Решение № 3737 от 6.4.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Електроразпределение Север АД, чрез адв. Л. Мачева-АК Велико Търново, редовно упълномощена от Адвокатско дружество Величков, Желязков и Партньори, против Решение 4060/16.06.2022 г., постановено по адм. дело 5385/2021 г. по описа на Административен съд София-град. С оспореното решение е отхвърлена жалбата на същото дружество срещу Решение Ж-285/14.04.2021 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране гр. София. Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон, за което излага съответните доводи. Иска отмяна на съдебния акт и на решението на Комисията за енергийно и водно регулиране, както и присъждане на разноски за двете инстанции. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател чрез упълномощен адвокат поддържа жалбата на изложените в нея основания и претендира разноски. Ответната страна Комисия за енергийно и водно регулиране, чрез упълномощен юрисконсулт в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли за потвърждаване на оспореното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна Б. Йорданова, не изразява становище по касационната жалба и не се представлява в съдебно заседание. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба от Електроразпределение Север АД (ЕР Север, оператора) против Решение Ж-285/14.04.2021 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР, Комисията), с което на основание чл. 22, ал. 1, ал. 5 и ал. 7 от Закон за енергетиката (ЗЕ) във вр. с чл. 147, ал. 2 от Наредба 3/21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, на Електроразпределение Север АД са дадени следните задължителни указания: 1. В 7-дневен срок от получаване на решението да издаде становище с посочени условия за присъединяване съгласно Наредба 6, Глава пета, Раздел II, отговарящо на нормативните изисквания на чл. 27 от ЗЕВИ, на Б. Йорданова за присъединяване на ФЕЦ, предвидена за изграждане по чл. 24, т. 1 от ЗЕВИ в УПИ V-425, кв. 53, с. Нова Върбовка, общ. Стражица, обл. Велико Търново, за която присъединяването е отказано със Становище П-ВИ-1172/03.12.2020 г. от Електроразпределение Север АД; 2. В 7-дневен срок след приключване на дейностите по т. 1 да предостави на Комисията доказателства за изпълнението им. От фактическа страна административният съд е приел за установено, че на 23.11.2020 г. Б. Йорданова е подала до ЕР Север искане за проучване условията за присъединяване на посочения по-горе обект към електроразпределителната мрежа, като изрично е декларирала, че ще се възползва от преференциите по чл. 31 и чл. 32 от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ), произведената енергия няма да се ползва за собствено потребление, а ще се отдава в мрежата и ще се продава по преференциална цена, и срокът за изграждане на обекта е 31.03.2021 г. Със Становище П-ВИ-1172/03.12.2020 г. относно срока и условията за присъединяване ЕР Север е определило техническите параметри на условията за присъединяване, включително в т.II.2 е посочило, че присъединяването на енергийния обект на производителя ще се осъществи след реконструкция на клон от ВМНН, но в раздел VI.2 е посочило, че на основание чл. 27, ал. 2 от ЗЕВИ и чл. 116, ал. 3 от ЗЕ, съоръженията по т.II.2 ще се изградят от ЕР Север съгласно одобрена инвестиционна програма за 2024 г. В същия раздел е уточнило, че на основание чл. 90, ал. 1 от Наредба 6 и с оглед предотвратяване влошаването на техническите показатели на електроснабдяване с електрическа енергия на съществуващите обекти в района, присъединяването ще е технически възможно след изграждане на необходимите съоръжения съгласно одобрена инвестиционна програма на оператора за 2024 г. В раздел VII.5 е посочено, че становището е със срок на валидност 6 месеца от датата на неговото издаване и служи за издаване на разрешение за строеж. Становището е било обжалвано от Б. Йорданова пред КЕВР с изразено несъгласие с определения в него срок за присъединяване и по съображения, че действащото законодателство не предвижда разпределителното предприятие да определя по свое усмотрение срок за присъединяване съобразно собствената си инвестиционна програма. Посочено е, че разминаването на сроковете на инвеститора и оператора може да доведе до пропадане на инвестиционните намерения на производителя, което на практика обезсмисля и инвестиционната програма на дружеството. Поискано е КЕВР да издаде задължителни указания на дружеството. КЕВР е изискало становище от оператора, който в свое писмо от 28.01.2021 г. е посочил, че въздушната мрежа ниско напрежение (ВМНН) в района е с твърде ниско сечение за инжектиране на заявената генерация от ФвЕЦ в точка от ВМНН до посоченото УПИ; консумацията от обекти на клиенти в района е силно занижена, с липса на активни товари, като при така предвидената и оразмерена ВМНН за нуждите на слабо населен селски район, се създават реално предпоставки за колебания в мрежовото напрежение и точки с пренапрежения над допустимите. Цитирано е становището на оператора в частта, в която е посочено, че присъединяване на обекта ще се осъществи след реконструкция на клон НН от ВМНН, като съществуващите неизолирани проводници бъдат заменени с нов усукан изолиран проводник със сечение 3х70+54,6 кв.мм, заедно с необходимата арматура и стълбове в участъка от трафопост 1 нова Върбовка до СБС НН срещу имота. Защитено е становището, че реконструкцията се планира и може да бъде извършена в съответствие с инвестиционната програма на оператора за 2024 г. КЕВР приела, че подадената жалба е основателна и следва да бъде уважена, поради което на основание чл. 22, ал. 1, ал. 5 и ал. 7 от ЗЕ във вр. с чл. 147, ал. 2 от Наредба 3 от 21.03.2013 г. Комисията дала на Електроразпределение Север АД задължителни указания за изпълнение, като и определила срок за това. В мотивите на оспореното решение било прието, че със становището ЕР Север по същество е отказало присъединяване с доводи, че ще влоши техническите показатели на електроснабдяване на съществуващите обекти в района, но не е доказало тези твърдения не е предоставило данни за реализирани товари на ВМНН в района, нито на кой клон е необходима реконструкция. Посочено било, че ако произведената енергия не се консумира на място, може да бъде пренесена до по-близки или по-далечни консуматори по съоръженията на оператора. Направен бил извод, че ЕР Север неправомерно е издало становище, с което е отказано присъединяване в посочения от потребителя срок, вместо да определи условията за присъединяване, поради което и дало съответните указания. При така установената от фактическа страна обстановка, Административен съд София-град приел от правна страна, че Решение Ж-285/14.04.2021 г. е законосъобразно. Постановено е от компетентен държавен орган, в рамките на очертаната му по чл. 22, ал. 1, т. 2 от ЗЕ материална компетентност, при спазване на установените процесуални правила и в съответствие с целта на закона. Според съда КЕВР правилно е приложил и относимите към случая материалноправни разпоредби. Обосновано Комисията се е позовала на разпоредбата на чл. 24, т. 1 от ЗЕВИ и реда за присъединяване на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, подробно регламентиран в Глава пета, Раздел Втори на Наредба 6 от 24.02.2014 г. В конкретния случай Б. Йорданова е подала до Електроразпределение Север АД заявление за услуга, изразяваща се в искане за проучване на условията и начина за присъединяване към електроразпределителната мрежа, при условията на чл. 24, т. 1 от ЗЕВИ, на обект за производство на електрическа енергия ФЕЦ с мощност до 30 kW, но при разглеждане на подаденото заявление електроразпределителното дружество неправомерно е постановило отказ за присъединяване в заявения срок, вместо да определи условията за присъединяване по чл. 91, ал. 1 от Наредба 6. Съдът е приел за правилни изводите в решението на КЕВР, че ЕР Север не е доказало, че присъединяването на обекта ще влоши техническите показатели на електроснабдяване на съществуващите обекти в района. В заключение съдът приел жалбата на ЕР Север против Решение Ж-285/14.04.2021 г. за неоснователна, на което и основание я отхвърлил. Също така жалбоподателят бил осъден да заплати на КЕВР разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. Обжалваното съдебно решение е правилно по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, в правомощието на КЕВР е да разглежда подадени жалби от клиенти срещу доставчици на енергия и природен газ, включително крайни снабдители, свързани с изпълнението на задълженията им по този закон, като при нужда осъществява контрол за спазване на условията по издадените лицензии и съответствието на извършените лицензионни дейности, с предвидените в тях условия. В случая с процесното решение това изискване на посочената разпоредба от ЗЕ е спазено от административния орган. Правилен е крайният извод на съда за законосъобразност на оспореното решение на регулаторния орган. Присъединяването на обекти за производство на електрическа енергия е регламентирано в Наредба 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи и по-конкретно в раздел II на Глава пета, озаглавен Присъединяване на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници по реда на чл. 24, т. 1 от ЗЕВИ. Искане за проучване за присъединяване и условия за присъединяване. Съгласно чл. 87, ал. 2 от Наредбата, изискванията за присъединяване на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници са следните: 1. лицето следва да е титуляр на право на собственост или на друго вещно право върху имота/сградата или да е наемател на имот, в който се предвижда да бъдат изградени обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници върху покривни и фасадни конструкции на присъединени към електроразпределителната мрежа сгради и върху недвижими имоти към тях в урбанизирани територии; 2. лицето да е заплатило цена за проучване на условията и реда на присъединяване по ценоразписа на услугите на съответния мрежови оператор. Според разпоредбата на чл. 90, ал. 1 от Наредба 6 операторът на разпределителната мрежа може мотивирано да откаже да присъедини обекта към съответната мрежа в заявения срок за въвеждане на централата в експлоатация и да предложи нов срок за договаряне, а съгласно относимата редакция на чл. 91, ал. 1 от същата наредба, операторът на разпределителната мрежа извършва проучване, определя условията, изготвя и предоставя писмено становище за присъединяване на лицето, подало искане за присъединяване, в срок до 14 дни от датата на постъпване на искането. В настоящия случай, с изготвеното и предоставено Становище с изх. П-ВИ-1172/03.12.2020 г. от Електроразпределение Север АД, наред с определените условия за присъединяване към електроразпределителната мрежа по реда на чл. 91, ал. 1 от Наредба 6, е отказано по смисъла на чл. 90 от Наредба 6 на заявителя присъединяване на обекта в заявения срок за въвеждане на централата в експлоатация, като незаконосъобразно е посочен императивно друг срок на присъединяване, който поставя потребителя в невъзможност да изпълни своите инвестиционни намерения, предвид краткия срок на валидност на становището. Осигуряването на достъп до електропреносната и електроразпределителната мрежа е задължение на енергийните предприятия, лицензирани за осъществяване на съответната дейност, което те са длъжни да изпълнят по отношение на всеки един производител и обект за производство, които отговорят на предвидените в закона условия. Изискванията към обектите и производителите са нормативно установени и операторите не могат да поставят други допълнителни изисквания или да извършват друга преценка извън тази относно спазването на законовите изисквания. Доводите на касатора, че присъединяването на ФЕЦ на клиента ще влоши техническите показатели на електроснабдяване на съществуващите обекти в района, действително не са доказани, нито в становището са изложени мотиви и детайли как и защо ще се влошат тези показатели, поради което изводите на съда в тази насока са правилни. При подадено искане за присъединяване на ФЕЦ операторът има три законови възможности, предвидени в Наредба 6 от 24.02.2014 г. може да прекрати процедурата; мотивирано да откаже присъединяване и да предложи нов срок за договаряне; да определи условията, като предостави писмено становище за присъединяване на лицето. В случая ЕР Север е определило условията, но е поставило присъединяването в зависимост от изпълнение на инвестиционната си програма за 2024 г., т.е. по същество е постановило отказ за присъединяване в заявения от клиента срок. Посоченият друг срок на присъединяване (2024 г. повече от три години след заявения), поставя потребителя в невъзможност да изпълни своите инвестиционни намерения, предвид краткия срок на валидност на становището от 6 месеца. Съгласно Закона за енергетиката, за ЕР Север е въведено задължение при условията на всеобщо предлагана услуга да осъществява дейността по разпределение на електрическа енергия през мрежата на територията на лицензията, дадена му от КЕВР. За да изпълни тези свои задължения, разпределителното дружество следва да извърши реконструкция, каквато твърди, че е необходима. Съгласно чл. 109, ал. 1, т. 1 от ЗЕ операторът на електропреносната мрежа е длъжен да осигурява сигурно, безопасно и ефективно функциониране на електроенергийната система, поради което извършването на реконструкция и разширение на мрежата не може да бъде предпоставка за отказ за присъединяване на ФЕЦ по чл. 24, т. 1 от ЗЕВИ. В конкретния случай ЕР Север не твърди, че обектът не отговаря на изискванията на чл. 3 от Наредба 6 и на чл. 116 от ЗЕ, в който случай би могъл да се позове на правото си по чл. 90 от Наредба 6. Липсата на инвестиционни намерения на дружеството за следващи години не е сред нормативно установените основания за отказ по отношение на обекти по чл. 24 от ЗЕВИ. Неоснователни са доводите на касатора, че решението е в противоречие със съдопроизводствените правила и е необосновано. Изложени са доводи, че съдът не е изложил мотиви, не е обсъдил възраженията на страните и не е разгледал материалите по делото. Видно от изложените фактически обстоятелства и направени правни изводи, настоящият съдебен състав приема, че решението на първоинстанционния съд е обосновано и в производството не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които да обосновават неправилност на решението. С оглед на изложеното, касационният състав приема, че доводите на касатора за неправилност на решението на административния съд са неоснователни. Не са налице касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, които да обуславят отмяна на обжалваното решение, поради което то следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора на касатора не се дължат разноски, а на ответника КЕВР, в съответствие с чл. 143, ал. 3 от АПК и чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. От ответника Б. Йорданова не са претендирани разноски и такива не следва да й се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение