Решение № 1332 от 2.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9918/2009 г.

Решение № 1332 от 2.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9918/2009 г., I о., докладчик съдията Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 398 от 3.06.2009 г., постановено по адм. д. № 2512/06 г. Варненският окръжен съд, адм. отд., пети състав, е отменил ревизионен акт № 1800592/10.08.2006 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Русе, потвърден с решение № 826 от 2.11.2006 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна, в частта, с която на "Боби тур" - гр. Русе, представлявано от Марияна Иванова Георгиева е отказано право на данъчен кредит по фактури от № 145/2004 г. до № 160/2004 г., издадени от "Стройремонт 96" - ООД и е признал на дружеството право на данъчен кредит в размер на 14 999,12 лв. С решението съдът е отхвърлил жалбата на дружеството в останалата й част. С определение № 155 от 18.06.2009 г. по същото делото Варненският окръжен съд е осъдил "Боби тур" - ООД да заплати на Д "ОУИ" - гр. Варна сумата 2455,25 лв. юрисконсулско възнаграждение, като над тази сума е отхвърлил молбата за присъждане на разноски. Срещу така постановеното решение в отменителната му част е подадена касационна жалба от Бисерка Ганчева Василева в качеството й на зам.-директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна. В същата се прави оплакване, че решението на Варненския окръжен съд в тази му част е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Варненския окръжен съд в отменителната му част и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди РА и в тази му част. Претендира се присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответното по касационната жалба дружество "Боби тур" - ООД взема становище, че решението на Варненския окръжен съд в обжалваната му отменителна част е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Срещу така постановеното решение в отхвърлителната му част е подадена касационна жалба от "Боби тур" - ООД - гр. Русе, представлявано от управителя Марияна Иванова Георгиев, чрез пълномощника й адв. Снежина Христова. В същата се прави оплакване, че решението на Варненския окръжен съд в тази му част е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Варненския окръжен съд в посочената му част и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени обжалвания РА. Претендира се присъждане на разноски. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна не е взел становище. Срещу постановеното определение за разноските, в отхвърлителната му част, е подадена частна жалба от Бисерка Ганчева Василева в качеството й на зам.-директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна, в която се правят оплаквания, че на Д "ОУИ" - гр. Варна се дължи пълният размер на разноските с предвид обстоятелството, че доказателствата, които са послужили за отмяна на РА са ангажирани в хода на съдебното производство. Ответното по частната жалба дружество "Боби тур" - ООД взема становище, че частната жалба е неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационните жалби са процесуално допустими, а по същество са както следва: тази на "Боби тур" - ООД е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а тази на Д "ОУИ" - гр. Варна е основателна и следва да бъде уважена. В този смисъл е становището му и за частната жалба на дирекцията. Върховният административен съд, състав на първо а отделение, като прецени допустимостта на жалбите и наведените в тях касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: По касационната жалба на Д "ОУИ" - гр. Варна. Касационна жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С решението Варненският окръжен съд е отменил като незаконосъобразен ревизионен акт № 1800592/10.08.2006 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Русе, потвърден с решение № 826 от 2.11.2006 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна, в частта, с която на "Боби тур" - гр. Русе, представлявано от Марияна Иванова Георгиева е отказано право на данъчен кредит по фактури от № 145/2004 г. до № 160/2004 г., издадени от "Стройремонт 96" - ООД и е признал на дружеството право на данъчен кредит в размер на 14 999,12 лв. Окръжният съд е описал фактическата обстановка по спора във връзка с процесните фактури, с предмет "сграда", по които правото на данъчен кредит е отказано поради късното начисляване на данъка. Изложени са мотиви, че при условията на чл. 25, ал. 1 от ЗДДС (отм.) данъчното събитие действително е настъпило на 28.09.2004 г., когато по нотариален акт № 008, т. Х, рег. № 9700, дело 1286/04 г. "Стройремонт 96" - ООД е прехвърлил на "Боби тур" - ООД - недвижим имот - ресторант - фолк клуб "Извора" в гр. Русе, но констатациите на органа по приходите, че късното начисляване на данъка не поражда право на данъчен кредит за дружеството е неправилен и в нарушение на закона. На база на тълкуване на разпоредбите на чл. 64, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 55, ал. 6 от ЗДДС и чл. 67, ал. 1 от същия закон окръжният съд е направил извод, че късното начисляване на данъка неправилно е приравнено на липса на начисляване и да служи като основание за отказ по реда на чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.). Основното оплакване, което се поддържа в касационната жалба, е за допуснато нарушение на материалния закон. Навеждат се доводи, че неправилно окръжният съд е приел, че единственото основание за непризнаване на право на данъчен кредит по процесните фактури е късното начисляване на данъка, без да бъде съобразено, че към датата на издаване на фактурите през месец ноември 2004 г. не е настъпило данъчно събитие и че по отношение на тях е налице хипотеза по чл. 65, ал. 4, т. 2 от ЗДДС (отм.), респективно отсъствие на условие по чл. 64, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.). Излагат се и доводи, че в хода на делото не е установено по несъмнен начин и самото начисляване на данъка, тъй като вещото лице не е извършило проверка в счетоводството на доставчика. Решението на Варненския окръжен съд в тази му част е не правилно като постановено в нарушение на материалния закон. Направеното оплакване е основателно. По делото няма спор от фактическа страна и същата правилно е възприета от окръжния съд. От данните по делото е видно, че по силата на договор за покупко-продажба, изразен в акт № 008, т. Х, рег. № 9700, дело 1286/04 г. "Стройремонт 96" - ООД е прехвърлил на "Боби тур" - ООД - недвижим имот - ресторант - фолк клуб "Извора" в гр. Русе, в който е посочено, че сумата по продажбата е заплатена напълно и в брой. От изложеното в констативната част на РА става ясно, че правото на данъчен кредит по процесните фактури, издадени във връзка с въпросната продажба, е отказано поради това, че по силата на чл. 25, ал. 1 от ЗДДС (отм.) данъчното събитие е настъпило към датата на прехвърляне на собствеността, когато е заплатена и цената, а към момента на издаване на фактурите такова събитие не е налице. Като основание за отказа е посочено също и обстоятелство, че в хода на ревизията не е установено начисляване на данъка при условията на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.), както е съобразено, че не е налице и плащане по ДДС-сметка. По изложените по-горе мотиви окръжният съд е приел, че РА е незаконосъобразен в тази си част и като такъв следва да бъде отменен. Настоящата инстанция намира този негов извод за неправилен. Изложените мотиви относно по-късното издаване на фактурата и взаимовръзката между чл. 64, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.) и чл. 67 от същия закон по същество са правилно и в съответствие с установената съдебна практика. Но окръжният съд не е съобразил, че късното издаване на фактурата не е единственото основание на органа по приходите за непризнаване на право на данъчен кредит по въпросните фактури. От констативната част на РА се установява, че правото на данъчен кредит не е признато и поради това, че в хода на ревизията не е било установено начисляването на данъка от доставчика като едно от кумулативните условия за възникване на право на данъчен кредит. Това обстоятелство не е установено и в хода на административното и съдебното обжалване, в това число и посредством заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза. В заключението си /л. 52 от първоинстанционното дело/ вещото лице е посочило, че не може да установи начисляването на данъка за м. 11/2004 г., тъй като не му е представена счетоводна справка по сметка 4532. Като е приел друго и е отменил РА в тази му част като незаконосъобразен, окръжният съд е постановил едно неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено в тази му част и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата бъде отхвърлена като неоснователна в тази й част. По касационната жалба на "Боби тур" - ООД. Касационна жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. Същата е против отхвърлителната му част за непризнато право на данъчен кредит по доставките на "Стройремонт 96" - ООД и "Принцес груп" - ЕООД, както и относно определени задължения за корпоративен данък за 2003 и 2004 г. По отношение на непризнатото право по доставките на "Стройремонт 96" - ООД и "Принцес груп" - ЕООД в мотивите на съдебния акт са описани подробно фактическите констатации на органа по приходите за непризнаване на право на данъчен кредит, събраните в хода на съдебното производство доказателства, както и оплакванията на жалбоподателя, както и изводите на окръжния съд в тази насока. По доставките на "Стройремонт 96" - ООД фактурите са обсъдени по отделни групи. Така за тези под номер 134/04 до 138/04 г., за което правото на данъчен кредит не е признато както поради неначисляване на данъка, така и поради липса на реални доставки окръжният съд е приел, че РА е законосъобразен, тъй като в хода на съдебното производство е доказано само начисляване на данъка от доставчика, но не и реалността на доставките. В аналогичен смисъл са и мотивите за непризнатото право на данъчен кредит по фактури от № 160/04 г. до 188/04 г., както по отношение на доставките на "Принцес груп" - ЕООД. В касационната жалба се правят оплаквания, че след като окръжният съд е уважил жалбата на дружеството за фактури № 145/2004 г. до 160/2004 г. на "Стройремонт 96" - ООД, то по същите причини, предвид и установеното начисляване на данъка от вещото лице, е следвало да уважи жалбата и отмени РА е за останалите фактури. Направените оплаквания са неоснователни. От мотивите на съдебното решение е видно, че жалбата против ревизионния акт в тези му части не е отхвърлена поради това, че не е установено начисляване на данъка от доставчиците при условията на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.) - по този въпрос окръжният съд е приел изрично, че това е доказано със заключението на вещото лице, а поради това, че не е установена реалност на документираните с фактурите доставки. Изводите на първоинстанционния съд в тази насока са логически издържани и правилно тълкуване на закона. Спрямо тях в касационната жалба не се правят конкретни оплаквания, нито пък се сочат нови доказателства, установяващи реалността на доставките. С решението на окръжния съд е отхвърлена жалбата на дружеството по отношение на частта от РА, с която е преобразуван финансовият му резултат за 2003 и 2004 г. и са определени допълнителни задължение за корпоративен данък и лихви за забава. Против тази част от решението оплакванията са свързани основно с неправилност на първоинстанционното решение в отхвърлителната му част за непризнатото право на данъчен кредит. Направените оплаквания са неоснователни. Окръжният съд е описал подробно основанията, поради които органът по приходите е преобразувал финансовия резултат на дружеството за двете процесни години и те не са свързани с непризнатото право на данъчен кредит по посочените по-горе фактури, а поради други нарушения на счетоводното законодателство - неотчетени приходи за 2004 г. предвид влязъл в сила ДРА, наличие на разходи, не свързани с дейността, техническа грешка при определяне на амортизациите. При извършената проверка окръжният съд е приел, че в тази си част РА е законосъобразен. Този негов извод е обоснован на фактите по делото и закона и против тази част от други оплаквани, освен изложените по-горе не се правят. Като правилно и законосъобразно решението на Варненския окръжен съд в отхвърлителната му част следва да бъде оставено в сила. По частната жалба на Д "ОУИ" - гр. Варна: Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. Същата е основателна. Тъй като в първоинстанционното решение съдът е пропуснал да се произнесе по въпроса за разноските, от страна на Д "ОУИ" - гр. Варна е била депозирана молба - л. 251 от делото, с което е поискано допълване на същото в тази му част и на дирекцията да бъде присъдена сумата 2 745,23 лв. юрисконсулско възнаграждение, определена върху целия обжалваем интерес, тъй като за отменената част от РА са налице условията по чл. 161, ал. 3 от ДОПК. При условията на евентуалност е поискано присъждане на сумата 2 445,25 лв. върху отхвърления размер от жалбата. С обжалваното определение окръжният съд е присъдил разноски съобразно отхвърлената част от жалбата в размер на 2 745,23 лв., а за разликата е отхвърлил претенцията. Предвид уважаването на касационната жалба на Д "ОУИ" - гр. Варна претенцията на същия се явява основателна в пълен размер и на дирекцията следва да бъде присъдена още сумата 299,98 лв., в който смисъл следва да бъде изменено определението и уважена частната жалба. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо А отделение,