Решение № 15986 от 28.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7501/2010 г.

Решение № 15986 от 28.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7501/2010 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на областния управител на област Благоевград против решение № 202 от 16.04.2010 г., постановено по адм. д. № 95 по описа за 2010 г. на Административен съд - Благоевград. Навеждат се оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му. Ответникът по касационната жалба - Гюрга Борисова Христова не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение да неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по 211 от АПК от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното по касационен ред решение, Административен съд - Благоевград е отменил заповед № ОА-1709/27.11.2009 г. на областния управител на област Благоевград, с която е на основание чл. 32, ал. 1 от Закона за администрацията е чл. 5, ал. 2 от ЗПГРРЛ, вр. с § 1, т. 2 от ДР на Наредба за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ е оставено без уважение искането на Гюрга Борисова Христова за изплащане на еднократно обезщетение по ЗПГРРЛ, върнал е преписката на административния орган с указание по прилагане на материалния закон за признаване правото на обезщетение. Съдът в мотивите си е приел, че за жалбоподателката Христова е възникнало право на обезщетение по чл. 2 от закона, чийто размер е нормативно определен и съобразен с времетраенето на репресията. Съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, но противоречи на материалноправните разпоредби на ЗПГРРЛ. Незаконосъобразно органът е отрекъл правото на жалбоподателката на обезщетение по чл. 2 от ЗПГРРЛ, изхождайки от обстоятелството, че тя е родена, след като родителите й са били вече изселени. Решението е правилно, същото е обосновано и не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът правилно е приложил разпоредбата на § 1, т. 4 от ДР на Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ за периода от датата на раждане на жалбоподателката и до момента на прекратяване на репресията спрямо нейните родители и не нея самата, като е счел, че репресията е упражнена и спрямо нея, изхождайки от обстоятелството, че е родена през периода на изселването по административен ред. От момента на нейното раждане и до края на периода на изселването - хх.хх.хххх г. - 7.03.1954 г. жалбоподателката е търпяла неблагоприятните последици от наложената на родителите й репресия. Не може да бъде споделено разбирането, че макар да не е била родена към датата на принудителното изселване, по отношение на жалбоподателката не намира приложение нормата на чл. 2 от закона, въпреки, че е търпяла репресия заедно с родителите си. Решението на Административен съд е правилно, съобразено е с действащия материален закон, поради което следва да се остави в сила. Водим от изложеното, Върховният административен съд,