Решение № 11441 от 3.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12748/2019 г.

Решение № 11441 от 3.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12748/2019 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ във връзка с чл. 74, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр/. Образувано е по подадени две касационни жалби против решение № 1482/04.07.2019 г., постановено по адм. дело № 3760/2018 г. на Административен съд – П.. Първата касационна жалба е подадена от Министерство на здравеопазването, чрез процесуалния му представител юрк. Денчева. Иска се отмяната му като постановено при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. С касационната жалба са развити подробни съображения по съществото на спора. Моли обжалваното решение да бъде отменено като вместо него се постанови друго, с което да се отхвърли предявеният иск за неимуществени вреди. Редовно призован за съдебно заседание касаторът по първата касационна жалба се представлява от пълномощника си юрк. Денчева, която поддържа доводите развити в касационната жалба, не сочи нови доказателства и няма доказателствени искания. Втората касационна жалба е подадена от Националната здравноосигурителна каса, чрез процесуалния си представител главен юрк. Тонева. В жалбата са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение поради противоречието му с материалния закон и необоснованост. Моли да бъде отменено като се постанови друго, с което да бъде отхвърлен предявеният иск за неимуществени вреди. Редовно призован за съдебно заседание касационният жалбоподател по тази касационна жалба се представлява от главен юрк. Тонева, която поддържа изложените съображения в касационната жалба, не сочи нови доказателства и няма доказателствени искания. Ответниците по касационните жалби – П. П. и Р. П. и двамата от [населено място] в представени по делото отговори, чрез процесуалните си представители адв. Бончева и адв. Екимджиева оспорват касационните жалби като неоснователни и молят оспореният съдебен акт като правилен да бъде оставен в сила. Редовно призовани за съдебно заседание ответниците по касационната жалба не се явяват и не се представляват. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби, като счита, че оспореното съдебно решение, като правилно следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на трето отделение намери, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен и срещу подлежащо на оспорване съдебно решение, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество касационните жалби са неоснователни по следните съображения: Производството по делото пред административния съд е било повторно по реда на чл. 226 от АПК, след като с решение № 1483/01.02.2018 г. по адм. дело № 8705/2016 г. Върховният административен съд, трето отделение е обезсилил решение № 667/05.04.2016 г. постановено по адм. дело № 1452/2015 г. на Административен съд – П. и е върнал делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд, при което да се извършат необходимите процесуални действия по отстраняване на нередовностите на исковата молба във връзка с чл. 129 от ГПК, след което да се пристъпи към разглеждане на спора по същество. С посоченото решение на ВАС, трето отделение са дадени и указания за изясняване на обстоятелствата по отношение на въпроса, кой носи отговорност и налице ли е причинно-следствена връзка между установената дискриминация и издадените административни актове спрямо лицето и твърдените неимуществени вреди. С оспореното съдебно решение, постановено в производство по реда на чл. 203 и следващите от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 74, ал. 2 от ЗЗДискр., Административен съд - П. е осъдил Министерство на здравеопазването и Национална здравноосигурителна каса (правоприемник на Център "Фонд за лечение на деца" (ЦФЛД) - частичен правоприемник на Център "Фонд за трансплантация", относно дейността на Център "Фонд за трансплантация", свързана с лечението на физически лица, ненавършили 18 г.) да заплатят солидарно на П. П. и Р. П., обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 лв. (сто хиляди лева) - по 50 000 лв. (петдесет хиляди лева) за всеки от тях, за периода 01.02.2011 г. – 19.09.2014 г. (датата на подаване на исковата молба), претърпяни вследствие на дискриминационен отказ на ЦФЛД да подпомогне финансово и организационно провеждане на лечение в чужбина на починалата дъщеря на ищците Г. Й. на противоправно бездействие на Министерство на здравеопазването, което не изпълнило позитивното си задължение за предприемане на необходимите ефективни мерки за постигане на целите на ЗЗДискриминация по отношение на лицата с онкохематологични заболявания, които обстоятелства са установени с влязло в сила Решение № 42/12.03.2013 г. на Комисия за защита от дискриминация (КЗД), с което е прието, че ЦФЛД е извършил пряка дискриминация спрямо починалата Г. Й. по признак "лично положение" /неравно третиране/, както и че Министерство на здравеопазването е нарушило чл. 10 и чл. 11 от Закона за защита от дискриминация, чрез неизпълнението на задълженията си за предприемане на всички възможни и необходими мерки за постигане на целите на Закона за защита от дискриминация по отношение на лицата с онкохематологични заболявания, ведно със законната лихва от 04.04.2013 г., до окончателното изплащане на сумата. За да достигне до този резултат, съдът след преценка поотделно и в тяхната съвкупност на събраните по делото писмени и гласни доказателства е приел за установено следното: По основанията наведени в исковата молба за обезщетение за претърпени неимуществени вреди решаващият съд приел за безспорно установено по делото, че дъщерята на ищците, Г. Й. е диагностицирана със заболяване – [диагноза]. Диагнозата е била поставена през 2008 г., след което са били проведени химиотерапия и поддържащо лечение. Административният съд констатирал, че по време на проведено изследване в началото на 2011 г. е установен рецидив на заболяването. Медицински експерт от УМБАЛ "Св. Марина" – гр. В. е съобщил на семейството, че следва да бъде проведена тежка химиотерапия, чиято цел е да доведе до ремисия на заболяването, за да бъдат създадени условия за осъществяването на трансплантация на хемопоетични стволови клетки (ТХСК). Установено по делото е също, че с решение № 142 от 13.04.2011 г. на Обществения съвет към ЦФЛД е постановен отказ за подпомагане на дъщерята на ищците за лечение в чужбина. С Разпореждане № 273 от 04.05.2011 г. на председателя на КЗД по реда на чл. 50, т. 1 от ЗЗДискр. пред КЗД е образувана преписка № 127/2011 г. за дискриминация по признаци "увреждане", "лично положение" и "обществено положение" по жалба с вх. № 44-00-1293/20.04.2011 г., подадена от ищеца П. П. срещу Център "Фонд за трансплантация" и Министерство на здравеопазването, като в течение на това производство, детето на ищците е починало вследствие на заболяването. С Решение № 42 от 12.03.2013 г. по преписка № 127/2011 г. Комисията за защита от дискриминация установява на основание чл. 65, т. 1 от ЗЗДискр., че Център "Фонд за лечение на деца", в качеството му на правоприемник на Център "Фонд за трансплантация" е извършил спрямо починалата Г. Й. – дъщеря на ищците, пряка дискриминация по признак "лично положение" и установява на основание чл. 65, т. 1 от ЗЗДискр., че Министерство на здравеопазването е нарушило чл. 10 и чл. 11 от ЗЗДискр., чрез неизпълнението на задълженията си за предприемане на всички възможни и необходими мерки за постигане целите на Закона за защита от дискриминация по отношение на лицата с онкохематологични заболявания. Административният съд установил, че в решението на КЗД е посочено, че първият ответник ЦФЛД със свой отказ да подпомогне финансово и организационно провеждане на лечение в чужбина на починалата дъщеря на ищците е дискриминирал Г. Й. по признак "лично положение", който се изразява в същностната за личността на детето характеристика, която е свързана с наличието на кръвен роднина – сестра, напълно съвместима с нея по основните локуси на HLA системата, доколкото именно поради тази характеристика неоправдано Г. Й. е третирана по-неблагоприятно от посочено за сравнение друго дете с такова заболяване. Посочено е също така, че ако Министерството на здравеопазването беше приложило гореописаните позитивни мерки съгласно издадената от Министерски съвет Национална програма за развитие на трансплантацията на стволови клетки в Република България 2007 – 2013 г., респ. бяха спазени Работен план "А" и Работен план "Б", съставляващи Приложение № 1 към Програмата и установяващи времевите рамки за изпълнение на заложените в програмата дейности, то вероятно нямаше да се стигне и до осъщественото от ЦФТ неравно третиране, тъй като щяха да бъдат създадени нужните условия в рамките на Република България да се извършва най-качествено, с оглед възможностите на държавата, лечение на пациентите с онкохематологични заболявания, чрез подсигуряване на необходимия брой донори на костен мозък за нуждите на страната ни и натрупването на достатъчно количество генетичен материал в обществената банка за стволови клетки от пъпна връв. Съдът установил още, че Решението на КЗД не е обжалвано в законоустановения за това срок и е влязло в законна сила, превръщайки се в стабилен административен акт. Въз основа на тези констатации съдът приел, че безспорно решението на КЗД е установило дискриминационно третиране спрямо Г. Й., а не спрямо нейните родители, но резултатът от неравното третиране пряко рефлектира върху правната сфера на ищците – нейни родители, които са дискриминирани именно поради дискриминационното отнасяне спрямо дъщеря им. Обосновал се е в тази връзка, че по делото не буди съмнение и фактът, че родителите, полагайки грижи за дъщеря си са станали свидетели на невъзможността последната да получи адекватно и своевременно лечение, в следствие на постановения отказ, респ. неизпълнение на задължение, като няма никакво съмнение, че ищците са понесли болката и страданието на дъщеря си, доколкото именно поради постановения отказ и неизпълнение на задължение, се е стигнало до забавяне на лечението й. Изложени са подробни мотиви, че в случая са налице всички кумулативни елементи от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ във вр. с чл. 74, ал. 2 от ЗЗДискр. По отношение наличието на солидарна отговорност между МЗ и НЗОК, съдът позовавайки се на влязлото в сила решение на КЗД е приел, че е налице категорична взаимовръзка между бездействието на МЗ и постановеният отказ за финансово подпомагане на лечението на Г. Й. в чужбина, тъй като МЗ е бездействало въпреки задължението за изпълнение на Националната програма за развитие на трансплантацията на стволови клетки в Република България 2007 г. - 2013 г. и Приложение № 1 към същата. Аргументирал се е, че макар да са налице отделни деяния на всеки от ответниците по исковата молба, осъществени съответно чрез бездействие, от страна на МЗ и чрез издаване на отказ от страна на НЗОК (ЦФЛД), то те причиняват общ вредоносен резултат, поради което е налице обща неделима вреда, която обуславя наличието на солидарна отговорност на деликвентите. По тези съображения първостепенния съд е счел, че се установяват настъпили вреди за ищците, който се намират в пряка причинно-следствена връзка между осъществената дискриминация, установена с решение на КЗД по отношение на Г. Й., рефлектираща в правната сфера на ищците - нейните родители и неимуществените вреди, причинени на нейните родители, поради което иска е приет за неоснователен и недоказан. Първоинстанционният съд съобразявайки с обема, характера, тежестта и интензитета на негативните изживявания на ищците, като и с оглед на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД е приел за справедлив размер на обезщетение на претърпените неимуществени вреди сумата от 100 000 лева или по 50 000 лева на всеки от двамата родители на Г. Й.. Присъдил е и сторените по делото разноски в размер на 20 лева. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд смята, че след обсъждане на всички представени доказателства поотделно и тяхната съвкупност първоинстанционния съд е постановил обосновано и правилно решение, което не страда от посочените пороци в касационните жалби. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна. Важно е да се посочи, че този сложен фактически състав не се презюмира, а подлежи на установяване от ищеца с необходимите за това доказателства. В конкретната хипотеза, ищците са се справили с възложената им от закона доказателствена тежест. Доводите изложени от касационните жалбоподатели за допуснато нарушение на материалния закон са неоснователни. Административният съд много подробно е обсъдил приложимите материално правни разпоредби и е достигнал до правилни и обосновани изводи, че е осъществен фактическия състав на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 74, ал. 2 от ЗЗДискр. В настоящия случай, за да се приеме, че предявените искове са доказани по основание, е необходимо да се установи кумулативното проявление на всеки един от елементите на следния фактически състав: 1. извършено нарушение на права по Закона за защита от дискриминация, установено от Комисията за защита от дискриминация; 2. причинени неимуществени вреди на ищците; 3. вредите да са пряка и непосредствена последица на нарушените права. От доказателствата по делото безспорно се установява, че с Решение № 42 от 12.03.2013 г. по преписка № 127/2011 г. Комисията за защита от дискриминация е приела на основание чл. 65, т. 1 от ЗЗДискр., че Център "Фонд за лечение на деца", в качеството му на правоприемник на Център "Фонд за трансплантация", е извършил спрямо починалата Г. Й. – дъщеря на ищците, пряка дискриминация по признак "лично положение" и е установила на основание чл. 65, т. 1 от Закона за защита от дискриминация, че Министерство на здравеопазването е нарушило чл. 10 и чл. 11 от същия /ЗЗДискр. /, чрез неизпълнението на задълженията си за предприемане на всички възможни и необходими мерки за постигане целите на Закона за защита от дискриминация по отношение на лицата с онкохематологични заболявания. В решението на КЗД ясно е посочено, че първият ответник ЦФЛД /Център "Фонд за лечение на деца"/ със свой отказ да подпомогне финансово и организационно провеждане на лечение в чужбина на починалата дъщеря на ищците е дискриминирал Г. Й. по признак "лично положение", който се изразява в същностната за личността на детето характеристика, която е свързана с наличието на кръвен роднина – сестра, напълно съвместима с нея по основните локуси на HLA системата, доколкото именно поради тази характеристика неоправдано Г. Й. е третирана по-неблагоприятно от посочено за сравнение друго дете с такова заболяване, а именно С. Д. Обосновани са изводите на съда, че е налице задължение на държавата в лицето на нейните органи, а именно и Министерство на здравеопазването да реализират такива мерки, които да изравнят възможностите на всички деца с онкохематологични заболявания с тези на останалите членове на обществото, за да бъде гарантирано във възможно най-висока степен правото им на живот посредством упражняването на правото им по чл. 12 от Международния пакт за икономически, социални и културни права и правото им по чл. 3 във връзка с чл. 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и човешкото достойнство във връзка с прилагането на постиженията на биологията и медицината. Министерство на здравеопазването, в качеството на централен орган на държавната власт и първостепенен разпоредител с бюджетни средства и като едноличен собственик на капитала на редица лечебни заведения, е следвало да изпълни задълженията си по чл. 10 и чл. 11 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр. / и да създаде условия, които да гарантират допълнителното повишаване на качеството на предлаганото лечение в Република България. В случая от събраните по делото доказателства категорично се установява, че е налице връзка между описаното бездействие на Министерството на здравеопазването и постановения отказ от ЦФЛД за финансово подпомагане на лечението на Г. Й. в чужбина. От събраните по делото гласни доказателствени средства се установява по категоричен начин претърпените от родителите на Г. Й. неимуществени вреди, които са пряка последица от противоправните бездействия на касаторите. Починалото дете на ответниците по касация е било лишено от възможност да получи адекватно лечение както в България, така и в чужбина, като свидетели на това бездействие са нейните родители. Изложеното в мотивите на съда в тази връзка се споделя напълно от настоящия касационен състав на ВАС, поради което не е необходимо да се приповтаря. По делото е установено, че Г. Й. е починала, поради което е налице причинната връзка между действията и бездействията на касаторите и причинените неимуществени вреди на родителите на Г. Й.. Настоящият съдебен състав на ВАС смята, че правилно и обосновано на доказателствата Административен съд - П. е достигнал до извод, че претендираните неимуществени вреди, претърпени вследствие на дискриминационен отказ на ЦФЛД да подпомогне финансово и организационно провеждане на лечение в чужбина на починалата дъщеря на П. П. и Р. П. и на противоправно бездействие на МЗ, което не е изпълнило позитивното си задължение за предприемане на необходимите ефективни мерки за постигане на целите на ЗЗДискр. по отношение на лицата с онкохематологични заболявания са доказани. Административния съд е изследвал много подробно всички предпоставки за възникване правото на иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 74, ал. 2 от ЗЗДискр. и след като е установил, че всички елементи са налице правилно законосъобразно е уважил предявеният иск. Доказателствената тежест в исковото производство лежи върху ищеца, която следва да докаже с допустимите и относимите доказателствени средства осъществяването на фактите, от които черпи права. След като ищците са ангажирали достатъчно доказателства във връзка с твърденията си, то административния съд правилно е приел, че исковата претенция за неимуществени вреди е доказана и я е уважил като основателна. Присъденият размер на обезщетението от първоинстанционният съд е съобразен както с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, така и с всички изложени по делото обстоятелства свързани с претърпените от ответниците по касация неимуществени вреди, поради което присъденият размер на обезщетението общо в размер 100 000 лева е правилен. При постановяване на решението административният съд не е допуснал нарушение на материалния закон или необоснованост, поради което същото като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,