Решение № 2477 от 23.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13645/2008 г.

Решение № 2477 от 23.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13645/2008 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Мария Иванова Тамбурова, от гр. Пловдив против решение № 906/19.09.2008 г. по адм. д. № 1210/2008 г. на Административен съд Пловдив. Поддържат се оплаквания за нарушения на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната по жалбата страна, директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Пловдив счита същата за неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е основателна. Предмет на контрол пред първоинстанционния съд са заповеди № ОЦ 1-08-1795/16.04.2008 г. и № КПЦ 1-08-54/16.04.2008 г. на директора на Дирекция "социално подпомагане" - Пловдив, с които е прекратено получаването на целева социална помощ от Мария Иванова Тамбурова, от гр. Пловдив и същата е задължена да възстанови недобросъвестно получените помощи за периода 1.11.2007 г. - 28.02.2008 г. . Постановено е лишаването и от месечни целеви помощи за срок от две години. При осъществения административен контрол заповедите са потвърдени с решение № РДП СП - 2 - 251 от 23.05.2008 г. на директора на Регионална дирекция "социално подпомагане" - Пловдив. За да отхвърли оспорването, административният съд е приел, че е осъществен фактическият състав от хипотезата на чл. 10, ал. 1, т. 6 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП) и административните актове не страдат от пороците по чл. 146 от АПК. По делото е установено, че жалбоподателката не е декларирала продажбата на 1/8 ид. част от съсобствен недвижим имот, представляващ дворно място, застроено и незастроено, цялото с площ от 300 кв. м., с което се е разпоредила по силата на договор за покупко-продажба, материализиран в н. а. № 173, том I, рег. № 1741, н. д. № 173/2006 г. на нотариус № 470 по регистъра на Нотариалната камара на Република България. Първоинстанционният съд неточно е приел, че тя е укрила този факт и незаконосъобразно е получавала социални помощи за отопление за периода 1.11.2007 г. - 28.02.2008 г. . Изискването на разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 6 от ППЗСП да не е осъществено прехвърляне на жилищен или вилен имот или идеални части от тях е императивно и наличието на безспорно установен факт за подобно разпореждане с вещни права. В настоящия случай нито от приобщения нотариален акт, нито от останалите материали по административната преписка се установява, че имотът, предмет на покупко-продажбата, страна по която е жалбоподателката, е жилищен или вилен. Прехвърлeното право касае обект дворно място. Поземлен имот по смисъла на ЗУТ е част от територия, включително и тази, която трайно е покрита с вода, определена с граници съобразно правото на собственост, а "жилище" е съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди. Административният орган не е събрал доказателства, че процесния имот е бил предназначен за задоволяване на жилищни нужди, каквато е идеята на законодателя относно въведеното ограничение с разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 6 от ППЗСП. Разширяването на приложното поле на въведените основания е довело до неточно прилагане на материалния закон от първоинстанционния съд, а несъответстващите на фактите по делото изводи до необоснованост на атакуваното съдебно решение, поради което същото следва да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това последици за отмяна на оспорените административни актове. По изложените съображения, Върховният административен съд, шесто отделение