Решение № 13014 от 2.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5052/2024 г.

Производството e по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка във връзка с чл. 18, ал. 5 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето (ППЗЗДет). Образувано е по касационна жалба на С. П. Б., [ЕГН] от гр. Варна, чрез процесуалния представител адв. М. Дюлгеров против решение 1984/27.02.2024 г., постановено по адм. дело 2806/2023 г. по описа на Административен съд Варна. Наведените в касационната жалба възражения относно допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени издаденият административен акт. Ответникът Директорът на Дирекция Социално подпомагане Варна в писмен отговор, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира изводите на първоинстанционния съд за обосновани и съответни на приложимите материалноправни норми. Счита, че не са налице касационни отменителни основания, поради което първоинстанционният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Задължително предписание изх. П/Д-В001 от 06.02.2023 г., на директор на Дирекция Социално подпомагане, гр. Варна, с което на основание чл. 21, ал. 1, т. 3 ЗЗДет., във вр. с чл. 18, ал. 4 ППЗДет. е предписано на С. П. Б. да съдейства на служителите на отдел Закрила на детето при ДСП Варна за изпълнение на заложените цели и дейности в плана за действие при осъществяване на предприетата мярка за закрила на детето В. С. Я.. Съдът е приел, че издаденият административен акт е законосъобразен тъй като е постановен от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и е в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. От фактическа страна е установено, че С. Б. е майка на детето В. Я.. След раздялата на двамата родители, с Решение 1512/01.11.2021г. по гр. дело 3182/2021г. на Варненски Районен съд, упражняването на родителски права над детето е било предоставено на майката. След предприето съдебно оспорване, с Решение 1092/19.08.2022г.по гр. д. 358/2022г. състав на Варненски окръжен съд (ВОС) в една част е отменил, а в друга е потвърдил решението на ВРС, като е определил диференциран режим (съобразно възрастта на детето) на лични отношения с бащата. Решението е влязло в сила на 15.10.2022г. На 26.10.2022г. по искане на бащата е издаден изпълнителен лист за определения от съда режим на лични отношения между него и детето. На 05.12.2022г. С. Я. е подал до Дирекция Социално подпомагане - Варна заявление за компетентна намеса и помощ да осъществява режима на лични отношения със сина си, съобразно решението на ВОС, което към момента майката не е изпълнявала. Била е проведена среща между същите в присъствието на психолог и социален работник. Предмет на срещата е бил подаденият от бащата сигнал, а резултатите от същата са обективирани в Протокол. Майката е изразила несъгласие в моменти, в които детето боледува, да бъдат осъществявани срещи между бащата и детето. Представила е 3 бр. амбулаторни листи. На двамата родители е предоставена възможност да вземат решение, което да удовлетворява всички. Психологът им е разяснил, че с неспазването на режима се нарушават правата на детето. Обяснени са им последиците от невъзможността сами да определят начин за решаване на възникналия проблем. Предвид липсата на конкретни предложения от страна на родителите, на същите са предоставени заявления за ползване на социална услуга. Заявленията са попълнени и от двамата, с искане за съдействие за изпълнение на режима на личен контакт. С. Б. е подала ново заявление, с което се е отказала от социалната услуга, с мотива, че не желае на срещите да присъства социален работник. Изготвен е доклад от социален работник, съгласуван с началник отдел ЗД Посочено е, че детето живее в много добра среда, като в полаганите за него палеативни грижи, липсват пропуски. Майката полага усилия в осигуряването на подходящи условия за грижа и задоволяване на ежедневните му потребности. Същевременно с това в поведението й се наблюдава свръхпротективност по отношение на детето и невъзможност да осъзнае последствията за В. Я. от липсата на контакт с другия му родител. Посочено е, че участието на бащата в живота на детето е силно ограничен, поради две причини свит режим на лични отношения, определен със съдебното решение и липсата му на изпълнение, поради поведението на майката. Същата категорично отказва да съдейства за изпълнението на режима на лични отношения в моменти когато детето е болно. Констатирано е, че взаимоотношенията между двамата родители са силно конфликтни, което не се отразява добре при решаване на въпроси свързани с него. В заключение е прието, че липсата на редовен и пълноценен контакт между В. Я. и С. Я. и неизпълнението на определения от съда режим на лични отношения (РЛО), биха могли да доведат до развитие на синдром на родителско отчуждение при детето. С Протокол от 20.12.2022г., във връзка с постъпили сигнала и доклада, е взето решение за насочване на майката към социална услуга, както и да се предприеме мярка за закрила на детето, след нова оценка. Такава е направена с нов доклад от 21.12.2022г. В резултат на посоченото е констатирано, че за периода от 15.09.2022г. до 05.12.2022г. бащата е виждал сина си само на 19 и 20.11.2022г., както и отказа на майката от социална услуга, която да подпомогне преодоляване на констатираните проблеми и пропуски във взаимоотношенията родителидете, е отправено предложение до Директора на ДСП за насочване на майката и детето към подходяща социална услуга в общността. На 09.01.2023г. от бащата е подадено Заявление за ползване на социална услуга терапия и рехабилитация Застъпничество и подкрепа. От същата дата е и Доклад за оценка на случая и предприемане на мярка за закрила спрямо дете, в който при отразяване на горните обстоятелства и констатирана липса на промяна в поведението на майката, е изведен извод за наличие на риск от родителско отчуждение и възникнала необходимост в тази връзка от предприемане на мярка за закрила по отношение на детето В. Я. на основание чл. 4 ал. 1 т. 1 от ЗЗДет и насочването му към подходяща социална услуга Терапия и рехабилитация. Издадено е Направление за ползване на социална услуга. Издадена е Заповед ЗД/Д-В-010/10.01.2023г., с която детето и родителите му са насочени към ползване на услуга терапия и рехабилитация Застъпничество и подкрепа. Заповедта е оспорена и е предмет на адм. дело 802/2023г. на Административен съд Варна,като понастоящем същата вече е влязла в законна сила. Въз основа на Доклада от 09.01.2023г. Директорът на ДСП - Варна издава оспорения пред първоинстанционния съд акт ЗП П/Д-В-001/06.02.2023г., с което на майката С. Б. е предписано 1. Да съдейства на служителите на Отдел ЗД; 2. да участва в организираните срещи за ползване на социалната услуга, социална услуга в общността Терапия и рехабилитация. Застъпничество и посредничество., предоставена от ЦОП, където е насочена със заповед на ДСП - Варна ЗД/Д-В-010/10.01.2023г. и 3. да съдейства за изпълнение на определения РЛО на детето й с неговия баща, съгласно влязло в сила решение на ВОС по в.гр.д. 358/2022г. След връчване на ЗП, е предприето оспорване по административен ред, с твърдения, че задълженията по т. 1 и т. 2 от него произтичат от невлязлата в сила заповед, а по т. 3 - не е възпрепятствала РЛО и доколкото детето вече е по-добре, срещите вече се провеждат системно. С Решение 03-РД06-0046/18.10.2023г. Директорът на Агенция СП-Варна е отхвърлила жалбата с мотиви за нейната неоснователност. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалваното задължително предписание, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени и гласни доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Мерките за закрила в семейна среда се прилагат, за да бъдат подпомогнати детето и семейството, в зависимост от възможностите за отглеждане и възпитание на детето. В чл. 23 от ЗЗДет. са регулирани различни мерки с оглед потребностите на детето и родителите му. Правилно първоинстанционният съд приема, че цитираните в акта разпоредби на чл. 18, ал. 4 ППЗДет. са самостоятелни, с оглед условията за осъществяване на предвидените в тях хипотези. По смисъла на чл. 18, ал. 4 ППЗЗДет. необходимата предпоставка за издаване на задължително предписание е отказ за сътрудничество от страна на родител, настойник или попечител или на лицето, което полага грижи за детето. При анализа на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд формулира обоснован извод, съобразно който се установява отказ за сътрудничество от страна на родителя адресат на задължителното предписание. В рамките на събраните в административното производство писмени доказателства е налице обективиран от касационния жалбоподател отказ за съдействие и за сътрудничество за прилагане на мерките за закрила в семейна среда. Предписанието е обосновано с приложението на разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 3 ЗЗДет., поради идентифициран риск от синдром на родителско отчуждаване, дължащ се на установения в хода на осъществената социална работа отказ на майката, детето да се вижда с баща си. Отчетен е не само техния преустановителен, но и превантивен характер. Касационната жалбоподателка е всеотдаен родител и е положила много усилия за изграждане на близост със сина си, но за правилното и пълноценно възпитание на детето е необходимо връзката между него и бащата да не бъде прекъсвана, независимо от отношенията между двамата родители. Неоснователен се явява и доводът на касационния жалбоподател за необоснованост на обжалвания съдебен акт. В качеството му на касационно основание, необосноваността е порок, който опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в преценката на фактите. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, акцесорната претенция за присъждане на разноски от страна на касационния жалбоподател не следва да бъде уважена, а предвид липсата на направена такава от ответника не му се следват. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,