Решение № 1154 от 27.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12577/2008 г.

Решение № 1154 от 27.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12577/2008 г., VI о., докладчик председателят Иван Трендафилов С решение от 8.07.2008 г. по адм. д. № 1085 от 2008 г. Административният съд - София град е отхвърлил жалбата на Кирил Милков Илиев от София против решение № 3 от 18.01.2008 г. на главния директор на СУ "Социално осигуряване" и потвърденото с него разпореждане № 2706206507 от 12.05.2007 г. на ръководителя "Пенсионно осигуряване", с което е отказано изплащането на месечна добавка по чл. 9 ЗПГРРЛ към пенсията на същото лице. Против това решение на окръжния съд Кирил Милков Илиев е подал касационна жалба, с която е поискано отменяването му. Върховният административен съд уважи касационната жалба. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон - чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК. Оплакването, така както е формулирано и изложено в касационната жалба, е основателно, защото се оправдава фактически и от гледище на закона. Административният съд е приел, че след като Кирил Милков Илиев (касатор в това производство) не е представил доказателства, с които да установи, че е бил незаконно репресиран заради неговия произход, политически или религиозни убеждения, той няма право на месечна добавка по чл. 9 ЗПГРРЛ независимо, че е бил въдворен в трудововъзпитателно общежитие от 10.20.1958 г. до 22.10.1960 г. и е бил изселен заедно със семейството (съпруга, син и майка) от 6.05.1961 г. до 7.10.1962 г. Това становище на административния съд е неправилно. Основно доказателство по делото е било решение № РК-176 от 11.02.1994 г. на Регионалната комисия за политическа и гражданска реабилитация на репресираните лица - гр. София, Община Сердика, а необсъждането му от административния съд съставлява нарушение на закона. С това решение на регионалната комисия е било признато, че касаторът е бил репресиран по политически причини, че репресията се изразява в изселване в с. Н. Блъсково от 6.05.1961 г. до 7.10.1962 г., че той има право на еднократно обезщетение за времето на изселването. Обсъждането на въпросното решение е в полза на касатора, защото в него съдът би намерил основание да бъде отменено разпореждането, с което е отказано изплащането на месечна добавка по чл. 9 ЗПГРРЛ. Въз основа на решението на Регионалната комисия за политическа и гражданска реабилитация на репресираните лица административният съд е следвало да приеме, че касаторът има право да получава към пенсията си месечна добавка по чл. 9 ЗПГРРЛ и по тази причина е следвало да отмени обжалваното разпореждане. Това решение на регионалната комисия не е отменено. То е в сила, защото не е било обжалвано по надлежния ред, а в това производство - по обжалване разпореждането, с което се отказва изплащането на месечна добавка по чл. 9 ЗПГРРЛ - съдът не може да се занимава със законосъобразността на признатата репресия по политически причини. Същото решение на регионалната комисия, доколкото не е било отменено, е задължително за страните и органите на социалното осигуряване. То е задължително и за съда, щом страните се позовават на него. Щом решението на Регионалната комисия за политическа и гражданска реабилитация на репресираните лица не е било отменено по надлежния ред, то поражда всички произтичащи от закона последици. При наличността на решение № РК-176 от 11.02.1994 г. на Регионалната комисия за политическа и гражданска реабилитация на репресираните лица, с което на касатора е признато качеството на репресиран по политически причини съдът не може да се произнася дали правилно е прието наличието на репресия по политически причини по отношение на същото лице. Решението на регионалната комисия е подлежало на обжалване пред Централната комисия за политическа и гражданска реабилитация. След като не са представени доказателства за отменяването му по надлежния ред, то е задължително за страните и съдилищата. Съдът не може в настоящето дело да се занимава с въпроса за законосъобразността на друг административен акт и от това да прави заключение за законосъобразността на акта, отмяна на който се иска с подадената жалба. Такова косвено атакуване на посоченото решение е недопустимо. След като касаторът е представил решение на Регионална комисия за политическа и гражданска реабилитация, с което му е признато качеството на репресиран по политически причини, той има право на добавка по чл. 9 от ЗПГРРЛ. Изясненото становище е възприето в писмо № 91-01-81 от 16.03.2005 г. на Националния осигурителен институт, издадено от Главна дирекция "правна" и Главна дирекция "пенсии". Макар да няма задължителна сила, това писмо утвърждава застъпеното в теорията и практиката схващане относно отпускането на месечна добавка по чл. 9 ЗПГРРЛ. При това положение обжалваното разпореждане за отказ да се отпусне добавката по чл. 9 ЗПГРРЛ е незаконосъобразно и следва да се отмени, а преписката следва да се върне на пенсионния орган за ново разглеждане. По изложените съображения, Върховният административен съд,