа наличност и разчетената наличност по фискалното устройство. В протокола за извършена проверка в търговския обект на 03.09.2019 г. е констатирана и разлика между фактическата и отчетената от ФУ касова наличност от ЗЗ. 15 лева. При тази факти, незаконосъобразно съдът е приел, че при определянето на 14-дневния срок е нарушен принципът по чл. 6 АПК. Останалите доводи в касационната жалба на "Арни 2013" ЕООД за липса на издадено наказателно постановление и незаконосъобразност на допуснатото предварително изпълнение на мярката по чл. 188 ЗДДС, са неотносими към преценката за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт. В чл. 186, ал. 1 ЗДДС е предвидено, че административната принуда се упражнява независимо от предвидените глоби и имуществени санкции. От друга страна предвиденото в чл. 187, ал. 4 ЗДДС прекратяване на мярката от органа, който я е наложил е релевантно за действието й, с оглед настъпването на правопрекратяващ юридически факт след налагането й, а именно заплащането на наложената административно наказание или имуществена санкция. Допуснатото предварително изпълнение на наложената принудителна административна мярка не е предмет на съдебния спор по делото и доводите в касационната жалба за неговата незаконосъобразност не следва да се обсъждат. От изложеното следва да се приеме, че обжалваното решение, с което е изменен срока на наложената принудителна административна мярка е постановено в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК за неговата отмяна. Спорът следва да се реши по същество, като се отхвърли жалбата на "Арни 2013" ЕООД против заповед № 139- ФК-482-0339178/12.09.2019 г. При този изход на спора, следва да се отмени и решението в частта за разноските. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,