Решение № 1750 от 16.2.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по две касационни жалби на Етажната собственост /ЕС/ на сграда на [улица]: Т. Неделин, Е. Рашенова, П. Караиванов, Г. Русев, А. Георгиева, П. Марков, Е. Бойчинова, П. Скорчева, Н. Колев, Г. Заров, представлявани от управителя на етажната собственост Н. Горанова, чрез процесуалния им представител адв. Георгиев и на Н. Капитанов, М. Хаджииванова, Ц. Стоянова, Р. Бъчварова, А. Филев, Греми пропъртис България ЕООД, Зет и Ем прайвит ко ООД, чрез процесуалния им представител адв. Орсов, срещу решение 4423 от 29.06.2022г., постановено по адм. дело 5321/2021г. по описа на Административен съд София град (АССГ), с което са отхвърлени жалбите им против заповед РА50 792 от 21.10.2020г. на Главния архитект на Столична община, с която на основание чл. 135 ал. 3 във връзка с чл. 134 ал. 1 т. 1 и ал. 2 т. 6 ЗУТ по заявление САГ18 - ГР00 1954 от 29.08.2018г. на И. Марков, е разрешено изработването на проект за изменение на подробен устройствен план плана за регулация и застрояване (ПУП - ПРЗ) и работен устройствен план /РУП/ в териториален обхват на УПИ XI - 63 - "за офиси", поземлени имоти (ПИ) с идентификатори 68134.101.63 по кадастрална карта и кадастралните регистри (КККР), кв. 402, м. "Зони Г- Центъра" (част), район "Средец", като проектът се изработи при спазване на задължителните предписания по т. 2 от същата. В касационните жалби се твърди неправилност на оспореното съдебно решение като постановено в противоречие със закона, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК. Твърдят неправилност на извода на съда за липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила при издаване на оспорената заповед. Навежда съображения и за това, че съдът не е обсъдил всички направени от тях възражения, както и че проектът влиза в противоречие със закона за защита от шума от околната среда и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, тъй като новопредвидената сграда ще бъде за обществено обслужване с вероятност в нея да се установят магазини, ресторанти и други подобни обекти, с включително открити пространства. В касационната жалба на ЕС на сграда на [улица]се навеждат съображения за нарушение на чл. 35 АПК, неизясняване на всички факти и обстоятелства от значение за издаване на заповедта, както и това, че не са били уведомени и не им е осигурено право да участват в административното производство. Навеждат съображения и за нарушение на материалния закон, а именно поради некотиране на височината на новопредвидената сграда в проекта за изменение на ПЗ е допуснато нарушение на изискванията за отстояние между сградите, като твърдят, че неправилно съдът е приел за приложим чл. 35 ЗУТ, за да стигне до извод за спазване на законовите отстояния, вместо приложимия чл. 32 ЗУТ. Навеждат и доводи за липса на изследване на това дали е налице високи подпочвени води в района, като посочват, че в нарушение на съдопроизводствените правила съдът не е задал подобни въпроси на вещото лице, което представлява нарушение на съдопроизводствените правила. В тази връзка твърдят, че не е изследван въпросът как изменението ще се отрази на сигурността и стабилността на съседните сгради в противоречие с ТР 3 от 16.04.2013г. на общото събрание на колегиите на ВАС. И в двете жалби се навеждат съображения, че неправилно съдът е приел, че сграда с идентификатор 68134.101.62.1 /за която се твърди и че е със сбъркан идентификатор в проекта/, намираща се на [улица], съседна на проектираната, е с обществено предназначение, а не със жилищно, като посочват, че в противоречие със закона за този извод съдът се е позовал на действащия ПУП, а не с жилищно такова, каквото е според титулите за собственост, представени по делото. Навеждат съображения, че не три, а шест самостоятелни обекта в тази сграда са с жилищно предназначение апартаменти. В тази връзка се твърди, че ако се приеме правилно, че тази сграда е жилищна, то са нарушени изискванията за отстояние. Искат оспореното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което се отменя заповедта, алтернативно искат делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АССГ. Касаторите ЕС на сграда на [улица]претендират разноски за настоящата инстанция. Касаторите Н. Капитанов, М. Хаджииванова, Ц. Стоянова, Р. Бъчварова, А. Филев, Греми пропъртис България ЕООД, Зет и Ем прайвит ко ООД претендират разноски за двете инстанции. Ответникът Национална компания индустриални зони ЕАД, чрез процесуалния си представител юрк. Пешева, изразява становище за основателност на касационните жалби. Ответникът С.М.Стайков ООД, чрез процесуалния си представител адв. Нешев, изразява становище за основателност на касационните жалби. Ответниците Главния архитект на Столична община, А. Тодорова, В. Петкова, И. Марков и К. Марков не изразяват становище по касационните жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение и неоснователност на касационните жалби. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежни страни, адресати на оспореното решение, и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни. За да постанови оспореното решение АССГ е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия със заповед СОА17 РД09 622 от 19.06.2017г. на Кмета на СО, при спазване на изискванията за форма и посочени фактически и правни основания и без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила от категорията на съществените, водещи до отмяна на акта. Приел е и че оспорената заповед е издадена при правилното приложение на материалния закон. Достигнал е до извод, позовавайки се на приетата без оспорване по делото съдебно техническа експертиза, че е изпълнено изискването на чл. 135 ал. 2 ЗУТ като към подаденото заявление е приложено и мотивирано предложение за изменението, което съответства на предвижданията на действащия ПУП, както и на действащия общ устройствен план /ОУП/, както и отговаря на изискванията на ЗУТ за отстояния до страничните регулационни граници, устройствените показатели за застрояване, предвидени за съответната устройствена зона, в която попада имота, съгласно нормативите по приложението чл. 3 ал. 2 ЗУЗСО. Приел е, че това е така, тъй като в представеното предложение и издадената заповед отстоянията до пететажната сграда в УПИ VI 58 и другите сгради през дъното на имота са отбелязани с аналитичен запис и в графичната част чл. 32 ал. 2 и 3 ЗУТ, който е коректен и допустим на фаза мотивирано предложение и с този запис не е допуснато намалено разстояние между новопредвидената сграда и съществуващата в посочения имот, както и при спазване на изискванията на чл. 35 ал. 2 ЗУТ за разстояния между сградите на основното застрояване до вътрешните регулационния граници, относим при определяне на разстоянието между нежилищни сгради и регулационните граници. Посочил е, че аналитично записаното и в текстовата и в графичната част изискване за спазване на отсотянията по чл. 32 ал. 2 и 3 ЗУТ и чл. 35 ал. 2 ЗУТ, без записване на конкретна стойност е коректно, тъй като тези стойности ще бъдат определени при изработването на проекта за плана на следващ етап от процедурата. Приел е, че определянето на отстоянията по посочените разпоредби е правилно, тъй като е достигнал до извод, че в УПИ Х 62, макар и определен по действащия ПУП за жилищно предназначение, на място има изградена сграда със смесено предназначение, при която се установява, че не отговаря на понятията за жилищна сграда по § 5 т. 29 и 29а ДР на ЗУТ, а е такава с нежилищно предназначение, като за този извод се основава и на приетата СТЕ и направени от вещото лице проверки. Приел е и че в предложението за изменение на ПРЗ и РУП не е записана височината на новопредвидената сграда в УПИ ХI 63, изразена в метри, като в самата оспорена заповед е поставено като задължително изискване това да бъде отразено в изработването на бъдещия проект. В решението изрично е посочено, че се оспорва не одобряване на ПУП, а акт, с който се разрешава изработването на такъв, като целта на мотивираното предложение по чл. 135 ал. 2 ЗУТ е да докажедопустимостта на предлаганото застрояване, а не точните разстояния между сградите и новопредвиденото строителство до регулационните граници. Посочил е, че тези разстояния са предмет на проекта за ПУП, като след като с оспорената заповед не е разрешено проектиране при намалени отстояния, то при изработване на ПУП това изискване следва да се спази. Приел е и че предвиденото свързано застрояване за новопроектираната сграда в УПИ XI 63 съответства на разпоредбата на чл. 21 ал. 2 ЗУТ, тъй като е предвидено частично покриване на калканната стена, повтаряща контура на съществуващ гараж на регулационната линия към УПИ Х 62 и частично покриване на калканната стена на сградата в VI 58, без покриване на калканната стена на едноетажна сграда в УПИ II 54, поради необходимостта от отстъп с цел спазване на нормативно предвидени отстояния. Съдът приема за неоснователно и възражението за наличие на високи подпочвени води, тъй като не са представени доказателства в тази насока, а и сградата на жалбоподателите на [улица] установено, че е със зимнични помещения, като коментира този аспект във връзка с разрешение с оспореното изменение евентуално проектиране на подземни гаражи, като посочва, че на следващ етап на процедурата следва да бъде осъществяван контрол относно начина на изпълнение на вече разрешено строителство с оглед възражението на жалбоподателите, че при изпълнение на проекта с подземни гаражи би се застрашила сигурността на техните сгради. По тези причини е посочил, че е неотносимо към този етап на процедурата възражението относно предварителна оценка на риска за стабилността на съседните сгради. Най накрая е приел за неоснователно възражението, че с разрешеното изработване на проект за изменение ще бъде засегната сграда недвижимиа културна ценност, тъй като е посочил, че от доказателствата, включително СТЕ, е установено, че с оспорената заповед е предвидено запазването на сградата недвижима културна ценност жилищна сграда на братя Иванчеви, като за премахване е предвидена само изградена на по късен етап пристройка към тази сграда, която не е част от обекта недвижима културна ценност. По тези съображения е достигнал до извод за законосъобразност на оспорената заповед и е отхвърлил оспорването. Решение е правилно. В конкретния случай, както правилно на няколко пъти в съдебното решение е посочил първоинстанционният съд, не се касае за разрешение за изработване на проект за ПУП или за одобряване на проект за изменение на ПУП и РУП, а за разрешение за изработване на проект за изменение на вече одобрен ПУП и РУП съгласно чл. 135, ал. 3 ЗУТ по направено искане по чл. 135, ал. 1 ЗУТ от собствениците на УПИ XI - 63 с представена скица предложение по ал. 2 на чл. 135 и в съответствие с изискването за наличие на РУП, предвид спецификите и зоната, в която се намира имота. С оспорената пред АССГ заповед е дадено разрешение на основание чл. 135, ал. 3 ЗУТ за изработване на проект за изменение ПУП ПРЗ и РУП, предвид установеното, че поисканото разрешение за изработване на изменение на план касае предвиждане на свързано застрояване в два имота и наличие на обект недвижима културна ценност. Правилен е и извода на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, в съответствие с изискванията за форма и без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Неоснователно е възражението, че съдът не е обсъдил всички наведени възражения на жалбоподателите. Напротив в оспореното решение много подробно са обсъдени относимите към спора възражения. Правилно съдът е приел и че при издаване на заповедта не е допуснато нарушение на чл. 35 АПК, тъй като са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за издаване на оспорения акт, а наведените възражения за това, че жалбоподателите не са били уведомени за административното производство, също правилно са приети за неоснователни от съда, като настоящата инстанция споделя изложените в тази връзка съображения, като намира за необходимо да добави, че дори да беше налице задължение за изричното уведомяване на жалбоподателите, то липсата на такова не е нарушение от категорията на съществените. Това е така, тъй като с приключване на административното производство не се преклудира възможността на заинтересованите страни да наведат всички свои възражения и в съдебното производство, което те са и сторили. Правилен е и извода на съда за материална законосъобразност на оспорената заповед, предвид характера на производството по чл. 135 ал. 3 ЗУТ. Съгласно чл. 135, ал. 1 от ЗУТ "Лицата по чл. 131 могат да правят искания за изменение на устройствените планове с писмено заявление до кмета на общината", а съгласно ал. 2 на разпоредбата "Когато искането е за изменение на подробен устройствен план, към заявлението се прилага скица с предложение за изменението му". Това е предварителна процедура, при която се разрешава изработването на проект за ПУП, а в случая и РУП. В конкретния случай е направено искане по чл. 135, ал. 1 с представена скица предложение по ал. 2 на разпоредбата, като в тази предварителна процедура преценката е за съответствие на предложението с правилата и нормите по устройство на територията, както и с ОУП на населеното място, ако такъв е наличен, а в случая за гр. София има ОУП от 2009г. При наличие на тези предпоставки следва да се издаде положителен акт. В случая правилно и в съответствие със събраните по делото доказателства съдът е приел, че са налице тези предпоставки. Това е така, тъй като представената скица предложение в текстовата си част съдържа посочени предвидени параметри на проектираното застрояване, съответстващи на предвиждането на ОУП и на законовите изисквания по приложението към чл. 3 ал. 2 от ЗУЗСО, предвид зоната, в която се намира имота, а именно Пзастр. За зона Ц2 80%, Кинт 5, мин. озел. 20% (текстова розетка на скицата - предложение) и максимална етажност от 7 етажа, което от СТЕ се установява, че съответства на ОУП и на графичната й част е видно. На следващо място правилен е извода на съда за законосъобразност на оспорената заповед, тъй като са спазени законовите изисквания и съответствие с нормите по устройство на територията досежно отстоянията до страничните регулационни граници и дъното на имота, както и до съседните сгради. Правилен е извода на съда, че тъй като се касае за предварителна процедура не е налице законово изискване за котиране на височините на новопредвидената сграда с оглед установяване на допустимите отстояния. Т.е. неоснователно е възражението на касаторите за незаконосъобразност на заповедта, поради липса на котиране на височините на предвидената сграда. Това е така, тъй като това е изискване по чл. 62 от Наредба 8/2001г. за обема и съдържанието на устройствените планове към проекта за изменение на ПУП и към проекта за РУП на етапа на одобряването на изменението за ПУП и РУП, но не и досежно предварителното производството по чл. 135 ал. 3 ЗУТ, чийто обхват беше очертан по горе. В тази връзка е правилен извода на съда, че с номиналното записване на относимите законови изисквания досежно отстоянията към регулационните граници и съседните сгради е допустимо и правилно. В тази връзка следва да се посочи, че вече на етапа на изработване на изменението на ПУП и РУП и на етапа на одобряването им ще следва да бъдат спазени така заложените законови изисквания за отстояния, като едва на този етап следва в ПУП и РУП да бъдат котирани и височините на сградите, с оглед на преценка за спазване на законово предвидените отстояния. Следва да се посочи и че на този втори етап при одобряване на ПУП и РУП, който е последващ настоящия, който е предварителен, също е предвидена възможност за съдебен контрол на акта, с който се одобрява вече ПУП и РУП, като едва в това последващо производство ще бъде извършен контролът по спазване на законовите изисквания за отстояния. Правилен е извода на съда както беше посочено, че с номиналното посочване на законовите разпоредби, които следва да бъдат спазени по отношение на отстоянията, не е допуснато нарушение при издаване на заповедта. Правилен и обоснован е извода на съда, че с посочването на такива по чл. 32 ал. 2 и 3 ЗУТ и чл. 35 ал. 2 ЗУТ, е съответен на закона. В тази връзка правилно към УПИ VI 58 и УПИ I 53 е определено, че отстоянието което следва да бъде спазено при изработване на ПУП и РУП към регулационната граница е това по чл. 32 ал. 2 и 3 ЗУТ, тъй като по отношение на УПИ XI 63 тези два имота се намират откъм дъното му. Правилно отстоянието към УПИ XIV 64 е определено по чл. 35 ал. 2 ЗУТ, според която разпоредба Разстоянието на нежилищните сгради до вътрешните граници на урегулиран поземлен имот при свободно застрояване не може да бъде по-малко от 3 м, а между тези сгради в урегулиран поземлен имот - съобразно подробния устройствен план и при спазване на санитарно-хигиенните, противопожарните и технологическите изисквания. Разпоредбата има предвид новопредвидената сграда, която безспорно е такава с нежилищни предназначение. Т.е. това изискване не касае заварените сгради. По отношение на възражението, че сградата с идентификатор 68134.101.62 е жилищна и е неправилно приета от първоинстанционния съд за такава с нежилищно предназначение, настоящият състав намира, че следва да отбележи, че видът на тази сграда относно отстоянията по чл. 35 ал. 2 ЗУТ е неотносим, освен това по отношение на тази сграда, която се намира в УПИ Х 62 е предвидено свързано застрояване с частично покриване на калканната стена именно на тази сграда, поради и което са неотносими изискванията за отстояния. Отстояния по чл. 35 ал. 2 с оспорената заповед и мотивираната скица предложение е предвидено към УПИ XIV 64 или имот идентификатор 60134.101.64, а не към сградата идентификатор 68134.101.62. В тази връзка следва да се посочи, че не на този етап, а на следващия при одобряването на вече изработения ПУП и РУП ще бъдат котирани височините на новопредвидената сграда в отделните й заложени части с общо заложените отстъпи и вече на този втори етап ще бъде преценявано какви са допустимите варианти за изработване на РУП при спазване на заложените изисквания за отстояни, включително допустимостта на прилагането на чл. 36 ЗУТ за допускане на намалени отстояния към съществуващи, но годни и подлежащи на запазване сгради. В случая с оспорената заповед не са допуснати намалени отстояния, както и правилно е приел пъроинстанционния съд, извод, който се потвърждава и от СТЕ, а напротив заложени са като изискване при изработване на ПУП и РУП такива съобразно общите правила на ЗУТ. Следва да се посочи и че заложените като изисквания при изработване ПУП и РУП законови изисквания за отстояния, посочени в графичната част като законови разпоредби, се отнасят за направленията към съседни УПИ, към които са посочени, а не за всички посоки на УПИ. Неотносими към настоящото производство са наведените възражения за наличие на високи подпочвени води, както и възраженията досежно липса на части, в които да е обсъдено при одобряване на заповедта дали няма да се застрашат съседните сгради, тъй като тези въпроси са предмет на следващи етапи в инвестиционното проектиране, а именно както е посочил и съдът на етап на инвестиционното проектиране и издаване на разрешение за строеж, в процедурата по изготвяне и одобряване/издаване на които следва да бъдат направени и съответни сондирания и да се изготви хидрогеоложки доклад. Неотносимо към това производство е и възражението, че проектът влиза в противоречие със закона за защита от шума от околната среда и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, тъй като новопредвидената сграда ще бъде за обществено обслужване с вероятност в нея да се установят магазини, ресторанти и други подобни обекти, с включително открити пространства. Това е така, тъй като предмет на контрол в тази първа фаза по разрешаване на изработване на проект за ПУП и РУП в случая е дали промененото предназначение съответства на ОУП и на изискванията за зоната, като и от СТЕ се установява, че промяната на предназначението на имота от такъв, отреден за офиси в такъв за обществено обслужващи дейности е съответно на ОУП и на зоната, в която се намира същият. Конкретното предназначение на обектите е предмет на следващи етапи на процедурата и съответствието им посочените нормативни актове също. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора са неоснователни исканията на касаторите за присъждане на разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение