Решение № 5987 от 15.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5310/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 215, ал.1, изр. второ от Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Образувано е по жалба на Е. И. С., Р. М. В. и Д. М. В. против заповед РД-02-15-41/05.04.2023 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, с която е одобрен проект на подробен устройствен план- план за улична регулация, изменение на план за улична регулация на Софийски околовръстен път в обхват от [улица]и [улица]до АМ Люлин (сега АМ Струма) от км. 52+760 до км. 58+602 и изменение на плана за регулация на засегнатите части от контактните квартали, ведно с план-схемите към него, съгласно приетите и одобрени текстови и графични части, неразделна част от заповедта, в частта на тази заповед засягаща собствения на жалбоподателите поземлен имот с идентификатор 68134.1112.59 по КККР на гр. София. Жалбоподателите считат, че заповедта, касаеща недвижимия им имот е незаконосъобразна и нецелесъобразна. Нарушена била разпоредбата на чл. 14, ал. 4 от ЗУТ, тъй като имотът им оставал без лице към улица. Черният път по който се осъществявал достъпът до имота, нямало да може да се ползва. Действащия към момента регулационен план не бил приложен, били изтекли сроковете по § 6, ал. 2 от ПР на ЗУТ. Фактът, че е налице достъп до УПИ V, в който попадал имота на жалбоподателите не отменял задължението за осигуряване на достъп до ПИ с идентификатор 68134.1112.59. Възраженията им като заинтересовани лица били обсъдени от общинския експертен съвет по устройство на територията /ОЕСУТ/, но не и от националния експертен съвет, каквото било изискването. Искат отмяна на заповедта в оспорената й част и присъждане на разноски. Ответникът - министър на регионалното развитие и благоустройството, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, оспорва жалбата. Счита, че заповедта е законосъобразна и че в процедурата, приключила с издаването й, не са допуснати процесуални нарушения. Нормата на чл. 14, ал. 4 от ЗУТ, в случая не била приложима по отношение имота на жалбоподателите. Моли отхвърляне на оспорването и присъждане на деловодни разноски. За да се произнесе, Върховния административен съд, второ отделение съобрази следното. Производството по изработване на проект за ПУП план за улична регулация и за изменение на плана за улична регулация в обхват от [улица]и [улица]до АМ Люлин (сега АМ Струма) от км. 52+760 до км. 58+602 и изменение на плана за регулация на засегнатите части от контактните квартали, райони Витоша, Овча купел, Красна поляна и Люлин е образувано по заявление на Агенция Пътна инфраструктура с представено задание. Изработването на проекта в посочения обхват е разрешено със заповед РД-02-15-30/ 05.03.2021 г., допълнена със заповед РД-02-15-37/02.04.2021г. на заместник- министъра на регионалното развитие и благоустройството на основание чл. 124а, ал. 4 ЗУТ във връзка с чл. 135, ал. 1 ЗУТ, съгласно заповед РД-02-15-28/05.03.2021г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството. С решение 250/25.04.2013г. на Министерския съвет на Република България Софийски околовръстен път западна дъга- участък бул. България до северната скоростна тангента е обявен за национален обект. Заданието е внесено в Министерството на околната среда и водите за определяне на процедурите по глава шеста и седма от ЗООС и чл. 31 ЗБР (писмо изх. 12-00-69/25.01.2022 г. и решение 9-ПР/ 2018г. на министъра на околната среда и водите). Изработеният проект е съобщен на заинтересуваните лица чрез обявление, което е разгласено чрез поставяне на определените за това места в сградата на общината и на съответните районни администрации, обявлението е обнародвано и в Държавен вестник. Изработеният проект е изпратен за съгласуване на заинтересуваните централни и териториални администрации и на специализираните контролни органи. Проектът за ПУП и за изменение на ПУП- ПУР и ПР е разгледан и приет от националния експертен съвет по устройство на територията и регионална политика (НЕСУТРП), като са обсъдени постъпилите предложения и възражения (протокол УТАТУ-01-02-04/06.03.2023г. л. 241), който е възприел изцяло становището на ОЕСУТ изразено в протокол ЕС-Г-7/8.2.2022г., с решение по т. 5 /л. 141/. След приемане на проекта, министърът на регионалното развитие и благоустройството е издал процесната заповед РД-02-15-41/05.04.2023г., с която на основание чл. 136, ал.1; чл. 134, ал. 1, т. 2 вр. ал. 2; чл. 129, ал. 3, т. 2,б. б и в и ал. 4; чл. 128, ал.1, ал. 2, ал. 5, ал. 6 и ал. 13, т. 2, б. б и в, чл. 110, ал. 1, т. 2 и чл. 108, ал. 2 ЗУТ одобрява проект на подробен устройствен план- план за улична регулация, изменение на план за улична регулация на Софийски околовръстен път в обхват от [улица]и [улица]до АМ Люлин (сега АМ Струма) от км. 52+760 до км. 58+602 и изменение на плана за регулация на засегнатите части от контактните квартали, ведно с план- схемите към него, съгласно приетите и одобрени текстови и графични части, неразделна част от заповедта. Административният акт е обнародван в Държавен вестник, бр.34/11.04.2023г. и е публикуван на интернет страницата на министерството. От представените писмени доказателства, включително от заключенията /основно и допълнително/ на изслушаната съдебно-техническа експертиза се установява, че имотът на жалбоподателите с идентификатор 68134.1112.59 по КККР на гр. София, попада в УПИ V /за трудови казарми/ в кв. 1 по действащия подробен устройствен план. В посочения УПИ V са включени и редица други поземлени имоти. Тези имоти както и имота на жалбоподателите на са самостоятелно регулирани. От заключението на вещото лице става ясно, че и към настоящия момент имотът с идентификатор 68134.1112.59, макар и граничещ със сегашното трасе на околовръстния път, няма пряк излаз на този път поради голямата денивелация. Достъпът се осъществява по оформил се на терен поради преминаването по него черен път, несъществуващ нито в КК, нито в регулационния план, който път пресича няколко поземлени имота. При описаната фактология, жалбата се явява допустима, но неоснователна. Оспорената заповед е издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството в рамките на предоставената му съгласно чл. 129, ал. 3, т. 2, б. б ЗУТ компетентност. При издаване на заповедта не са допуснати нарушения във формата и на административнопроизводствените правила. Заповедта е писмена и съдържа текстова и графична част. Изложени са подробни съображения относно изискванията на чл. 134, ал. 1, т. 2 във вр. с ал. 2 ЗУТ, посочен като основание за издаване на заповедта. Съображения в този смисъл се съдържат и в представеното задание и в решението на НЕСУТРП. Изпълнени са всички етапи от процедурата по обявяване, разгласяване и съгласуване на проекта, предвидени чл. 125, ал. 7 и чл. 128 ЗУТ. В съответствие с чл. 128, ал. 13 ЗУТ проектът е разгледан и приет от Националния експертен съвет по устройство на територията и регионална политика /противно на твърдението на жалбоподателите/, а след това, при спазване на изискванията на чл. 129, ал. 4 ЗУТ е обнародван в Държавен вестник и обявен на интернет страницата на МРРБ. Изложеното дотук оборва твърденията на жалбоподателите за нарушения на процедурни правила, както и за липсата на решение по проекта от страна на НЕСУТРП /л. 241-246/. Основното възражение, че одобрения проект в обжалваната му част противоречал на изискването на чл. 14, ал. 4 от ЗУТ е неоснователно. Както бе посочено по-горе имотът на жалбоподателите не е самостоятелно регулиран, а заедно с още редица неурегулирани поземлени имоти е включен в състава на УПИ V /за трудови казарми/ в кв. 1 по действащия подробен устройствен план, одобрен през 1947г. и изменен през 1952г. Посочената за нарушена норма на чл. 14, ал. 2 от ЗУТ изисква урегулираните поземлени имоти да имат задължително лице (изход) към улица, към път или по изключение към алея в парк. Видно от представените извадки от плана, както и от комбинираните скици изготвени от вещото лице, както и от изричните изявления на последното в проведените съдебни заседания, УПИ V има лице към улица на север-североизток. Законът не поставя изискване да бъде осигурен излаз на улица за всеки поземлен имот, включен в площта на урегулиран поземлен имот. Такова изискване, както бе посочено стои само за урегулираните имоти, какъвто имота на жалбоподателите не е. Одобреният проект не нарушава изискването на чл. 14, ал. 4 от ЗУТ. За яснота на изложението следва да се отбележи, че: -и към настоящия момент достъпът до ПИ с идентификатор 68134.1112.59 се осъществява не директно от околовръстния път, а по черен, неотразен в КК и ПУП път, който пресича няколко поземлени имота -видно от заданието, текстовата част на обжалваната заповед и от останалите събрани по делото доказателства е, че софийски околовръстен път в оспореният му участък има магистрален характер, следователно попада в групата на първостепенната улична мрежа, първи клас, по смисъла на чл. 77, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, която улична мрежа не се създава и няма за цел да осигури достъп до всички тангиращи с нея имоти, а да изведе автомобилния трафик. -действащата регулация, макар и неприложена, не е отменена. Това че са изтекли сроковете по § 6 от ПР на ЗУТ, би послужило за основание на жалбоподателите до обосноват искане за изменение на ПУП и самостоятелното регулиране на собствения им имот, със съответното на това регулиране осигуряване на достъп до улица. Изтичането на сроковете по § 6 от ПР на ЗУТ обаче не е основание за успешно оспорване на процесната заповед. Оспорването като неоснователно следва да бъде отхвърлено. При този резултат, основателна се явява претенцията на ответния административен орган за присъждане на разноски в полза на МРРБ, в размер 300,- лева, от които 200,- лева депозит за вещо лице и 100,- лева юрисконсултско възнаграждение. С оглед изложеното, Върховният административен съд, второ отделение