Решение № 7314 от 16.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 986/2021 г.

Решение № 7314 от 16.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 986/2021 г., I о., докладчик съдията Мария Радева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Ерато Холдинг" АД /в несъстоятелност/, гр. Хасково, представлявано от синдика В. Г., срещу решение № 349 от 10.08.2020 г. и решение за поправка на очевидна фактическа грешка от 24.11.2020 г. на административен съд Хасково по адм. дело № 780 по описа за 2019 г, в частта с които е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. З от ДОПК № 2758-1/29.03.2019 г., издаден от Главен инспектор имотни данъци - орган по приходите в Общинска Данъчна Дирекция гр. Хасково, Община Хасково, потвърден изцяло с Решение № 10/29.05.2019 г. на Директор на Общинска Данъчна Дирекция Хасково. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно постановено и необосновано, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател съдът неправилно е приел обжалвания административен акт за мотивиран тъй като в него липсват фактически и правни основания за издаването му, а посочените в него имоти не са индивидуализирани. Изразява несъгласие с правните изводи на съда, досежно обект находящ се в гр. Хасково, [улица]. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания, се съдържат в касационната жалба, в която се иска отмяна на обжалваното решение и да се върне делото за ново разглеждане от друг съдебен състав или на административния орган. Ответникът по касация директорът на Общинска данъчна дирекция Хасково не ангажира становище по спора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е частично неоснователна поради следните съображения: Производството пред първоинстанционният административен съд е по жалба на "Ерато Холдинг" АД /в несъстоятелност/ срещу Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. З от ДОПК № 2758-1/29.03.2019 г. Обжалваният административен акт издаден на основание чл. 107, ал. 1 и ал. З от ДОПК, във връзка с чл. 4, ал. 1, 2, 3 и чл. 9 б от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) и подадени данъчни декларации по чл. 14, чл. 17 и чл. 54 от ЗМДТ от А. М., на длъжност Главен инспектор имотни данъци - орган по приходите в Общинска Данъчна Дирекция гр. Хасково. С него са установени размера на задълженията за данъци, такси и глоби по видове и периоди и лихвите за просрочие към тях, изчислени към 29.03.2019 г. на "Ерато Холдинг" АД - в несъстоятелност, посочени са в табличен вид размери за данък върху недвижими имоти (ДНИ), такса битови отпадъци (ТБО) и данък върху превозните средства (ДПС) за периода от 2014 г. до 2018 г. включително. Установените с акта задължения са в размер общо 54732, 55 лева. Съдът е обсъдил допуснатата комплексна съдебно-техническа и съдебно-икономическа експертиза. Обсъдил е подробно извършените продажби на недвижими имоти и моторни превозни средства, като е ценил заключението по нея като пълно, обективно и компетентно изготвено и като неоспорено от страните по делото. Изводите на експерта съдът е приел, че са направени след необходимите изчисления и въз основа на декларираните данни и съпоставени с действащите решения на Общински съвет Хасково за определяне на конкретния размер на таксата за битови отпадъци за периода 2014 г., 2015 г., 2016 г., 2017 г., 2018 г., които потвърждават установените от органа размери на задълженията за ДНИ и ТБО за процесния период. По отношение на установените с АУЗД по 14 бр. декларации са определени публични задължения за внасяне на данък недвижими имоти и такса битови отпадъци в общ размер на 55 222, 41 лв., от които 5905, ЗЗ лв. са лихви за просрочие. Видно от таблица приложена към първоначалното заключение на приетата по делото експертиза, всеки един от имотите по процесиите декларации е описан в таблица по заключението. Видно от данните изложени в заключението по декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 1355/03.04.2018 г. относно земя - 5006 кв. м., промишлено производствена сграда - 310 кв. м. промишлено- производствена сграда - 748 кв. м., промишлена сграда - склад - 733 кв. м., промишлен склад - 52 кв. м., при определяне на публичните задължения правилно е съобразено с извършената продажба на имотите с нот. акт 150/16.04.2018 г. на "Екотерм Проект" ЕАД. При което Данък недвижими имоти и такса битови отпадъци са начислени до м. 04. 2018 г. Подобен е случаят с останалите недвижими имоти, с които е извършено осребряване на имуществото на дружеството обявено в несъстоятелност. Така по декл. № 224/15.01.2018 г. за земя-5513 кв. м. в Южна промишлена зона, сграда търговски обект-1704, 50 кв. м., автомивка-91. 50 кв. м., трафопост-10 кв. м., данък недвижими имоти и такса смет са правилно начислени до момента на продажбата извършена с нот. акт № 8/15.01.2018 г. на "Екотерм Проекти" ЕАД. Данъкът и таксата за битови отпадъци са начислени само за м. 01. 2018 г. По декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 12111/23.08.2019 г. е декларирана земя и сгради, които са продадени с нот. акт 150/05.04.2019 г., като са начислени данък върху недвижими имоти за 2018 г. -1092, ЗЗ лв. и лихви 63. 88 лв. и такса битови отпадъци в размер на 3335. 94 лв. и лихва 195. 06 лв. За 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г. е доначислен данък върху недвижими имоти и лихви, които задължения са включени в АУЗД, поради извършени предварително корекции на база установено и декларирана допълнително с подадената от З. Ш. декларация с пълномощно от синдика. Дължимите данъци за извършените продажби при осребряване на имуществото на посочените по-горе имоти са начислени до датата на продажбата и са законосъобразно определени като дължими. Съдът посочва, че по същия начин вещото лице е процедирало и при продажбата на трактор, продаден с Постановление за възлагане № 2/24.03.2015 г. В АУДЗ законосъобразно е начислен данък в размер на 30. 00 лв. и лихва в размер на 1. 74 лв., дължими до отписването на ППС от партидата на "Ерато Холдинг" ЕАД. Като мотиви съдът е извел, че при начисляване на задълженията по Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. З от ДОПК № 2758- 1/29.03.2019 г. са спазени изискванията на ЗМДТ и методиката за тяхното изчисляване. С обжалваното решение съдът е отменил процесния АУЗД за сумата от 489, 86 лв. като отново се е позовал на допуснатата съдебно-техническа експертиза според която, по отношение данъчните задължения по декларации с вх. № 3876/24.06.2010 г., вх. № 3879/24.06.2010 г. и вх. № 3883/24.06.2010 г., експертизата е установила земеделският характер на описаните недвижими имоти, поради което на осн. чл. 10, ал. З от ЗМДТ, тези земи незаконосъобразно са обложени с данък и такса смет. В тази част решението, като необжалвано е влязло в законна сила и не е предмет на настоящия спор. Обжалваното решение е частично неправилно. Настоящия съдебен състав намира оплакването на касатора относно определените задължения на основание подадена декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 2722/07.06.2010 г. за имот находящ се в гр. Хасково, [улица], партиден № 1260619580096300, представляващ обект – котелно помещение с идентификатор 77195.714.283. 1. 43 и РЗП 119 кв. м. и земя – ид. части от застроения парцел, за основателно, поради следното: В обжалваното решение липсват каквито и да са мотиви по отношение на законосъобразността на обжалвания АУЗД относно посочения партиден номер. Правилно е посочено в касационната жалба, че съдът неправилно е определил предмета на спора, като с определение от 11.03.2020 г. е приел, че задача № 2 от допуснатата допълнителна експертиза касае предмет различен от спорния, поради което не следва да се изготвя заключение. Следва да бъде направено следното уточнение: задача № 2 е следвало да внесе яснота именно относно обекта на [улица]. Нарушението е съществен, защото е довело до неизясняване на спора по отношение на посочения имот. От фактическа страна е останало неизяснено посочените в акта отчетна стойност или данъчна оценка за целия имот от 460 кв. м. се отнасят или за притежаваните от дружеството идеални части от правото на собственост върху земята. Видно от цитираната декларация на л. 64 от делото – изрично са декларирани идеални части от собственост върху земята, а вещите лица установяват, че целия имот е 460 кв. м. Отделно от това, поради допуснатото нарушение не е дадено експертно заключение по поставените задачи основано на констатациите на експертите, че котелното помещение е обща част от сградата, тъй като се използва по предназначение и в него са монтирани машини и съоръжения, които обслужват всички самостоятелни обекти в сградата и е направен извод, че котелното помещение, както и монтираните в него машини и съоръжения, по своето предназначение са обща част на сградата /както например асансьора/. По изложените съображения съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 2 от АПК за отмяна на съдебното решение в посочената част като неправилно и връщане на делото в същата част за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане съдът следва да съобрази посоченото по-горе. В останалата част, решението е правилно. Правилно е посочено, че обжалваният административен акт е издаден в указаната от закона писмена форма от компетентен административен орган. Съгласно нормата на чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Актът е издаден по реда на чл. 107, ал. 3 от ДОПК, съгласно който органът по приходите може да издаде служебно акт за установяване на задълженията по декларация, когато задълженията не са били платени в срок. Правилно първоинстанционният съд не е приел оплакването, повторено и в касационната жалба, че оспореният пред него индивидуален административен акт не е мотивиран. При преглед на АУЗД се установява, че макар и кратки, налице са мотиви, които определят фактите и обстоятелствата, върху които са направени и правните изводи на административния орган, поради което е налице необходимото съдържание съгласно чл. 59 АПК, както е прието и в обжалваното съдебно решение. Посочени са разпоредбите на ЗМДТ и НОАМТЦУ на Община Хасково, съобразно които са определени размерите на ТБО и ДНИ. Несъстоятелно е оплакването на касатора, че посочените в обжалвания административен акт не са индивидуализирани по адрес, площ, по вид на недвижимия имот. Видно от оспорвания акт имотите са посочени чрез входящ номер на подадената от данъчно задълженото лице декларация, а в таблицата са посочени като партиден номер, адрес и вид на имота. Изводите на съда относно начина на формиране и изчисление на данъчната оценка за процесните периоди по отношение на останалите процесни имоти кореспондират на събрания по делото доказателствен материал. Съдът е изложил конкретни мотиви относно установените в тази връзка от него факти, обосновал е фактическите си изводи и е извършил преценка за законосъобразност на процесния АУЗД. Правилно при постановяване на решението си административния съд е кредитирал назначената и приета по делото съдебно-икономическа и СТЕ експертизи, в която при изчисляване на конкретния размер на данъчната оценка са били съобразени с методиката определена по решение на Общински съвет за Община Хасково към момента на подаване на декларациите. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, първо отделение