Решение № 6462 от 1.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3404/2020 г.
ВАСI отделение01.06.2020 г.докладчик Мария Радева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2231 от 27.12.2019 г., постановено по адм. д. № 582 по описа за 2015 г. на Административен съд - Бургас. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 6462 от 1.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3404/2020 г., I о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на "АЙСБЕРГ" ООД /с предишно наименование "АЙСБЕРГ" ЕООД и предишен управител Л. Л./, със седалище гр. Сливен, представлявано от управителя Н. Желев, чрез адв. Александрова против решение № 2231 от 27.12.2019 г., постановено по адм. д. № 582 по описа за 2015 г. на Административен съд - Бургас. От съдържанието на касационната жалба могат да се извлекат доводи за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, Твърди се, че в решението, постановено в производство по чл. 175, ал. 2 АПК за поправка на очевидни фактически грешки във влязло в сила решение № 1200 от 23.06.2016 г. по същото административно дело № 582/2015 г. съдът неправилно е отхвърлил молбата като подробно излага фактическата обстановка по делото. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и допускане на поправка на твърдяната очевидна фактическа грешка. Ответникът – Директорът на Дирекция "ОДОП" Бургас не се ангажира със становище по спора. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното по реда на чл. 208 и сл. от АПК съдебно решение № 2231 от 27.12.2019 г., постановено по адм. д. № 582 по описа за 2015 г. на Административен съд - Бургас се е произнесъл по същество по искане с правно основание чл. 175, ал. 2 АПК за поправка на очевидни фактически грешки в съдебно решение № 1200 от 23.06.2016 г., постановено по същото административно дело, като е оставил същото без уважение. В мотивите си съдът е очертал компетентността си в производството по чл. 175, ал. 2 АПК, обсъдил е доводите на молителя и е направил обоснован и верен извод за липса на основание за поправка на фактически грешки във влезлия в сила съдебен акт. Неправилно е твърдението на касатора, че е допусната очевидна фактическа грешка при пресмятане на задълженията му. Спорът касае установени публични задължения с ревизионен акт за периода от 01.08.2012 г. до 27.08.2012 г. на основание чл. 111, ал. 1 от ЗДДС. Възраженията са относно ново преизчисляване на публичното задължение с твърдение, че съдът не го е съобразил със задълженията по чл. 86 от ЗДДС. При постановяване на оспорваното решение, съдът се е позовал на съдебно- счетоводните експертизи по делото. Процесното съдебно решение е било предмет на инстанционен контрол пред Върховен административен съд, като с решение № 5552 от 03.05.2017 г. по адм. дело. № 11100/2016 г., същото е оставено в сила, поради което правилно е посочено от административен съд Бургас, че при поправка на твърдяната очевидна фактическа грешка би се стигнало до компроментиране на съдебния акт на касационната инстанция. Съгласно чл. 175 АПК, по свой почин или по искане на страна съдът може да поправи допуснати в решението писмени грешки, грешки в пресмятането или други подобни очевидни неточности. Решението за поправката се постановява в закрито заседание и подлежи на обжалване по реда на самото решение. След влизането си в сила то се отбелязва върху поправеното решение и преписите. От уредбата на производството по поправка на очевидните фактически грешки, става ясно, че тази процедура не може да бъде прилагана като редакция на правните изводи на съда, развити по съществото на съдебния спор, нито за поправка на изводите относно оценката на събраните по делото доказателства, обосновавайки крайния извод на съда. Това е така, тъй като стабилитетът на съдебния акт не може да бъде засегнат от актове и волеизявления на самия съд, който не е властен сам да промени. Видно от съдържанието на сезиращата молба касационният жалбоподател се стреми да обори правилността на правните изводи на съда, направени в съдебно решение № 1200/23.06.2016 г. Следва да бъде споделено, че касационното обжалване липсват оплаквания от страна на "АЙСБЕРГ" ЕООД за допуснати нарушения на производствените правила при кредитиране на заключението на съдебно-счетоводните експертизи. Процесуалното бездействие на касатора не следва да бъде толерирано от съда. Не може да бъде допусната промяна на фактическите установявания по делото чрез законовата възможност за "поправка на очевидна фактическа грешка", тъй като, "очевидна фактическа грешка" е несъответствие между "целеното" и "документираното" изявление на съда, то настоящия съдебен състав не намира подобен дисбаланс в обжалваното решение. По тази причина изводът в съдебно решение № 2231/27.12.2019 г. за липса на основание за поправка на очевидни фактически грешки е правилен и обоснован и обжалваното решение следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, в състав на първо отделение