Решение № 5385 от 27.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12916/2008 г.

Решение № 5385 от 27.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12916/2008 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 126 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 70 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО). Образувано е по жалба на "Автомобилно рециклиране" АД, София против мълчалив отказ на министъра на околната среда и водите да издаде разрешение на организация по оползотворяване, за изпълнение на задълженията по чл. 11, ал. 1, ал. 4, т. 2 и ал. 6 от ЗУО и Наредбата за изискванията за третиране на отпадъци от моторни превозни средства (НИТОМПС). Жалбата е подадена в срока по чл. 84, ал. 2 от АПК и е процесуално допустима. Жалбоподателят "Автомобилно рециклиране" АД, София, е подало в Министерството на околната среда и водите (МОСВ) Заявление вх. № УО-4450/11.06.2008 г. с което, на основание чл. 62 от ЗУО, е поискало издаване на разрешение за изпълняване на задълженията по чл. 11, ал. 1, ал. 4, т. 2 и ал. 6 от с. з. и НИТОМПС . Към заявлението са приложени документите, посочени в чл. 62, ал. 4 от ЗУО. В срока по чл. 64, ал. 1 от с. з., министърът не е отговорил на заявлението. Недоволно от така постановения мълчалив отказ, "Автомобилно рециклиране" АД го обжалва. Счита, че същият е постановен в нарушение на предвидените административнопроизводствени правила и е незаконосъобразен. Моли да се отмени. Ответната страна - министърът на околната среда и водите, чрез процесуалния си представител, счита жалбата за недопустима. Предвид обстоятелството, че организацията искаща разрешение, не е учредена от лица които пускат на пазара продукти след употребата на които се образуват масово отпадъци, за жалбоподателя не може да възникне право за извършване на дейност като организация по оползотворяване. За да се произнесе по спора, Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС) съобрази следното: Съобразно чл. 62, ал. 1 от ЗУО, разрешение на организация по оползотворяване за изпълнение на задълженията по чл. 11 и наредбите по чл. 24, ал. 2 се издава от министъра на околната среда и водите. За започване на производството е необходимо подаването на заявление по образец на хартиен и електронен носител, придружено с посочените в чл. 62, ал. 4 приложения. Министърът като компетентен орган, преценява дали подаденото заявление отговаря на изискванията на закона и подзаконовите актове по прилагането му и може еднократно да изиска от заявителя отстраняване на нередовности и/или предоставяне на допълнителна информация към заявлението, когато това е необходимо за изясняване на фактите по чл. 62 . Това право може да се реализира в едномесечен срок от постъпването на заявлението. В месечен срок от съобщението за това, заявителят е длъжен да отстрани нередовностите по заявлението и/или да представи необходимата допълнителна информация (чл. 63 от ЗУО). В двумесечен срок от постъпването на заявлението или отстраняване на нередовностите и предоставяне на допълнителната информация, органът по чл. 62, ал. 1 издава или мотивирано отказва издаването на разрешение - чл. 64, ал. 1 от ЗУО. В ал. 2 на същия текст са посочени случаите, когато министърът задължително отказва издаването на разрешение. Описаният ред за искане и издаване на разрешения задължава министъра на околната среда и водите да отговори с изричен, мотивиран административен акт на постъпилото в МОСВ заявление. Той е в правото си да откаже издаването, но при посочения по-горе нормативно определен ред е недопустимо това да става с мълчалив отказ. Министърът е длъжен, ако прецени необходимостта от това, да откаже "мотивирано". Това му задължение произтича пряко от цитирания текст на чл. 64, ал. 1 от ЗУО. Описаният мотивиран отказ ще даде възможност на заявителя да отстрани евентуалните непълноти в заявлението си или да извърши необходимите документални и/или фактически промени, които според министъра пречат за издаване на разрешението и след това отново да кандидатства. Предвид изложеното, постановеният мълчалив отказ по заявлението на "Автомобилно рециклиране" АД, се явява издаден в нарушение на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Като такъв той следва да се отмени, а административната преписка се върне на министъра за ново разглеждане и произнасяне с изричен мотивиран акт. Доводът на процесуалния представител на министъра за недопустимост на жалбата се явява неоснователен. Дори твърдяното от него обстоятелство да е налице и да представлява нормативнопредвидено основание за отказ за издаване на разрешение, посочването му трябва да стане в мотивиран акт на компетентния орган. Инцидентното позоваване в хода на процеса на него е недопустимо. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение