Решение № 11949 от 15.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8276/2010 г.

Решение № 11949 от 15.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8276/2010 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Началника на Митница Свиленград срещу решение № 253/17.05.2010 г. постановено по адм. д. № 172/2010 г. по описа на Административен съд - Хасково, с което е отменено Решение № 8000-0003/5.01.2010 г. на Началника на Митница - Свиленград, потвърдено с Решение № 68/10.02.2010 г. на Директора на Агенция "Митници" - София, с което е определен нов размер на митни сборове по ЕАД № 3100/4-13426/13.12.2004 г., от които мито - 0 лв. и ДДС - 1633 лв., част от който в размер на 318 лв. е бил платен, ведно със законната лихва върху неплатената част считано от 9.12.2007 г. Касаторът поддържа в касационната жалба, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Моли да бъде отменено и по същество отхвърлена жалбата срещу актовете на митническите органи. Ответниците по касационната жалба - Петър Кирилов Саров и Светла Кирилова Янкова от гр. Хасково не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред АС е било решение Решение № 8000-0003/5.01.2010 г. на Началника на Митница - Свиленград, потвърдено с Решение № 68/10.02.2010 г. на Директора на Агенция "Митници" - София, с което е определен нов размер на митни сборове по ЕАД № 3100/4-13426/13.12.2004 г., от които мито - 0 лв. и ДДС - 1633 лв., част от който в размер на 318 лв. е бил платен, ведно със законната лихва върху неплатената част считано от 9.12.2007 г., поради отмяна на митническите и данъчни облекчения по същия ЕАД, предоставени на осн. чл. 4, ал. 1 от ПМС № 2/1993 г. и чл. 59, т. 11 от ЗДДС (отм.). Определени са митни сборове като задължение на наследниците на вносителя - Елена Костова Сарова - инвалид, на употребяван пътнически автомобил марка "Рено", модел "Лагуна" с посочените в декларацията идентификационни номера на двигател и рама и с мощност 66 кW. В обжалваното решение, административният съд е установил фактите, по които не се спори, а именно, че ответниците по касационната жалба са универсални правоприемници като наследници по закон на Елена Костова Саров, която при осъществен редовен внос на употребяван пътнически автомобил е ползвала преференцията за безмитен внос на автомобил и освобождаване от внасяне на ДДС като инвалид, съгласно чл. 4 от ПМС № 2/1993 г. във вр. с чл. 720, ал. 1, т. 1 и чл. 721 от ППЗМ и чл. 59, т. 11 от ЗДДС на митни сборове до размер на равностойността на 900 щ. д., и определените митни сборове в размер на 318 лв. са заплатени от вносителя на 4.01.2005 г., за което е представена вносна бележка. Лицето - вносител е починало на х.хх.хххх г., т. е. преди изтичане на 3 годишния срок, предвиден в чл. 753, ал. 1 от ППЗМ. Съдът е направил правилен анализ на относимата правна разпоредба и е изложил доводи, че нормата на чл. 753, ал. 2 ППЗМ определя хипотезите, при настъпването на които е налице неизпълнение на предпоставките на режима по чл. 720 ППЗМ. Съгласно чл. 753, ал. 2 от ППЗМ митническото облекчение отпада и възниква вносно митническо задължение в случаите, когато стоките по ал. 1 бъдат предмет на заемане, залагане, отдаване под наем или прехвърляне със или без заплащане преди изтичането на 3-годишния срок. Разпоредбите, които създават митнически задължения, следва да бъдат тълкувани и прилагани стриктно според смисъла, който произтича от текста им. В случая няма данни внесеният автомобил да е станал предмет на разпоредителна сделка, а смъртта на лицето - инвалид не е от предвидените основания за отпадане на митническото облекчение и за възникване на митническо задължение за наследниците му. Правото на безмитен внос е било вече упражнено приживе от наследодателя - инвалид, поради което възражението, че при последващо отпадане на предпоставките по чл. 721 ППЗМ вр. чл. 720, ал. 1, т. 1 от ППЗМ, възниква вносно митническо задължение, е неоснователно. В случаите на осъществен безмитен внос от лица - инвалиди на автомобил за лична употреба, вносно митническо задължение за наследниците би възникнало само в някоя от хипотезите на чл. 753, ал. 2 ППЗМ, в тригодишния срок от вноса, които в конкретния казус не са налице. Случаят, в който правото на собственост преминава по наследство, какъвто е настоящия, не е между изброените в този текст. Същото не представлява неизпълнение на едно от изискванията при ползване на митнически режим по смисъла на чл. 199, ал. 1, т. 6 ЗМ, тъй като автомобилът е останал за лична употреба на правоприемника на инвалида, поради което за ответниците по касационна жалба не се е породило вносно митническо задължение за процесния автомобил, а доводите в тази насока в касационната жалба са неоснователни. Предвид изложеното решението е правилно и следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,