Решение № 4142 от 3.5.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 166 от Данъчно-осигурителния кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на С. Стоянова, действаща като ЕТ РИВЪР ХАУС - С. СТОЯНОВА, [ЕИК],срещу решение 91/11.03.2021 г. на Административен съд Хасково по адм. дело 715/2020 г., с което е отхвърлена жалбата на едноличния търговец срещу акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 26/312/02743/3/01/04/01 от 19.06.2020 г., издаден от изпълнителния директор на Държавен фонд (ДФ) Земеделие и жалбоподателят е осъден за разноски. В касационната жалба се поддържа, че съдебното решение е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според наведените доводи, първоинстанционният съд не е обсъдил в цялост фактическата обстановка и поради това е достигнал до неправилен извод за законосъобразност на акта. Счита заключението на вещото лице по делото за непълно предвид извършеното преформулиране на поставените от жалбоподателя задачи. В тази връзка отбелязва, че последното е попречило за обективно изследване на всички заложени показатели в бизнес плана с оглед преценката за изпълнение. Излага подробни съображения за липса основание за определяне на публично вземане и нарушение на Правилата за определяне на размер на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП по мерките на ПРСР 2007-2013. Твърди че относимите данни за преценка на изпълнението на проекта не са анализирани до момента. Неправилно съдът е приел, че оспореният АУПДВ е издаден при спазване на административнопроизводствените правила. Касаторът моли за отмяна на обжалваното решение и АУПДВ или алтернативно, делото да бъде върнато на АС-Хасково с указания за назначаване на допълнителна експертиза с конкретно поставена задача, евентуално да се назначи такава в касационната инстанция. Претендира присъждане на разноските по делото. Ответникът - изпълнителният директор на ДФ Земеделие", чрез процесуалния си представител адв. Антонова, оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение като неоснователна по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор и в съдебно заседание. Претендира сторените разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след като извърши преценка по допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна по делото, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред АС - Хасково е законосъобразността на АУПДВ 26/312/02743/3/01/04/01 от 19.06.2020 г. и изх. 01-6500/8506 на изпълнителния директор на ДФ Земеделие, с който на ЕТ РИВЪР ХАУС - С. СТОЯНОВА е определена подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ в размер на 39 116 лв. на основание чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 312 Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007- 2013 г. за неизпълнение на чл. 2 и чл. 16, ал. 2 от Наредбата, както и на т. 4.18 и т. 8.1 от договор 26/312/02743 от 15.10.2014 г. От фактическа страна съдът е приел, че на 15.10.2014 г. между ЕТ РИВЪР ХАУС - С. СТОЯНОВА и ДФ Земеделие е сключен Договор за подпомагане 26/312/02743, с който на ползвателя е предоставена безвъзмездна финансова помощ до 70% от разходите, свързани с реализирането на проект 26/312/02743 от 27.05.201З г. за Изграждане на къща за гости, гр. Свиленград, Община Свиленград, област Хасково. Договореният размер на финансовата помощ, по проекта на обща стойност 391 160 лв., е изплатена от страна на фонда. В периода от 24.06.2019 г. до 27.06.2019 г. административният орган е извършил извънредна проверка на място, при която е констатирано неизпълнение на заложените финансови показатели в бизнес плана, въз основа на които проектът е бил определен като допустим. Според заключението от проверката, неизпълнението на приходната част за 2016 г., 2017 г. и 2018 г. е средно аритметично 38,92% от заложените приходи. Налице е и констатация за неспазване на поетите от търговеца ангажименти за разкриване и поддържане на три работни места през отчетния период. С оглед резултатите от проверката и на основание чл. 26, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 34, ал. 3 от АПК е открито производство по издаване на АУПДВ с писмо изх. 01-6500/8506 от 25.10.2019 г. на изпълнителния директор на ДФ Земеделие. От страна на ЕТ РИВЪР ХАУС - С. СТОЯНОВА е подадено възражение срещу констатациите на контролните органи на фонда на 14.11.2019 г. След разглеждане на възражението е издаден АУПДВ 26/312/02743/3/01/04/01 от 19.06.2020 г. и изх. 01-6500/8506. В обстоятелствената част на акта е описано неизпълнение в две точки, а именно т. 1 по отношение на залегналите в бизнес плана финансови показатели въз основа на които проектът е определен като допустим по години за 2016 г. - 24.08%, за 2017 г. - 60.92% и за 2018 г. - 31.75% или средно аритметично изпълнение от 38.92%, и т. 2 - по отношение на изискването за разкриване на 3 работни места. Констатациите по т. 2 не са възприети при издаване на акта предвид съобразяване на писмени доказателства, представени от ЕТ с възражението. Определено е подлежащо на възстановяване публично вземане в размер на 39 116 лв. съгласно таблица 1 от АУПДВ. На следващо място, съдът е разгледал констатациите от заключението на назначената и приета съдебна експертиза по делото. Констатирано е, че административният орган извършил съпоставка на заложените в бизнес плана приходи от наем на стаи от къща за гости с реализираните такива за три пълни години 2016 г., 2017 г., 2018 г. Според използваната методика в акта, изпълнението по години е изчислено чрез съпоставка на реалните данни със заложените в максимален размер приходи от наем на стаи за всяка година в размер от 222 000 лв. Заложените параметри според представения по делото бизнес план, получен от ДФ Земеделие, са различни. Последните са са: в размер на 239 665 лв. за 2016 г., в т. ч. приходи от нощувки - 236 000 лв. и други приходи - предлагане на допълнителни туристически атракции и услуги 2 865 лв.; в размер на 270 297 лв. за 2017 г., в т. ч. приходи от нощувки - 266 400 лв. и други приходи - предлагане на допълнителни туристически атракции и услуги 3 897 лв.; в размер на 301 216 лв. за 2018г., в т. ч. приходи от нощувки - 296 000 лв. и други приходи - предлагане на допълнителни туристически атракции и услуги - 5 216 лв. От правна страна съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма и липса на допуснати съществени нарушения на процедурните правила, водещи до отмяна на акта. За да отхвърли жалбата срещу АУПДВ, на първо място е изтъкнато наличието на противоречива съдебна практика относно реда, по който следва да се санкционира ползвателя на безвъзмездната помощ при констатирано неизпълнение на поетите ангажименти. Приложението на реда по ЗПЗП в случая е прието за правилно. Съдът е отхвърлил като неоснователни възраженията на жалбоподателя за допуснати нарушения на правилата за определяне на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ, включително относно размера на вземането, при нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП и Наредба 29 от 11.08.2008 г. по мярка Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. Крайното заключение на АС Хасково е, че във връзка с проверката на изпълнението на проекта ДФЗ е изследвал цялостното изпълнение по бизнес плана, вкл. частта на заложените приходи, поради което изводите за финансово неизпълнение на плана са правилни и обосновани. Постановеното решение валидно и допустимо, но е неправилно. По делото няма спор относно фактите и същите са установени в цялост от първостепенния съд.Предоставянето на финансова помощ на ЕТ е по реда на Наредба 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 312 Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007- 2013 г. във връзка с реализиране на проект 26/312/02743 от 27.05.201З г. за изграждане на къща за гости в гр. Свиленград. Договорът за отпускане на финансова помощ е сключен на 15.10.2014 г., а петгодишният мониторингов период, считано от датата на сключването му, е изтекъл на 14.10.2019 г., т. е преди образуване на административното производство по издаване на оспорения административен акт с писмо изх. 01-6500/8506 от 25.10.2019 г. Правилно съдът е обърнал внимание, че заложените финансови показатели в бизнес плана представляват индикатори за изпълнение на одобрения проект и непостигането им води до необходимост от коригиране на размера на финансовата помощ. Реализирането на значително по-ниски от заложените приходи от дейността, какъвто е настоящият случай, засяга и условията за изпълнение на инвестицията и критериите, въз основа на които проектът е бил оценен като допустим за подпомагане. Наличието на основание за финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 7 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) и налагането ѝ се извършват с издаване на решение по реда на чл. 73 от същия закон. В този смисъл е трайната съдебна практика на ВАС. Въпреки изразеното правилно разбиране в мотивите на обжалваното решение по този въпрос - че законодателят е въвел разграничение между нарушенията, които водят до издаване на решения за налагане на финансова корекция и нарушенията, които са основание за издаване на АУПДВ, крайният извод на съда е неправилен. Изложените от АС Хасково мотиви за законосъобразност на обжалвания административен акт не следва да бъдат разглеждани по-нататък. Процесният АУПДВ е издаден при действието на чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП (ДВ, бр. 51 от 2019 г., в сила от 28.06.2019 г.), който препраща към правилата и предвидения правен ред в ЗУСЕСИФ. Съгласно чл. 27, ал. 6 ЗПЗП (ДВ, бр. 51 от 2019 г.), дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 - 9 от ЗУСЕСИФ, се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон. Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП (също ДВ, бр. 51 от 2019 г.), дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на АУПДВ по реда на ДОПК. Следователно, допустимо е определянето на публичното вземане чрез издаване на АУПДВ, но извън хипотезите по ал. 6 на с. чл. Посоченото налага извод, че дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ от ЕТ РИВЪР ХАУС - С. СТОЯНОВА е следвало да се установи с издаване на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от ЗУСЕСИФ, тъй като е налице основанието по чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ. Стриктната регламентация в специалния закон относно вида на акта, реда и материалноправните предпоставки за издаването му влияе на законосъобразността на оспорения акт и също така не позволява нарушаването на тези разпоредби да се възприеме като несъществено. Даденото тълкуване е в съответствие с разпоредбата на чл. 75, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, която гласи, че неизвършените финансови корекции след окончателното плащане по проект са публично вземане съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК. Същото не изключва приложението на чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, въведен с ДВ, бр. 51 от 2019 г. Съобразно чл. 46, ал. 1 от Закона за нормативните актове във връзка с другите алинеи на същия законов текст, под извършване на финансова корекция се разбира изпълнение в смисъла на възстановяване на средствата от съответния бенефициент, а не установяване по смисъла на чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП. Предвид изяснената фактическа обстановка следва, че разпоредбата на § 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП (ДВ, бр. 2 от 2018 г.) е неприложима в случая. Нейният текст предвижда започналите производства по издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките от ПРСР за периода 2007 - 2013 г. и на мерките и подмерките по чл. 9 б, т. 2 от ПРСР за периода 2014 - 2020 г. да бъдат довършени по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг При действието на § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ, предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, както и плащанията, верифицирането или сертифицирането на разходите по програмата по ал. 1 се извършват при условията и по реда на този закон, доколкото друго не е предвидено в Регламент (ЕС) 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и за отмяна на Регламент (ЕО) 1698/2005 на Съвета и Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) 352/78, (ЕО) 165/94, (ЕО) 2799/98, (ЕО) 814/2000, (ЕО) 1290/2005 и (ЕО) 485/2008 на Съвета, в ЗПЗП или в акт по неговото прилагане. Предвиденото друго положение не се съдържа в ЗПЗП, доколкото § 12, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗПЗП ограничава прилагането на досегашния ред за производствата, започнали по издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. и на мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г., до периода на мониторинг. В тази връзка, не е в съответствие с установената фактическа обстановка твърдението на процесуалния представител на ДФ Земеделие, че установеното неизпълнение на показателите в бизнес плана е в края на мониторинговия период 15.10.2019 г. Производството в случая е образувано след тази дата с писмо изх. 01-6500/8506 от 25.10.2019 г. Аргументите на ответната страна в отговора на касационната жалба и тезата за отклонение в правилото на § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ във вр. с чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП (ДВ, бр. 51 от 2019 г.) не са правно обосновани предвид факта, че не се държи сметка за съдържанието и съотношението между цитираните по-горе нормативни разпоредби. Независимо, че не е дължимо произнасяне по същество относно законосъобразността на определеното публично вземане, трябва да се отбележи, че искането на касатора за назначаване на експертиза в настоящото производство е недопустимо. Забраната за фактически установявания в касационната инстанция, съгласно чл. 220 от АПК, налага преценката относно приложението на материалния закон да се извършва само въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Пред касационната инстанция се приемат писмени доказателства, които са свързани с касационните основания чл. 219 от АПК. В хода на производството пред АС Хасково, касаторът е имал възможността, но е пропуснал да направи допълнителни искания и да изтъкне възраженията си от касационната жалба, с оглед попълване на делото със считаните за необходими за изясняване на правния спор доказателства. По изложените съображения решението на АС Хасково следва да се отмени като неправилно и да се постанови друго по същество, с което да се отмени процесният АУПДВ. С оглед изхода от делото, в полза на касатора следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 3 232,93 лв., представляващи заплатена държавна такса за първата инстанция в размер на 50 лв. и заплатена държавна такса за касационното производство в размер на 382,93 лв. и адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции в общ размер на 2 800 лв., видно от представените доказателства за това. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,