Решение № 1676 от 9.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9732/2009 г.

Решение № 1676 от 9.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9732/2009 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Гергин Василев Гергов и Йорданка Василева Овнарска и двамата от гр. София, против решението от 16.03.2009 г., постановено по адм. дело № 3357/2005 г. по описа на Софийския градски съд, Административно отделение, III а състав, с което е отхвърлена жалбата им против отказ на кмета на Столична община да отмени отчуждаването на имот пл. № 2а, кв. 2 по плана на гр. София, обективиран в писмо № 1194р-07-01 от 10.08.2005 г. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението, поради необоснованост на изводите на съда, неправилно приложение на закона и допуснати процесуални нарушения - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му. Ответникът - кметът на Столична община, чрез процесуалния си представител адв. Василева, в писмено становище оспорва жалбата и моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура, участващ в производството, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че по делото не е доказано, че от наследодателя на касаторите е отчужден претендирания имот, поради което решението не е необосновано и материално незаконосъобразно. Не е налице и допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като съдът неколкократно е давал възможност на страните да се снабдят с доказателства за претенцията си. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и релевираните отменителни основания, приема за установено следното: Касационната жалбата е подадена от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение, СГС в производство по реда на чл. 33 и сл. от Закона за административното производство (ЗАП) (отм.), във вр. с чл. 4 от Закона за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по Закона за териториално и селищно устройство, Закона за плановото изграждане на населените места, Закона за благоустройство на населените места, Закона за държавните имоти и Закона за собствеността (ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др. закони) е отхвърлил жалбата на Гергин Гергов и Йорданка Овнарска против отказа на и. д. кмета на Столична община, обективиран в писмо изх. № 1194р-07-01 от 10.08.2005 г. за отмяна на отчуждаване на недвижим имот от 300 кв. м, представляващ пл. № 2а от кв. 2 по плана на гр. София. Решението на административния орган да остави без уважение искането за отмяна на отчуждаването е мотивирано с обстоятелството, че имотът е продаден на частно лице и е частна собственост от 1994 г., както и че не са налице основанията за възстановяване на собствеността. Съдът, след като е преценил събраните по делото доказателства, е приел, че постановеният отказ е законосъобразен, тъй като по делото не са налице данни за отчуждаване на заявения имот от наследодателя на жалбоподателите - Васил Гергов. Имотът е отчужден от друго лице - Божил Рангелов Стоянов, за нуждите на ДТП "Печатни произведения" за търговска база, като лицето е обезщетено с имот. Съставен е АДС, в който също като бивш собственик е отразен Божил Рангелов. Мероприятието по отчуждаването е реализирано. Имотът още през 1994 г. е приватизиран - продаден на трето лице. Искането за реституция е направено във възстановения с § 2 от ЗОСОИ срок по чл. 4 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др. закони. При тези данни не може да се отмени отчуждаване, което не е проведено, поради което съдът е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Неоснователно е възражението за необоснованост на постановеното решение. Същото е обосновано, тъй като е напълно съобразено със събраните и обсъдени доказателства по делото. От всички данни в преписката, както и от заключението на назначената съдебно-техническа експертиза е установено отчуждаване на претендирания имот от друго лице, а не от наследодателя на жалбоподателите. Доводите, развити и в касационната жалба на касаторите са, че Божил Рангелов Стоянов, както и наследодателят им Васил Димитров Гергов са купили по 300 кв. м от една и съща нива, съответно югоизточната и североизточната половини на същата, от Христо Георгиев Гергов, цялата с площ от 600 кв. м, и че става дума за два отделни имота, поради което след като имотът на Божил Рангелов Стоянов е отчужден, то и имотът на техния наследодател е отчужден, като неправилно същият е игнориран като собственик. Освен това, в отчуждителната преписка имотът е означен по различен начин - като имот пл. № 2, а в някои документи като пл. № 2а, с допълвания на буквата "а" на ръка, което говори, че е налице отчуждаване и от техния наследодател. Доводите не могат да бъдат споделени. Съдът е обсъдил тези данни, като правилно е приел, че във всички документи като отчужден собственик е посочен Божил Рангелов Стоянов и няма данни за отчуждаване от Васил Димитров Гергов. Жалбоподателите се позовават на косвени данни и предположения, които не могат да послужат за обосноваване на извод за извършено отчуждаване. Няма съответно основания за отмяната на отчуждаване, което не е проведено. Правилно въз основа на изводите си съдът е приложил и материалния закон - липсват предпоставките на законовите текстове за отмяна на отчуждаване. Възражението за допуснато от съда процесуално нарушение също е неоснователно. Съдът е провел седем заседания по делото, като в последните четири изрично е указвал и давал възможност на жалбоподателите да се снабдят с доказателства за твърденията си. Жалбоподателите са поискали да им бъде издадено съдебно удостоверение за снабдяване с АДС, в който да е отразен като бивш собственик наследодателят им и че процесният, претендиран от тях имот е отчужден. Искането е за снабдяване с доказателства за хипотетично съществуващ акт, без да се сочат конкретни данни за издаването и съществуването на конкретен АДС. Независимо от това съдът е издал съдебно удостоверение, но жалбоподателите не са представили каквито и да са доказателства, без да сочат причини за това. По този повод делото е отлагано четири пъти. От СО е постъпило писмо, в отговор на съдебното удостоверение, в което изрично е посочено, че цялата преписка е изпратена в съда. След получаване на писмото, жалбоподателите, чрез процесуалния си представител отново са поискали представяне на АДС, като бъде задължен органа да го представи. Правилно при установените данни, в това число и че административният орган не разполага с други доказателства, съдът е оставил без уважение искането за изискването на документи, които очевидно не съществуват. За пълнота в изложението следва да се добави и следното. Преди подаване на искането за реституция - 22.05.1998 г., процесния имот е приватизиран, като е продаден през 1994 г., на трето лице търговец - акционерно дружество и е станал негова собственост. При това положение към момента на подаване на искането същият не се е намирал в патримониума на държавата или на общината, което е условие за провеждане на реституцията. Правилно искането не е уважено от административния орган, както правилно и съдът е отхвърлил жалбата против постановения отказ за възстановяване на собствеността. По изложените съображения, решението на първоинстанционния съд, следва да бъде потвърдено като правилно. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,