Решение № 10487 от 12.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3049/2015 г.

Решение № 10487 от 12.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3049/2015 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ангел Маринов Илиев от гр. Горна Оряховица против решение № 547 от 19.12.2014 г. по адм. дело № 784 по описа за 2014 г. на Административен съд - Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № ЗД-РДСП09-224 от 27.10.2014 г. на директора на РДСП - Велико Търново, потвърдена с решение № РД 04-142/21.11.2014 г. на Изпълнителния директор на АСП. Изложените в касационната жалба доводи за пороци на съдебното решение релевират необоснованост и неправилно прилагане на чл. 93, ал. 2 и ал. 3 от СК като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Регионалната дирекция за социално подпомагане - Велико Търново не е взел становище. Заинтересованата страна Ивелина Ангелова Устамитева от с. Правда, обл. Велико Търново, не е взела становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Велико Търново е заповед № ЗД-РДСП09-224/27.10.2014 г., издадена от Директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане (РДСП) - Велико Търново на основание чл. 84, ал. 6 от СК, потвърдена от Изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане (АСП) с решение № РД 04-142/21.11.2014 г., с която е наредено да се извърши вписване на детето Ангел Ангелов Маринов, род. на 1.10.2012 г., в Регистъра на деца за пълно осиновяване. За да отхвърли жалбата като неоснователна, Административен съд - Велико Търново е обосновал правилния извод за издаване на оспорената заповед при спазване на административнопроцесуалните правила и в съответствие с целта на закона. След подробна преценка на събраните по делото доказателства съдът обосновано е приел за доказани фактическите основания по чл. 84, ал. 3 и чл. 93, ал. 2 от СК. Детето никога не е живяло в семейна среда, тъй като родителите са в трайна невъзможност да полагат адекватни грижи за него, за сестра му Александра и за едноутробния им брат Мирослав. Между детето Ангел, родителите му и другите деца, които също се отглеждат в приемни семейства, няма изградена емоционална връзка. След настаняването на детето в приемно семейство бащата се е дезинтересирал от него и не е поискал среща или информация. Водещият принцип за отглеждане на детето в семейна среда съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за закрила на детето се прилага във връзка с принципа по чл. 3, т. 3 от същия закон за осигуряване на най-добрия интерес на детето, който в случая е вписването му в Регистъра на деца за пълно осиновяване. Така постановеното решение е правилно. Като неоснователни се преценяват изложените от касационния жалбоподател оплаквания за необоснованост на съдебното решение и неправилно прилагане на чл. 93, ал. 2 и ал. 3 от СК. Съгласно чл. 84, ал. 2, изр. 2 от Семейния кодекс (СК) производството по вписване в регистъра на деца за пълно осиновяване започва в случаите, когато на детето е предоставена социална услуга - резидентен тип, или е настанено в приемно семейство и родителят не е поискал прекратяване на настаняването без основателни причини в срока по чл. 93, ал. 2. Дирекция "Социално подпомагане" уведомява регионалната дирекция за социално подпомагане за вписването на детето в регистъра, ако интересите на детето налагат това. В чл. 93, ал. 3 от СК е разписано, че при настаняване на детето в приемно семейство се допуска осиновяване без съгласие на родителя при условията на ал. 2, когато в срок до 6 месеца от датата на настаняването родителят без основателна причина не е поискал прекратяване на настаняването или промяна на мярката и връщане на детето или настаняването му в семейство на роднини или близки по реда на Закона за закрила на детето. Искането може да бъде направено и в производството за настаняване по съдебен ред, образувано съгласно Закона за закрила на детето. Анализът на събраните по делото доказателства сочи, че жалбоподателят като баща на детето Ангел, родено на 1.10.2012 г., не е поискал прекратяване на настаняването на детето в приемно семейство в шестмесечен срок, считано от датата на настаняване по административен ред. С влязло в сила решение № 428 от 19.08.2013 г. по гр. д. № 1400 по описа за 2013 г. на Горнооряховския районен съд детето е било настанено в приемно семейство по съдебен ред съгласно чл. 28, ал. 4 от Закона за закрила на детето. Установено е, че след раждането на детето Ангел родителите му са заявили невъзможност да полагат грижи за него в семейна среда, поради което със заповед от 9.10.2012 г. детето е било настанено по административен ред в специализирана институция - ДМСГД (Дом за медико - социални грижи за деца ), гр. Дебелец. От 17.07.2013 г. е настанено в професионално приемно семейство. Сестрата му Александра и едноутробният му брат Мирослав също се отглеждат в професионални приемни семейства. Родителите нямат сключен брак и живеят разделени, между децата не е изградена емоционална връзка. Майката е с диагноза "лека умствена изостаналост" без родителски капацитет да се грижи за децата си. Бащата, който според отразеното в доклада за социалния статус на детето и в доклада за оценка потребностите на детето е неориентиран и с "видим психичен проблем", не е пожелал среща с детето Ангел след настаняването му в приемно семейство. Направеното от жалбоподателя възражение за финансови възможности и желание от негова страна да се грижи за детето Ангел и сестра му Александра не кореспондира с доказателствата по делото. Няма данни за изрично писмено уведомление до жалбоподателя за правните последици при бездействие от негова страна в срока от шест месеца след настаняване на детето в приемно семейство, но в съставените от социалните работници доклади е отразено, че направените от тях опити за установяване на контакт са били безрезултатни. За правните последици по чл. 84 и чл. 93 от СК бащата е бил консултиран устно, но категорично е отказал да подпише документи. В установения от закона шестмесечен срок е бездействал, не е потърсил информация за детето или среща с него, не е поискал прекратяване на мярката. Установените фактически обстоятелства обосновават материалноправните предпоставки по чл. 84, ал. 2 във вр. с чл. 93, ал. 2 и 3 от СК за вписване на детето Ангел в регистъра на деца за пълно осиновяване. Като е приел, че оспорената заповед е издадена при спазване на процесуалния и материалния закон, Административен съд-Велико Търново и постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,