Решение № 14243 от 3.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2259/2011 г.

Решение № 14243 от 3.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2259/2011 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът ДОУИ-Пловдив моли да бъде отменено решение № 2430/25.11. 2010 г. по адм. д. № 623/2010 г. на Варненския административен съд в частта, с която е обявен за нищожен РА № 900370/10.12.2009 г. на ТД на НАП-Добрич и в частта, с която е отменен същия РА в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит 59 536,59 лв. по фактури за лесо-културни и ловно стопански мероприятия за периода м. 7 - 11.2004 г., м. 4 - 12.2005 г., м. 3 - 12.2006 г., м. 3 - 8, 10 - 12.2007 г., м. 3 - 12.2008 г. и м. 4 - 6.2009 г., а също в частта за определени допълнителни задължения по ЗДДС за м. 2.2008 г. 1046,60 лв. за безвъзмездно прехвърляне на 3,402 %ид. части от недвижим имот като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена в обжалваната част, като му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба ТП"Държавно горско стопанство-Тервел" по съображения в писмено становище моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е частично основателна. С обжалваното решение административният съд е обявил за нищожен РА № 900370/10.12.2009 г. на ТД на НАП-Добрич в частта за непризнат данъчен кредит за м. 12.2004 г. и м. 1 - 3.2005 г. Със същото решение РА е отменен в частта за непризнат данъчен кредит по фактури за извършени лесо-културни и ловно стопански мероприятия за периода м. 7 - 11.2004 г., м. 4 - 12.2005 г., м. 3 - 12.2006 г., м. 3 - 8, 10 - 12.2007 г., м. 3 - 12.2008 г. и м. 4 - 6.2009 г., и в частта, с която за м. 2.2008 г. е начислен допълнително данък върху добавената стойност 1046,60 лв. за безвъзмездно прехвърлени 3,402 %ид. части от недвижим имот в к. к. Боровец, представляващ двуетажен хотел, двуетажна масивна жилищна сграда, масивен гараж и масивна стопанска сграда. Със същото решение жалбата против РА е отхвърлена в останалата й част. В мотивите си съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, след редовно проведена ревизия, с изключение на периодите м. 12.2004 г. и м. 1 - 3.2005 г., за които е приложен влязъл в сила ДАПВ № 25-1284/17.06.2005 г., с който е признат за възстановяване декларирания по справката-декларация за м. 12.2004 г. данък върху добавената стойност в размер 14 039,90 лв., след приключила тримесечна процедура на приспадане по чл. 77 ЗДДС (отм.) до м. 3.2005 г. включително. Съдът обосновано и законосъобразно е приел, че с влезлият в сила ДАПВ са признати права на предприятието, които могат да бъдат изменени само по реда на чл. 133 и 134 ДОПК, което условие не е налице за проведената ревизия, възложена не от директора на ТД на НАП, както изисква чл. 134 ДОПК. Правилен е изводът на съда, че АПВ № 804800/9.12.2008 г. не е пречка за провеждане на ревизия по общия ред за останалите ревизирани периоди, предвид изменението на чл. 129, ал. 3 ДОПК от ДВ бр. 108/19.12.2007 г. Доводите на касатора за неправилност на решението в частта, с която РА частично е обявен за нищожен не са основателни. Съдът е отменил РА в частта за непризнат данъчен кредит по фактури за доставки на лесо-културни и ловно стопански мероприятия на основание чл. 64, ал. 1, т. 5 ЗДДС (отм.) и чл. 69 ЗДДС. В РА е прието, че дейностите по възпроизводство на горите и опазване на дивеча не представляват облагаеми доставки по чл. 6 ЗДДС (отм.) и чл. 6 и 9 ЗДДС. Обосновано съдът е приел, че доставките свързани с осъществяване на лесо-културни и ловно стопански мероприятия са облагаеми, предприятието е данъчно задължено лица по чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗДДС (отм.) и чл. 3, ал. 5, т. 1 ЗДДС. Предприятието осъществява дейност по опазване и възпроизводство на горите, а също по опазване и охрана на дивеча, възложени му със Закона за горите и Закона за лова и опазване на дивеча. По цитираните закони осъществява дейности по ползване на горите за дървесина и на дивеча за лов, при които дейности начислява данък за осъществените от него облагаеми доставки. Обосновано съдът е приел, че при осъществяване на ползванията на горите и дивеча предприятието осъществява облагаеми доставки, за осъществяването на които са използвани получените доставки на стоки и услуги по осъществяване на лесо-културни и ловно стопански мероприятия. Законосъобразен е изводът на съда, че в РА неправилно е приложен чл. 64, ал. 1, т. 5 ЗДДС (отм.) и чл. 69 ЗДДС, като не е признат данъчен кредит по доставките на стоки и услуги, използвани за осъществяване на лесо-културни и ловно стопански мероприятия. Решението и в тази част е правилно. В РА е констатирано, че през 2006 г. предприятието е закупило 3,26% ид. част от недвижим имот в к. к. "Боровец" за 25 000 лв., по която доставка е ползвало данъчен кредит 5000 лв. Със заповед на председателя на ДАГ предприятието е задължено да предаде безвъзмездно на Държавна дивечовъдна станция "Витошка-Студена" собствените си 3,402% ид. части от имота на стойност 25 608 лв. За ползвания данъчен кредит предприятието е съставило протокол по чл. 79, ал. 4 и 6 ЗДДС и е коригирало данъчния кредит в размер на 4075 лв. за м. 2.2008 г. Според съда в РА на основание чл. 6, ал. 3, т. 2 ЗДДС е прието, че доставката е възмездна и на основание чл. 86, ал. 2 ЗДДС е дължим данък от 5121,60 лв. върху 25 608 лв., от който след корекцията са внесени 4075 лв. и следва да се внесе 1046,60 лв. Съдът е приел, че след като не е съставен нотариален акт за прехвърляне на сградите не е налице данъчно събитие и няма основание за извършване на корекция по чл. 79, ал. 4 и 5 ЗДДС, както и за начисляване на допълнителен данък и е отменил РА в частта за определен данък за внасяне 1046,60 лв. Решението в тази част е неправилно. Основателен е доводът на касатора, че предоставянето на имоти държавна собственост за управление на ведомствата се извършва със заповед на ръководителя на ведомството по чл. 15, ал. 3 ЗДС, като според чл. 15, ал. 1 ЗДС предоставянето се извършва безвъзмездно. При изричната разпоредба на закона за безвъзмездно предоставяне на правото на управление на сградите неправилно касаторът поддържа, че е приложим чл. 6, ал. 3, т. 2 ЗДДС, определящ доставката като възмездна. Дали доставката на сградите е възмездна или не няма значение за приложимостта на чл. 45, ал. 3 ЗДДС, по който доставката на сгради, които не са нови /придобити по нотариален акт от 2006 г./, както и учредяването или прехвърлянето на други вещни права върху тях е освободена доставка. Позоваването на чл. 45, ал. 7 ЗДДС е неоснователно. По този текст в случаите по ал. 3 доставчикът може да избере доставката да е облагаема. От текста следва, че ако не е упражнено това право на избор, доставката е освободена. След като предприятието не е издало фактура с начислен данък по доставката, правото на избор не е упражнено и доставката е освободена. По чл. 79, ал. 1 ЗДДС корекцията по ал. 4 и 6 се извършва, когато регистрирано лице е ползвало данъчен кредит за закупени от него стоки, които впоследствие използва за извършване на освободени доставки. С направената корекция на ползвания данъчен кредит по чл. 79 ЗДДС предприятието е посочило недвусмислено, че е осъществена освободена доставка с прехвърленото право на управление върху неговата ид. част от сградите. След като полученото по облагаема доставка е ползвано за извършване на освободена доставка законосъобразно е извършена корекция на ползвания данъчен кредит от предприятието, като допусната грешка относно размера на ползвания данъчен кредит е отстранена с ревизионния акт, с който е определен за довнасяне данък върху добавената стойност по чл. 79, ал. 4 и 6 ЗДДС 1046,60 лв., изчислен върху стойността на предоставените 3,402% ид. части от сградите. РА в тази част е законосъобразен и решението като неправилно следва да бъде отменено. Общо решението следва да бъде отменено в частта, с която е отменен РА в частта за определен данък върху добавената стойност за внасяне за м. 2.2008 г. 1046,60 лв. с лихви и вместо него в тази част следва жалбата против РА да бъде отхвърлена. Решението в останалата му част като правилно следва да бъде оставено в сила. За касационната инстанция поради промяната в резултата касаторът има право на юрисконсултско възнаграждение в размер 202,79 лв. Ответникът има право на разноски в размер 2440,19 лв. или по компенсация касаторът следва да заплати на ответника 2237,28 лв. разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,