Решение № 10891 от 14.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1208/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Ин Тайм" ООД ЕИК 121094705 със седалище и адрес на управление гр. София, [улица]чрез пълномощника адв. Д. Илиева - Софийска адвокатска колегия против Решение 6724/07.11.2023 год. постановено по адм. д. 8211/2023 год. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение 1040-21-473/ 01.08.2023 год. на директора на ТП на НОИ гр. София, с което е потвърдено Разпореждане 33078/26.06.2023 год. на длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО, с което злополуката, станала с Б. П. П. на 01.12.2022 год. е приета за трудова. В касационната жалба се излагат съображения за неправилност относими към отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени доводи касаторът моли атакуваният съдебен акт да бъде отменен и спорът да се реши по същество като се отмени оспорения административен акт и се укаже на компетентния административен орган да се произнесе при спазване на задължителни указания, че злополуката станала с Б. П. П. на 01.12.2022 год. не е трудова. Касаторът претендира присъждане на направените съдебно-деловодни разноски съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника Б. П. П.. Ответникът директорът на ТП на НОИ София град чрез пълномощника ст. юрисконсулт К. Първанов в представени по делото писмени бележки излага становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на първоинстанционното съдебно решение. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 144 от АПК. Ответникът Б. П. П. от гр. Видин чрез пълномощника адв. Л. Борисова в писмени бележки и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното съдебно решение, поради което иска да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на направените разноски съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея съдебно решение. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14 дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери съдебното решение по реда на чл. 218 от АПК настоящият тричленен състав намира касационната жалба за неоснователна. От фактическа страна по делото е установено, че Б. П. П. е назначен с трудов договор 426/01.06.2022 год. в "Ин Тайм" ООД на длъжност превозвач поща" като на 01.12.2022 год. е извършил транспорт на пратки по маршрут София - Ботевград - Враца - Монтана - Видин. П. е потеглил от София в 05:50:34 ч. и е пристигнал във Враца в 07:53:55 ч. При разтоварване в склада на "Ин Тайм" ООД в гр. Враца намиращ се на [улица]П. премества пратка с транспалетна количка, която се закача за неравност на рампата и при опит да освободи количката с товара се подхлъзва на ламаринения под, пада от товарната рампа и удря [заличен текст] в дръжката на количката. Според обяснение на Н. Т. И. същият е пристигнал на мястото на 01.12.2022 г. към 08:25 ч. в склада на фирмата след като му се е обадил Б. П., който му разказал, че докато се връщал назад се подхлъзнал и паднал от рампата, вследствие на което си ударил крака и бил обездвижен". След няколко неуспешни опити да се изправи, пострадалият уведомил прекия си ръководител Н. А. С. и колегата си В. И. В.. Половин час по-късно пристигнал Н. Т. И. - от офиса на фирма "Ин Тайм" ООД в гр. Враца в склада на [улица], който помогнал на Б. П. да се качи на камиона, за да продължат към офиса на фирма Ин Тайм в гр. Монтана. След предаване на пратките за Видин и пристигане на съпругата на П., същият придружен от нея отиват в спешно отделение на болницата в гр. Монтана. Видно от лист за преглед на пациент издаден от МБАЛ "Д-р Стамен Илиев" АД с 012511 на 01.12.2022 год. П. е посетил лечебното заведение, където била констатирана [заличен текст] . При снемане на анамнезата било отразено "[заличен текст] . Съгласно болничен лист Е 20222508014 издаден от АПМП ГП- А. Н. ООД в периода 01.12.2022 год. - 06.12.2022 год. П. бил в отпуск поради временна неработоспособност с диагноза - [диагноза] . Като "причина" за временната неработоспособност било отразено "злополука - нетрудова". На 07.12.2022 год. в МБАЛ Люлин ЕАД гр. София на П. била направена операция на [заличен текст]. Видно от епикризата от 13.12.2022 год. анамнезата е снета по данни на пациента пострадал при трудова злополука - тежка количка го ударила в областта на [заличен текст] по време на работа, след анализ на образните изследвания е взето решение за оперативно лечение . На лицето бил издаден болничен лист Е 20223264103 от МБАЛ Люлин ЕАД за периода 07.12.2022 год. - 12.01.2023 год. с диагноза [диагноза]". С болнични листове Е 20223862801, 20223862970, Е 20230953944, Е 20230954101, Е 20230954235 издадени от ЛКК към МЦ "Биомед - 99 ЕООД, отпускът на П. за временна неработоспособност бил продължен, съответно до 11.02.2023 год., 13.03.2023 год., 12.04.2023 год., 12.05.2023 год. и 29.05.2023 год. На 03.05.2023 год. от Б. П. била подадена декларация за трудова злополука с вх. 388/03.05.2023 год., в която е посочено, че злополуката от 01.12.2022 год. е възникнала в склад на фирмата в гр. Враца. В т. 27 от декларацията относно начина на увреждането било посочено следното при разтоварване на палет с пратки количката заяде, аз се подхлъзнах и при падане по гръб дръжката ме удари в [заличен текст] , а като вид на уврежданията в т. 31. било отбелязано [заличен текст] /[заличен текст]/. Осигурителят Ин Тайм ООД не е декларирал в срока по чл. 57, ал. 1 от КСО /5 работни дни/ травматичното увреждане на Б. П. П. като трудова злополука. На основание чл. 58, ал. 1 от КСО и чл. 7, ат. 1 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки /НУРРОТЗ/ е извършено разследване на злополуката по делегация от ТП на НОИ Враца като в заповедта за съставяне на комисията 1015-06-63/23.05.2023 год. са включени представители на ДИТ-Враца и Ин Тайм" ООД. За резултатите от разследването е изготвен протокол в типизирана форма 5103-06-1/19.06.2023 год., екземпляр от който е връчен на пострадалия Б. П. П. на 20.06.2023 год. /лично/ и на осигурителя Ин Тайм" ООД /подписан без възражения/. Въз основа на Протокол 5103-06-1/19.06.2023 год. за резултати от извършено разследване на злополуката от ТП на НОИ Враца съвместно с ДИТ- Враца и осигурител ИН Тайм ООД, обясненията на пострадалия, на В. В., И. Н., Н. С. и Н. И., е прието, че злополуката е станала през време и по повод на извършваната работа. В склад на дружеството, при разтоварване на палет с куриерски пратки с помощта на количка, пострадалия прави опит да освободи количката с товара и се подхлъзва на ламинирания под, падайки от товарната рампа, [заличен текст] се удря в дръжката на количката, вследствие на което получава: [диагноза]. По тези съображения с Разпореждане 33078/26.06.2023 год. длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО е приело, че станалата злополука е трудова по смисъла на чл 55, ал. 1 от КСО. Актът е обжалван от Ин тайм ООД по реда на чл. 117 от КСО като с оспореното пред първоинстанционния съд решение директорът на ТП на НОИ София-град е оставил без уважение жалбата и е потвърдил разпореждането като правилно и законосъобразно. За да отхвърли първоинстанционната жалба като неоснователна, Административен съд София-град е формирал решаващ извод, че атакуваното пред него Решение 1040-21-473/ 01.08.2023 год. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - София - град е издадено от материално и териториално компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуалноправните норми, и в съответствие с целта на закона. Във връзка със спорния по делото правен въпрос, а именно налице ли е трудова злополука по отношение на пострадалото лице Б. П. на дата 01.12.2022 год. осъществявайки дейност в склад на дружеството касатор в гр. Враца, първоинстанционният административен съд е приел, че фактическият състав на разпоредбата на чл. 55, ал. 1 КСО е доказан. Според решаващият съд безспорно е налице увреждане на здравето на осигурено лице - [заличен текст] и същото е настъпило внезапно - при падане от товарна рампа, увреждането е причинило временна неработоспособност/видно от приложения по делото болнични листи и епикриза/; налице е функционална зависимост между изпълнението на трудовите функции и увреждането на здравето - травматичното увреждане е претърпяно през работно време и по повод работата - падането е настъпило при преместване на пратка с транспалетна количка, която се закача за неравност на рампата и при опит да освободи количката с товара, постарадалият се подхлъзва на ламаринения под, пада от товарната рампа и удря [заличен текст]. След като доказано са налице всички материални предпоставки посочени в чл. 55, ал.1 от КСО, както е в настоящия случай, злополуката винаги е трудова, дори и да няма преки свидетели на инцидента. Решението е валидно, допустимо и правилно. Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо - постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Неоснователни са касационните доводи за неправилност на първоинстанционното съдебно решение. При постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съобразно предвиденото в чл. 168 от АПК и на основанията посочени в чл. 146 от АПК първоинстанционният административен съд е извършил цялостна и пълна проверка за законосъобразността на оспорения административен акт. При спазване на процесуалноправните норми на чл. 170 и чл. 171 от АПК е събрал и обсъдил относимите за правния спор доказателства, касаещи възникналото към датата на злополуката трудово правоотношение между пострадалото лице и "Ин Тайм" ООД, както и настъпилото травматично увреждане, което е във функционална връзка с извършваната от П. работа. Злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, което може да бъде травматично /причинено от външно, обикновено физическо въздействие върху тялото и организма/ или нетравматично - болест. Съществените белези на злополуката са, че тя представлява внезапно /непредвидено и спонтанно/ увреждане на здравето, което е резултат /последица/ на вътрешно или външно въздействие върху човешкото тяло или организъм. Трудовата злополука е злополука /внезапно увреждане на здравето/, станала при извършване на възложената от работодателя /за работници и служители по трудово правоотношение/ или от органа по назначаването /за държавните служители/ работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието /чл. 55, ал. 1 от КСО/. Следователно трудовата злополука, като внезапно увреждане на здравето, е резултат /последица, следствие/ на извършваната работа. Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от КСО понятието "трудова злополука" е дефинирано като всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило неработоспособност или смърт. 3а да бъде призната настъпила злополука с работник за "трудова", следва да бъдат налице следните предпоставки: 1. увреждане на здравето на осигуреното лице; 2. това увреждане да е настъпило внезапно; 3. увреждането да е причинило неработоспособност или смърт на пострадалия; 4. наличие на причинна връзка между внезапното увреждане и настъпилия резултат /неработоспособност или смърт/; 5. увреждането да е станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на осигурителя; 6. наличие на функционална връзка между настъпилото увреждане на здравето и условията на труд. Установени са обстоятелствата по възникване на инцидента на декларираната от П. дата. В случая е налице внезапно увреждане на здравето на осигурено лице, което е причинило неработоспособност. От събраните по делото доказателства се установява, че пострадалото лице към момента на настъпване на злополуката е изпълнявало задълженията си по сключения трудов договор с касатора в обект на дружеството в рамките на работното време. Видно от представената длъжностна характеристика в задълженията на работника е и извършването на товаро-разтоварни дейности, свързани с приемането на пратките от бюрата по установения маршрут /т. 3.2 от длъжностната характеритика/. Доказано е наличието на функционална връзка между настъпилото увреждане и условията на труд /извършваната работа/ по време на злополуката. Налице са материалноправните предпоставки на чл. 55, ал. 1 от КСО за квалифициране на злополуката като трудова, както правилно е приел първоинстанционният съд. Квалифицирането на злополуката като трудова е изцяло в компетентността на органите на НОИ по арг. чл. 60, ал. 1 КСО, а не на органите на медицинската експертиза. Съгласно практиката на ВАС при разрешаване въпроса за причинната връзка при настъпило травматично увреждане, административните органи по чл. 60, ал. 1 КСО не са длъжни да съобразят своя акт със заключението на компетентния орган по медицинската експертиза, както това става в случай на нетравматично увреждане, т.е. заключението няма преюдициално значение за тяхното произнасяне и за преценката на основанията по чл. 55, ал. 1 КСО /така решение 7582 от 10.07.2023 г. по адм. д. 10884/2022 г., VІ отд. на ВАС, решение 13237 от 08.10.2019 г. по адм. д. 5/2019 г., VІ отд., решение 14437 от 29.10.2019 г. по адм. д. 10069/2019 г., VІ отд., решение 12752 от 14.12.2021 г. по адм. д. 8187/2021 г., VІ отд. и др./. Освен това в посочените от жалбоподателя болнични листове за временна неработоспособност не са отразени обстоятелствата, при които е настъпило увреждането, с оглед на което документите нямат доказателствена стойност за посочената в тях причина за неработоспособността "злополука - нетрудова" /така и решение 8488 от 25.06.2009 г. по адм. д. 2547/2009 г., VІ отд. на ВАС/. Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 3 от КСО не е налице трудова злополука, когато пострадалият умишлено е увредил здравето си. По делото не се събрани доказателства, установяващи при условията на пълно главно доказване факти от правната действителност, които да сочат на умишлено причинено самоувреждане. Твърденията на жалбоподателя за наличие на евентуален умисъл в поведението на пострадалия не са подкрепени от никакви доказателства, а именно негова е доказателствената тежест за това твърдяно от него обстоятелство. Проявена от пострадалия небрежност не променя заключението за трудовия характер на злополуката. Дори и лицето да е проявило невнимание или липса на достатъчно концентрация тези обстоятелства са относими към непредпазливостта като форма на вина. Евентуалното съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия не може да дисквалифицира злополуката като трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. Както правилно е приел и първостепенният съд обстоятелството дали са били спазени нормативно установените правила за безопасни и здравословни условия на труд, както и утвърдените от работодателя инструкции за безопасна работа, е ирелевантно за определянето на злополуката като трудова, ако тя е възникнала при възложената работа, респ. при работата, извършена в интерес на работодателя. Предвид изложеното, настоящият тричленен състав на ВАС намира, че не са налице касационни основания за отмяна на проверяваното съдебно решение. Достигайки до краен извод за законосъобразност на оспорения пред него административен акт и като е отхвърлил жалбата, с която е бил сезиран, Административен съд София - град е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски по настоящото дело е неоснователна и не следва да бъде уважена. Основателна е претенцията за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение на ответника директора на ТП на НОИ София-град. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 АПК, чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ същите следва да се определят на 100 /сто/ лева. Основателна е и претенцията за присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение на ответника Б. П. П.. Съдът приема за неоснователно направеното възражение за прекомерност. Разноските следва да бъдат присъдени в пълен размер с оглед фактическата и правна сложност на спора, извършените процесуални действия в защита на интереса на страната и предвид критериите, заложени в чл. 36, ал. 2, изр. 2 от Закона за адвокатурата, а заплатеният адвокатски хонорар е в размер близък до законоустановения минимум в чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,