Решение № 3632 от 18.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13791/2008 г.

Решение № 3632 от 18.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13791/2008 г., I о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на на дирекция "ОУИ", гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, срещу решение от 30.06.2008 г. по ахд № 1607/2006 г. на Пловдивски окръжен съд, административно отделение, с което е обявен за нищожен ревизионен акт (РА) № 1601972/1.08.2006 г. на ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 1043/19.10.2006 г. на директора на дирекция "ОУИ", гр. Пловдив, в частта, с която са определени на Бисер Филипов Михайлов данъчни задължения по ЗОДФЛ, както следва: за 2002 г. - данък по чл. 35 от ЗОДФЛ в размер на 2135, 37 лв. и 864, 03 лв. лихви, за 2003 г. - данък по чл. 35 от ЗОДФЛ в размер на 10 317, 11 лв. и 2851, 47 лв., за 2004 г. - данък по чл. 35 от ЗОДФЛ в размер на 19024, 60 лв. и 2863, 84 лв. лихви. Касаторът поддържа в касационната жалба, че решението е неправилно - постановен в нарушение на чл. 68 ДПК (отм.), иска отмяната му, връщане на делото за решаване на спора по същество и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационна жалба - Бисер Филипов Михайлов, жив. в гр. Пловдив, чрез процесуален представител в писмено становище, иска оставяне на решението в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо "а" отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, ПОС е приел за установено, че обжалваният РА е издаден вследствие на данъчна ревизия, започнала по силата на акт за възлагане на данъчна ревизия (АВДР) № 3163/8.09.2005 г., с която на Бисер Михайлов е възложена данъчна ревизия по ЗОДФЛ за 2000 - 2004 г., по ЗМДТ за същия период и чл. 61а ЗМДТ за 2002 -2004 г. със срок на завършване на ревизията - 8.12.05 г. Срокът на ревизията е продължен с АВДР № 4281/8.12.05 г. по реда на чл. 68, ал. 6 ДПК (отм.) до 06.01.2006 г. След изтичане на този срок е издаден нов АВДР и ревизията е продължила по ЗОДФЛ без надлежно разрешение по чл. 68, ал. 7 от ДПК (отм.) на министъра на финансите, тъй като видно от приложеното искане на главния данъчен директор и резюлюцията на министъра на финансите е разрешено продължаване на срока на ревизията на Бисер Михайлов по ЗДДС, ЗА и ЗМДТ. Липсата на това разрешение опорочава последващото продължаване на ревизия и издадения РА до степен на нищожност, тъй като е довело до издаване на РА от некомпетентен орган. Настоящият съдебен състав намира, че липсата на разрешение на министъра на финансите по чл. 68, ал. 7 от ДПК (отм.) за продължаване на ревизията по ЗОДФЛ води до ненадлежно възлагане на ревизията по този закон след изтичане на срока по първите АВДР, ненадлежно издаване на последваща заповед за възлагане на ревизия по същия текст и определяне на компетентен орган за издаване на РА и съответно до издаване на РА от материално некомпетентен да издаде РА по ЗОДФЛ за процесните периоди орган през м. 08.2006 г. Несъстоятелен е доводът, че се касае за техническа грешка при изготвянето на предложението от главен данъчен директор до министъра на финансите. Причините за недаване на разрешение за продължаване на ревизията по ЗОДФЛ са ирелевантни, от значение е, че при липса на такова разрешение няма възможност за последващо удължаване на срока на ревизията и съответно след него - определяне на компетентен издател на РА при условията на ДОПК. Решението като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираното от касатора юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, първо "а" отделение