Решение № 212 от 7.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3544/2018 г.

Решение № 212 от 7.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3544/2018 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Велислав Павков Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. М. против решение № 684/22.03.2018 г., постановено по гр. д. № 2735/2017 г. от 4-ти състав на Апелативен съд – София. Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор. В открито съдебно заседание не изпраща представител. Касационното обжалване е допуснато с определение № 1008/27.12.2018 г. на състава на ВКС. Правен въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване е относно относно задължението на съда да се произнесе в рамките на очертания от страните спор, между кои обстоятелства при предявен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД следва да определи наличието на противоправно поведение и вреда – твърдяните от ищеца по исковата молба или приетите от съда и разполага ли в това отношение съдът с процесуална възможност да променя/заменя заявените от ищеца елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, като обсъжда вреда, различна от заявената от ищеца. По отговора на правния въпрос, ВКС приема следното: В установената съдебна практика няма спор, че ищецът е този, които определя предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие, по които съдилищата се произнасят. Рамката, в която съдът е допустимо да разгледа предявения иск е заявеното искане - заявеният петитум, въз основа на конкретно изложените в обстоятелствената част факти. При предявен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, противоправното поведение и вредата се определят не от факти по спора, приети за установени от съда, а от тези, посочени от ищеца по исковата молба, съобразно неговите твърдения за наличие на факти и обстоятелства, водещи до наличието на противоправно поведение и вреда. Съдът следва да прецени наличието на доказателства по делото, установяващи наличието на тези елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, съобразно тези факти и обстоятелства, посочени от ищеца, независимо от установяване на други, водещи до наличието на същите елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД. По касационната жалба, ВКС приема следното: От представените по делото доказателства, съдът е приел, че молителят по фирменото дело формално е приложил всички необходими документи за вписване на заявените промени, а именно – Решение от 21.02.2003 г. на за свикване на ОС на съдружниците; Уведомително писмо от 02.10.2002 г. до К. М.; Покана за участие в ОС на съдружниците, отправена до К. М.; Констативен протокол от нотариус; Протокол от заседание на ОС на съдружниците; Предупреждение до К. М. за изключване от дружеството; Решение за изключване на съдружник. От текста на решение № 4 от 13.03.2003 г. на СГС по ф. д. № 12306/1996 г. съдът е приел за установено, че съдът е приел за изпълнени и останалите изисквания на закона-представени са учредителен акт на дружеството, декларация по чл. 142 от ТЗ, нотариално заверен образец от подписа на управителя, удостоверение за внесен капитал, внесени са и необходимите държавни такси. С решение № 791/23.04.2014 г., постановено по т. д. № 2060 по описа за 2013 г. на САС е отменено решението на СГС и е признато за установено по иска по чл. 124, ал. 1 ГПК, че решението на общото събрание на съдружниците дружеството, обективирано в протокол от 05.03.2003 г. за поемане на дяловете на ищеца от Д. А., е нищожно. Признато е за установено, че с решение № 4 от 13.03.2003 г. по ф. д. № 12306/1996 г. по описа на СГС, фирмено отделение, в Търговския регистър на съда по партидата на дружеството са вписани несъществуващи обстоятелства, а именно: изключване на К. М. като съдружник, заличаване на управител и продължаване на дейността на дружеството, като решението е влязло в законна сила на 23.06.2014 г. При наличието на доказателства, които са удостоверявали формално настъпилите промени и след като заявените за вписване обстоятелства – изключване на съдружник и преобразуване на дружеството, са подлежали на вписване, съдът е приел, че следва да се обсъди, дали е налице противоправно поведение на съдията. Посочено е, че дори и да се приеме, че поведението на съдия Й. е било противоправно, изразяващо се в небрежност – тъй като последната не е проявила необходимото внимание и прецизност при преценката, дали съдружникът е бил редовно поканен за общите събрания от адреса в Германия, то не би могло да се приеме, че е доказана необходимата причинно-следствена връзка между поведението на съдията и настъпилата имуществена вреда за ищеца. Съдът е приел, че съдружникът на ищеца е продал недвижимия имот и присвоил получените средства, като за това е бил признат за виновен от наказателния съд и осъден с влязла в сила присъда. Това негово деяние /безспорно увреждащо интересите на ищеца и нанасящо му значителна имуществена вреда/, е извършено след постановения съдебен акт от съдия Й. Посочено е, че тази вреда не би могла да настъпи като пряка и непосредствена последица в резултат от решението, постановено от съдия, като в мотивите си съдът е посочил, че продажбата би могла да стане факт и без постановяването на решението, следователно, дори да се приеме, че е налице неправомерно действие от страна на регистърния съдия, то не е решаващо за настъпване на вредата. Въз основа на горното, съдът е приел, че по настоящото дело не са установени всички елементи от фактическите състави на отговорността по чл. 49 от ЗЗД и чл. 45 от ЗЗД /подробно посочени по-горе/, за да бъде уважена исковата претенция. По делото в СОС са приети две съдебно-оценителни експертизи, като първата дава заключение, че пазарната стойност на дружествения дял от недвижимия имот, притежаван от ищеца към 13.03.2003 г., възлиза на 1 115 950, 00, а втората - че пазарната стойност на дружествения дял на ищеца към 13.03.2003 г. е 2 100 000, 00 лв. По противоправността на деянието, съставът на ВКС приема следното: Признато е за установено, че с решение № 4 от 13.03.2003 г. по ф. д. № 12306/1996 г. по описа на СГС, фирмено отделение, в Търговския регистър на съда по партидата на дружеството са вписани несъществуващи обстоятелства, а именно: изключване на К. М. като съдружник, заличаване на управител и продължаване на дейността на дружеството, като решението е влязло в законна сила на 23.06.2014 г. Вписването на несъществуващи обстоятелства в търговския регистър, при преценката, дали съдружникът е бил редовно поканен за общите събрания от адреса в Германия, с оглед влязлото в сила решение на САС, следва да се приеме за противоправно деяние. Дейността на окръжните съдилища по водене на търговския регистър е идентична с тази, която се води в настоящия момент от Агенция по вписванията, съгласно разпоредите на ЗТРРЮЛНЦ. В разпоредбата на чл. 28 ЗТРРЮЛНЦ е предвидена отговорност за агенцията за вреди, причинени на физически и юридически лица от незаконосъобразни. Подобна отговорност, преди влизане в сила на ЗТРРЮЛНЦ не е предвидена относно вреди от незаконосъобразни актове в регистърното производство, но това не означава, че се изключва общата отговорност по реда на чл. 49 ЗЗД. Ако се приеме, че такава не се дължи, то лице, претърпяло вреди от една и съща дейност – производство по водене на търговски регистър преди 01.01.2008 г. и лице, претърпяло вреди от същата дейност, но след 01.01.2008 г., ще бъде поставено в неблагоприятно положение.