Решение № 9723 от 20.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4999/2017 г.

Решение № 9723 от 20.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4999/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на министъра на правосъдието, чрез адв. М. Н., срещу решение № 2488 от 28.02.2017 г. на Върховен административен съд, тричленен състав на пето отделение по адм. дело № 11337/2016 г. Подържат се доводи за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон и наличие на съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска се решението да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Претендират се и направените в производството разноски. Прави се възражение за прекомерност на претендираните разноски от ответната страна. Ответникът - М. С. Д., чрез процесуалния си представител в откритото съдебно заседание, оспорва касационната жалба и излага съображения за нейната неоснователност. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на подадената касационна жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, преценява касационната жалба за допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество - за неоснователна по следните съображения: Върховният административен съд, състав на пето отделение след като е изяснил фактите по делото е установил, че оспорената пред него заповед № ЧР-05-134/3.08.2016 г. на министъра на правосъдието, с която служебното правоотношение на М. С. Д. е прекратено на основание чл. 226, ал. 1, т. 15 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР), вр. чл. 19, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. За да отмени процесната заповед, съдът е мотивирал извод, че е издадена в противоречие с материалния закон. Съгласно правилото на чл. 226, ал. 1, т. 15 от ЗМВР служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява, когато то е възникнало, след като назначеният държавен служител е упражнил правото си на пенсия - по инициатива на органа по назначаване, а в случая на жалбоподателя той е упражнил правото си на пенсия след като служебното му правоотношение с Министерството на правосъдието е било вече възникнало. С оглед на така установеното, оспорената заповед, като незаконосъобразна е отменена. Решението е правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и е обосновано. Тричленният състав на ВАС е изяснил правилно фактическата обстановка по спора, изследвал е и обстойно е обсъдил всички релевантни за спора обстоятелства и факти и е изложил мотиви, които настоящата инстанция изцяло споделя. Неоснователно е направеното възражение за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до ограничаване на правото на защита на касатора. На проведеното на 13.02.2017 г. съдебно заседание процесуалният представител на министъра на правосъдието адв. М. Н. не се е явила, като на 10.02.2017 г. е депозирала молба, с която уведомява съда, че не може да се яви на съдебното заседание, поради заболяване и не е успяла да се свърже с министъра на правосъдието и да организира процесуалното му представителство пред съда, поради което моли за отлагане на делото за друга дата. Към молбата са приложени пълномощно и болничен лист за периода 9.02.2017 г. - 13.02.2017 г. Тричленният състав на пето отделение на ВАС е приел, че не са налице основанията за отлагане на делото по чл. 139, ал. 1 от АПК и е дал ход на делото. Правилно съдът не е уважил искането за отлагане на разглеждането на делото, тъй като не са били налице кумулативните предпоставки, предвидени в разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от АПК. Разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от АПК дава възможност за отлагане на делото само в случай, че страната и процесуалния представител не могат да се явят, поради препятствие, което страната не може да отстрани. В случая не са били налице предпоставките за отлагане на делото, поради което правилно съдът не е уважил искането за отлагане. Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза (отм.), при определен домашен амбулаторен или свободен режим, осигуреният е длъжен, ако е необходимо, да се яви пред разследващите органи и пред органите на съдебната власт през периода на разрешения отпуск поради временна неработоспособност, освен ако представи "Медицинско удостоверение" по образец, утвърден от министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието, в което е отбелязано, че заболяването на лицето не позволява явяването му пред разследващите органи и пред органите на съдебната власт. В конкретния случай, нито в болничния лист, нито в нарочен документ - медицинско удостоверение, е отбелязано, че заболяването на адв. Накова не позволява явяването пред съда на осигуреното лице. Такова удостоверяване не се съдържа и в представените с касационната жалба амбулаторен лист и медицинско направление. Не е била налице пречка и министърът на правосъдието да организира процесуалното си представителство, предвид заболяването на адв. Накова. За да уведоми министъра за невъзможността си да се яви в съдебното заседание адв. Накова е разполагала с четири дни до съдебното заседание, през които не е било необходимо да се свърже лично с министъра на правосъдието, в какъвто смисъл са нейните възражения, а по официален ред, чрез администрацията на Министерство на правосъдието, която от своя страна да организира процесуалното представителство на министъра по делото. Решението е и в съответствие с материалния закон. Съгласно чл. 226, ал. 1, т. 15 от ЗМВР, служебното правоотношение на държавния служител се прекратява, когато е възникнало, след като назначения държавен служител е упражнил правото си на пенсия - по инициатива на органа по назначаване. От писмо изх. № 1029-40-7686/3.08.2016 г. на директора на Дирекция "Информационни системи и моделиране на бизнес процеси" на Националния осигурителен институт и разпореждане № 6605127644 от 15.03.2016 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" към Териториалното поделение на Националния осигурителен институт С. - град се установява, че М. С. Д. е упражнил правото си на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 15.08.2015 г. Видно от приложената към административната преписка заповед № ЧР-05-313/20.05.2013 г. на министъра на правосъдието, на основание чл. 251 от ЗМВР и във връзка с влязло в сила решение № 4346/28.03.2013 г. по адм. д. № 1609/2013 г. на ВАС, пето отделение, М. Д. е възстановен на заеманата длъжност Главен директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", която е заемал и към момента на издаване на процесната заповед. Следователно към момента на упражняване на правото му на пенсия за осигурителен стаж и възраст, М. Д. е бил в служебно правоотношение с Министерство на правосъдието и органът по назначаването няма правомощието да прекрати по своя инициатива служебното правоотношение на основание чл. 226, ал. 1, т. 15 от ЗМВР. Възражението за прекомерност на присъдените в първоинстанционното производство разноски не е своевременно направено и не е основателно, тъй като заплатения адвокатски хонорар от 1800 лв. за водене на делото пред ВАС на две инстанции не е прекомерен. По изложените съображения не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото ответникът има право на направените по делото разноски, но предвид липсата на искане в тази насока, такива не се присъждат. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховен административен съд, Петчленен състав на Втора колегия