Решение № 2660 от 17.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7194/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията. Образувано е по касационна жалба на Р. Н. Г. от гр. Варна чрез адвокат Гонов срещу решение 4875 от 14.05.2024г., постановено по адм. дело 1241/2023г. на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата й срещу Заповед 88 от 20.04.2023 г. на Кмета на р-н Одесос при Община Варна, с която на основание чл. 225а ал. 1 от ЗУТ е разпоредено премахване на незаконен строеж Преустройство на част от покривна конструкция и подпокривно пространство за обособяване на покривна тераса и кабинет към апартамент 7 находящ се в жилищна сграда на [улица], гр. Варна в УПИ XV-6, кв. 312 по плана на 9-ти м.р. на гр. Варна, идентичен с ПИ с идентификатор 10135.1501.210. В касационната жалба жалбоподателят твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 209 от АПК. Иска оспореното решение да бъде Ответникът кмета на район Одесос при град Варна, чрез процесуалния си представител, с писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно, а касационната жалба е неоснователна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 от АПК от надлежна страна адресат на решението и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С оспорената пред Административен съд Варна Заповед 88 от 20.04.2023 г. на Кмета на р-н Одесос при Община Варна, на основание чл. 225а ал. 1 от ЗУТ е разпоредено на жалбоподателката премахване на незаконен строеж Преустройство на част от покривна конструкция и подпокривно пространство за обособяване на покривна тераса и кабинет към апартамент 7 находящ се в жилищна сграда на [улица], гр. Варна в УПИ XV-6, кв. 312 по плана на 9-ти м.р. на гр. Варна, идентичен с ПИ с идентификатор 10135.1501.210. За да постанови оспореното решение Административен съд Варна е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган съгласно чл. 225а ал. 1 от ЗУТ, при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и в съответствие с материалния закон. Приел е, че в настоящият случай липсва както одобрен проект, така и разрешение за строеж, доколкото по време на проверката служителите по контрол на строителството на район Одесос при община Варна не са установили наличие на документи, удостоверяващи законността на строежа. Строителни книжа за обекта не са представени и от жалбоподателката, в чиято тежест е да докаже наличието на инвестиционния проект и/или издаденото разрешение за строежа. Обемът на извършените при проверката на контролните органи СМР са описани в раздел ІV на съставения Констативен акт 11/22.11.2022г., като описанието недвусмислено сочи, че извършените СМР, далеч надхвърлят хипотезата на текущ ремонт по чл. 151 ал. 1 т. 1 от ЗУТ, при която не се изисква издаване на разрешение за строеж. Констативният акт по чл. 225а ал. 2 ЗУТ представлява доказателство за посочените в него обстоятелства. Констатациите на техническите органи са потвърдени и не са опровергани от събраните по делото доказателства, включително и от заключенията по двете съдебно технически експертизи. Прието е, че безспорно и от двете заключения се установява, че изпълненото представлява преустройство, чрез обособяване на тераса със светли размери 2.60 м. на 2.90 м., изградена с дървена конструкция и покрита с поликарбонат. Така извършените действията представляват СМР по смисъла на § 5 т. 40 от ДР на ЗУТ, с които е извършено преустройство на покривната конструкция на сградата. Покривът представлява конструктивен елемент на сградата и засягането му като такъв, в каквото са се изразили в случая строително монтажните дейности /премахване на част от съществуващия покрив и изграждане на тераса, остъклена и покрита/, изключва определянето им като текущ ремонт, който по дефиниция се свежда до подобряването и поддържането в изправност на сградите, постройките, съоръженията и инсталациите, както и вътрешни преустройства, при които не се засяга конструкцията на сградата. При текущия ремонт не се извършват дейности като премахване, преместване на съществуващи зидове и направа на отвори в тях, когато засягат конструкцията на сградата и не се променя предназначението на помещенията и натоварванията в тях - т. 43 §5 ДР ЗУТ. В случая безспорно е налице строеж по смисъла на § 5 т. 38 от ЗУТ. Съдът е приел за неоснователно е възражението на жалбоподателката, че процесният строеж представлява оранжерия и на основание чл. 151 ал. 1 т. 3 от ЗУТ за него не се изисква разрешение за строеж. Съгласно § 5 т. 83 от ДР на ЗУТ Оранжерия е съоръжение за целогодишно или сезонно отглеждане на растителни видове, с трайна конструкция, със или без съпътстващи производствени инсталации за водоснабдяване, електроснабдяване, отопление, вентилация и други. Съгласно събраните доказателства и изслушаните съдебно-технически експертизи обособяването на тераса с размери 2.60/2.90 м. чрез премахването на наклонена покривната конструкция, изграждане на дървена конструкция от ребра, остъкляване от трите страни с ПВЦ дограма и покриването с поликарбон, не може да се определи като изграждане на оранжерия и не отговаря на изискванията за оранжерия съгласно легалната дефиниция в ЗУТ. Изградения строеж не е вътре в обема на самостоятелния обект, а излиза извън него с оглед изграждане на тераса, чрез преустройство на частичното премахване на покривната конструкция, като изпълненото не отговаря на формата и наклона на покривите по одобрения КЗСП, като във височина надвишава допустимата най-висока кота на фасадата на сградата към двора по предвиждания на плана. Оспореното решение на Административен съд гр. Варна е правилно. При постановяване на оспореното решение АС Варна не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила, както и нарушения на закона. Обоснован е изводът на съда, че в настоящият случай липсва както одобрен проект, така и разрешение за строеж, доколкото по време на проверката служителите по контрол на строителството на район Одесос при община Варна не са установили наличие на документи, удостоверяващи законността на строежа. Строителни книжа за обекта не са представени и от жалбоподателката, в чиято тежест е да докаже наличието на инвестиционния проект и/или издаденото разрешение за строежа. Обемът на извършените при проверката на контролните органи СМР са описани в раздел ІV на съставения Констативен акт 11/22.11.2022г., като описанието недвусмислено сочи, че извършените СМР, далеч надхвърлят хипотезата на текущ ремонт по чл. 151 ал. 1 т. 1 от ЗУТ, при която не се изисква издаване на разрешение за строеж. Констативният акт по чл. 225а ал. 2 ЗУТ представлява доказателство за посочените в него обстоятелства. Констатациите на техническите органи са потвърдени и не са опровергани от събраните по делото доказателства, включително и от заключенията по двете съдебно технически експертизи. Безспорно и от двете заключения се установява, че изпълненото представлява преустройство, чрез обособяване на тераса със светли размери 2.60 м. на 2.90 м., изградена с дървена конструкция и покрита с поликарбонат. Така извършените действията представляват СМР по смисъла на § 5 т. 40 от ДР на ЗУТ, с които е извършено преустройство на покривната конструкция на сградата. Покривът представлява конструктивен елемент на сградата и засягането му като такъв, в каквото са се изразили в случая строително монтажните дейности /премахване на част от съществуващия покрив и изграждане на тераса, остъклена и покрита/, изключва определянето им като текущ ремонт, който по дефиниция се свежда до подобряването и поддържането в изправност на сградите, постройките, съоръженията и инсталациите, както и вътрешни преустройства, при които не се засяга конструкцията на сградата. При текущия ремонт не се извършват дейности като премахване, преместване на съществуващи зидове и направа на отвори в тях, когато засягат конструкцията на сградата и не се променя предназначението на помещенията и натоварванията в тях - т. 43 §5 ДР ЗУТ. В случая безспорно е налице строеж по смисъла на § 5 т. 38 от ЗУТ. Неоснователно е възражението на жалбоподателката, че процесният строеж представлява оранжерия и на основание чл. 151 ал. 1 т. 3 от ЗУТ за него не се изисква разрешение за строеж. Съгласно § 5 т. 83 от ДР на ЗУТ Оранжерия е съоръжение за целогодишно или сезонно отглеждане на растителни видове, с трайна конструкция, със или без съпътстващи производствени инсталации за водоснабдяване, електроснабдяване, отопление, вентилация и други. Съгласно събраните доказателства и изслушаните съдебно-технически експертизи обособяването на тераса с размери 2.60/2.90 м. чрез премахването на наклонена покривната конструкция, изграждане на дървена конструкция от ребра, остъкляване от трите страни с ПВЦ дограма и покриването с поликарбон, не може да се определи като изграждане на оранжерия и не отговаря на изискванията за оранжерия съгласно легалната дефиниция в ЗУТ. Изградения строеж не е вътре в обема на самостоятелния обект, а излиза извън него с оглед изграждане на тераса, чрез преустройство на частичното премахване на покривната конструкция, като изпълненото не отговаря на формата и наклона на покривите по одобрения КЗСП, като във височина надвишава допустимата най-висока кота на фасадата на сградата към двора по предвиждания на плана. Нормата на чл. 151 ал. 1 т. 6 от ЗУТ допуска остъкляване на балкони и лоджии, без разрешение за строеж. За терасите не е допустимо остъкляване, тъй като терасите не са в жилищната площ по арг. на § 5 т. 15 от ЗР на ЗУТ - "Застроена площ" е площта, ограничена от външните очертания на ограждащите стени на първия надземен етаж или на полуподземния етаж, включително площта на проветрителните шахти и проходите в тези очертания. В застроената площ на приземно ниво не се включват тераси, външни стълби и стълбищни площадки, рампи, гаражи и други елементи с височина до 1.2 м от средното ниво на прилежащия терен. При остъкляване на тераси се увеличава жилищната площ, което е в нарушение на § 5 т. 15 от ДР на ЗУТ. Правилен е изводът на съда, че констатациите на извършилите проверката технически органи не са оборени в съдебното производство, а се потвърждават от приетите заключения по първоначалната и повторната СТЕ. Безспорно е установено по делото, че се касае за незаконен строеж, с точно описаните в констативния акт и процесната заповед параметри, изграден в нарушение изискванията по чл. 148 ал. 1 във връзка с § 5 т. 38 от ДР на ЗУТ. Строителни книжа не са представени нито в административното производство, нито в съдебното производство. Следователно е налице визираното в заповедта основание по чл. 225а ал. 1 ЗУТ, във вр. с чл. 223 ал. 1, т. 8 от ЗУТ - изграждане на строеж без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Обоснована е преценката на първоинстанционния съд за материална законосъобразност на оспорената заповед, поради това, че спорният строеж не се явява търпим и като такъв подлежи на премахване. Търпимите строежи по смисъла на § 16 от ДР на ЗУТ и § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ са тези, които макар и да са изградени без строителни книжа отговарят на нормите по устройство на територията към момента на извършването им или по сега действащите норми. Посочените норми обаче въвеждат времево ограничение за това кои строежи могат да се приемат за търпими, а именно тези които са извършени до 31.03.2001г., като това е най късната допустима дата по закон. От доказателствата по делото се установява, че спорният строеж е извършван през 2006г., и съответно не може да се приеме за търпим, поради това, че излиза извън времевите предели по закон, които допускат установяване на търпимост на строежите. По тези съображения е правилен като краен резултат извода на АС Варна, че разпоредбите на § 127 ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ и § 16 от ПР на ЗУТ не са приложими. Във връзка с гореизложеното оспореното решение на АС Варна е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски, касаторката следва да бъде осъдена да заплати на Община Варна сума в размер на 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 78 ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,