Решение № 1449 от 10.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14844/2014 г.

Решение № 1449 от 10.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14844/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Донка Чакърова Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 250 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР - отм. с § 4 на ПЗР на ЗМВР - ДВ, бр. 53 от 27 юни 2014 г. и цитиран надолу). Образувано е по касационна жалба, подадена от Георги Йонев Василев, от гр. София, срещу решение № 11981/09.10.2014 г., постановено по адм. дело № 5837/2014 г. по описа на Върховния административен съд, тричленен състав на пето отделение. В касационната жалба и в хода на съдебно заседание, чрез процесуален представител, са развити доводи за наличие на касационни основания по смисъла на чл. 209 АПК за отмяна на решението. Същите се свеждат, според касатора, до неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила от тричленния състав, който независимо от направените възражения е приел, че са налице предпоставките за освобождаването му от служба на възприетото в заповедта правно основание. Сочи се, че тричленният състав не е обсъдил законосъобразността на акта и съответствието му с целта на закона, изложени са съображения, че към момента на издаването на заповедта е бил приет нов ЗМВР, в който липсва аналогична разпоредба за прекратяване на служебното правоотношение на соченото основание, неправилно съдът е приел, че липсата на инициатива на органа по назначаването не представлява нарушение на закона. Неправилно съдът е обсъдил доводите на касатора досежно наличието на проявена дискриминация. Иска се отмяна на съдебния акт и решение по съществото на спора. Ответникът по касационната жалба - министърът на вътрешните работи, редовно призован за съдебно заседание, чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на II колегия, след като обсъди касационните доводи, на основание чл. 218 АПК, намира касационната жалба за допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: С атакуваното решение тричленният състав на ВАС е отхвърлил жалбата на Георги Йонев Василев, срещу заповед на министъра на вътрешните работи № К-1871/08.10.2013 г., с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР е освободен от служба поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), по инициатива на органа по назначаването. За да постанови решението си, първоинстанционният състав е приел, че с разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР законодателят признава правото на административния орган на инициатива за прекратяване на служебното правоотношение поради придобиване право на пенсия на държавни служители, които имат изискуемия се по чл. 69 КСО трудов стаж, но не са навършили възраст за пенсиониране. Развити са съображения, че към датата на издаване на заповедта е била налице законоустановената предпоставка по чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР за освобождаване на жалбоподателя от служба. Развивайки мотиви по установените в хода на производството правнорелевантни факти, тричленният състав е приел, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен административен орган, оторизиран по чл. 246, т. 1 ЗМВР. При издаването му не са констатирани нарушения на материалноправните и процесуалноправните разпоредби, уреждащи освобождаването от служба поради придобито право на пенсия при условията на чл. 69 КСО. Решението е правилно и законосъобразно. Законодателят е регламентирал правото на административния орган по своя инициатива да освободи от служба служители, които имат изискуемия по чл. 69 КСО осигурителен стаж, но не са навършили възраст за пенсиониране по общия ред (за осигурителен стаж и възраст). А съгласно чл. 69, ал. 2, т. 2 КСО, считано от 1.01.2012 г. държавните служители по ЗМВР при уволнение придобиват право на пенсия при 27 години трудов стаж, от които две трети да са действително изслужени на длъжности по посочените в ал. 2 закони, независимо от възрастта. Т. е. - установеното с т. 13 на чл. 245, ал. 1 ЗМВР (отм.) нормативно изискване за освобождаване от служба е съответният държавен служител да има 27 години трудов стаж, от които две трети да са действително изслужени на такива длъжности. Наличието на тези обстоятелства не е спорно. Неоснователен е доводът на касатора, че не е била налице инициатива на органа по назначаването за прекратяване на служебното правоотношение. Законодателят е предвидил изрично възможността в подобна хипотеза това да стане и по инициатива на органа по назначаването, която в случая е реализирана с издаването на оспорената заповед. Нормата на чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР е специална и предоставя възможност на органа по назначаването при наличие на условията на пенсиониране по чл. 69 КСО да упражни по своя инициатива, независимо от волята на служителя, потестативното право на прекратяване на служебното правоотношение. Неоснователно е направеното възражение за наличие на дискриминация съгласно Директива 2000/78 ЕО за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите. Служебното правоотношение на касационния жалбоподател не е прекратено поради достигане на определена възраст, а поради придобиване на право на пенсия при условията на чл. 69 КСО, поради което не е налице признакът "възраст", по който същият твърди, че е извършена дискриминация. На следващо място, както правилно е посочил и решаващият състав, настоящият касатор не твърди неравно третиране по защитен признак, ето защо при липса на конкретни фактически твърдения за извършена дискриминация съдът не е изложил мотиви в тази насока, а възможността за излагане на такива съображения едва с касационната жалба се явява преклудирана. Останалите доводи на жалбоподателя, поддържани в контекста на релевирания довод за допуснато нарушение на материалния закон при преценка законосъобразността на оспорената заповед, представляват неправилно интерпретиране на целта на разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР, приложима към установените правнорелевантни факти. Обстоятелството, че в последващия ЗМВР (обн., ДВ бр. 53 от 27.06.2014 г.), възможността за прекратяване на служебното правоотношение по инициатива на органа в подобна хипотеза е отпаднала, не сочи на незаконосъобразност на уволнението на касатора, което е проведено по действащата към момента на постановяването му нормативна уредба. Като е изложил мотиви, обсъждайки всички доказателства, както и наведените доводи от страните и е дал правилно тълкувание на приложимите нормативни актове, съобразно релевантните за спорното право юридически факти, тричленният състав е постановил съдебния си акт при правилно приложение на процесуалния и материалния закон. Не са допуснати твърдяните в касационната жалба отменителни основания. С оглед на това настоящият петчленен съдебен състав счита, че касационната жалба е неоснователна, а атакуваното решение - правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, искането за разноски на ответната страна е основателно. На основание чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 228 АПК, вр. с чл. 81 ГПК, вр. с чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на МВР се дължат съдебно-деловодни за осъществената защита в производството по настоящото дело, в размер на 200 (двеста) лева. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на II колегия