Решение № 5242 от 25.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11108/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика /ОДОП/ - гр. София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния представител юрк. Станчева срещу Решение 4942 от 20.07.2023 г. по адм. дело 2925/2022 г. по описа на Административен съд София град, с което по жалба на Р. Петрова е отменен Ревизионен акт Р-22002221001627-091-001 от 13.12.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение 329 от 25.02.2022 г. на директора на дирекция "ОДОП" -София, с който е ангажирана отговорността на лицето за задължения на "Савапе" ООД за ДДС и за корпоративен данък в общ размер на 119 323,64 лева и лихви в общ размер на 77 832,09 лева. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановени в нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа, че неправилно АССГ е приел за приложима нормата на чл. 739, ал. 1 от Търговския закон /ТЗ/ с оглед разрешението, дадено с Тълкувателно решение 2 от 13.07.2020 г. по т.дело 2/2018 г. на Общото събрание на Търговска колегия на Върховния касационен съд. Счита, че нормата не приложима в настоящия случай на ангажирана отговорност на трето лице по чл. 19 ДОПК. Иска отмяната на решението и постановяване друго с отхвърляне на жалбата на лицето срещу РА. Претендира разноски. Ответникът Р. Петрова, чрез процесуалния си представител адв. Р. Томов оспорва касационната жалба и изразява становище за нейната неоснователност. Прави възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, след като прецени наведените в нея доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, поради което е допустима.Разгледана по същество e неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е била законосъобразността на РА Р-22002221001627-091-001 от 13.12.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение 329 от 25.02.2022 г. на директора на дирекция "ОДОП" -София, с който е ангажирана отговорността на Р. Петрова за задължения на "Савапе" ООД за ДДС и за корпоративен данък в общ размер на 119 323,64 лева и лихви в общ размер на 77 832,09 лева, на основание чл.19, ал. 1 и ал. 2 ДОПК. Първоинстанционният съд е приел, че РА е издаден от компетентни органи по приходите, в установената от закона форма и без да са допуснати съществени процесуални нарушения За да достигне до извода за материална незаконосъобразност на процесния РА, е установено следното от фактическа страна: Процесната ревизия е повторна. Издателите на РА, предмет на настоящия спор, са приели за безспорно установени всички елементи от фактическия състав на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ДОПК, а именно ревизираното лице е било управител през периода от 15.10.2015 г. до 04.12.2017 г. на "Савапе ООД, като е декларирало ДДС за м.03.2016 г., м.04.2016 г., м.06.2016 г. и м.07.2016 г., но същият не е внесен; по отношение на задължението за корпоративен данък за 2016 г. е установено, че е налице влязъл в сила РА Р-22221317008390-091-001 от 14.06.2018 г. по отношение на Савапе ООД за установено задължение в размер на 88554,20 лева главница и 10 824,16 лева главница при подадена декларация по чл. 92 ЗКПО с деклариран корпоративен данък в размер на 0,00 лева; констатирано е, че ФЛ Р. Петрова е отчуждила имущество на Савапе ООД по цени, значително по-ниски от пазарните, като се е разпоредила и отчуждила активи от дружеството чрез апортиране на същите в капитала на Кадиев и Кадиев АД; в тази връзка е установено, че е отчетен положителен резултат от апорта в размер на 32 649,60 лева / 1 840 100,00 лева 1 807 450,40 лева/ вместо реално получаващият се положителен резултат в размер на 932 649,60 лева / 2 740 100,00 лева 1 807 450,40 лева/, което е довело до корпоративен данък в по-малък размер; в рамките на ревизията е извършена експертиза за оценка на пазарната стойност на акциите към датата на отчуждаването и същата е в размер на 3 150 668,00 лева, което според приходните органи съставлява значително отклонение; по отношение на несъбираемостта на задълженията е установено, че на дружеството е направен запор на банкови сметки, но дружеството няма активи, върху които да бъде насочено принудително изпълнение. Видно от констативната част на РД Савапе ООД е заличен търговец от 06.01.2020 г. С Решение 2309 от 19.12.2019 г. по търг. дело 327/2018 г. по описа на СГС, ТО, постановено на основание чл. 632, ал. 4 вр. ал. 2 от Търговския закон, е прекратено производството по несъстоятелност по т.д. 327/2018 г., търговецът Савапе ООД на основание чл. 632, ал. 4 ТЗ е заличен от търговския регистър. Решението е влязло в сила на 28.12.2019 г. АССГ е стигнал до извод, че отговорността на управителя на дружеството може да се ангажира само за непогасени задължения на съответното дружество. Според съда към момента на издаване на оспорения ревизионен акт не е било налице публично задължение на дружеството, за което да се ангажира отговорността на Р. Петрова, тъй като обсъжданите в оспорения РА задължения са погасени по силата на закона, доколкото не са били предявени в производството по несъстоятелност, като се е позовал на Тълкувателно решение 2/13.07.2020 г., постановено по тълкувателно дело 2/2018 г. на ОСТК на ВКС, съгласно което когато производството по несъстоятелност е прекратено с решение по чл. 632, ал. 4 от ТЗ, без да се е развила фаза по предявяване и приемане на вземанията, се погасяват на основание чл. 739, ал. 1 от ТЗ непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права, независимо от вида и източника на вземанията на кредиторите и правноорганизационната форма на длъжника. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените от касатора отменителни основание по чл. 209, т. 3 АПК. Отговорността по чл. 19 ДОПК е субсидиарна и може да бъде ангажирана, само ако съществува задължението на главния длъжник. Тя се обуславя от това задължение. Ето защо, когато задължението на главния длъжник бъде погасено, то това задължение е заличено и по отношение на третото лице. По отношение на него задължението, което вече не съществува, не може да бъде търсено, установявано и събирано. Разпоредбата на чл. 739, ал. 1 ТЗ определя, че непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права се погасяват. Според Тълкувателно решение 2/13.07.2020 г., постановено по тълкувателно дело 2/2018 г. на ОСТК на ВКС, когато производството по несъстоятелност е прекратено с решение по чл. 632, ал. 4 ТЗ, без да се е развила фаза по предявяване и приемане на вземанията, се погасяват на основание чл. 739, ал. 1 ТЗ непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права, независимо от вида и източника на вземанията на кредиторите и правноорганизационната форма на длъжника. Установените с оспорения акт задължения на ответника по касация представляват задължения на управляваното от нея и заличено понастоящем "Савапе ООД по справки-декларации по ЗДДС за съответни данъчни периоди през 2016 г., както и за корпоративен данък за 2016 г. въз основа на влязъл в сила РА, издаден по отношение на дружеството. Приходната администрация не е извършила процесуални действия в производството по несъстоятелност, свързани с предявяване пред съда по несъстоятелността на съществуващите вземания, сред които е и спорното. До постановяване на ТР 2/13.07.2020 г. по тълк. дело 2/2018 г. на ОСТК на ВКС на ВКС в част от съдебните решения по приложението на чл. 19 ДОПК е утвърдено становището, че публичните задължения не са в обхвата на чл. 739, ал. 1 ТЗ, тъй като тяхното установяване и събиране се извършва по реда на ДОПК. Когато по реда на ДОПК публичните вземания не са надлежно установени с акт по чл. 107 от ДОПК или с ревизионен акт по чл. 119 от ДОПК, те няма как да бъдат предявени в производство по несъстоятелност. След постановяване на цитираното ТР на ОСТК на ВКС, с оглед изложените в т. 1 от него мотиви, следва да се приеме, че нормата на чл. 739 ТЗ е приложима за всички вземания на кредитори, които в производството по несъстоятелност са определени като такива, индивидуализиран е размерът на тяхното вземане, независимо дали се касае за публични или частноправни задължения на длъжника в несъстоятелност. Извън това, неприложимостта на чл. 739 ТЗ е аргументирана с необходимостта публичното вземане да бъде надлежно установено по реда на ДОПК. В процесния случай производството по несъстоятелност спрямо Савапе ООД е прекратено на основание чл. 632, ал. 4 ТЗ въпреки подадената молба от кредитора НАП за възобновяване на производството в едногодишния срок по чл. 632, ал. 2 ТЗ, доколкото не е открито имущество, което да осигури хода на производството по несъстоятелност, респ. нито молителят, нито друг кредитор са депозирали необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл. 629 б ТЗ, определени на 15 000 лева. В случая безспорно процесните публични задълженията на "Савапе" ООД са възникнали и установени и по основание, и размер /СД по ЗДДС съставляват годни изпълнителни основания по смисъла на чл. 209, ал. 2, т. 1 от ДОПК, така и е налице влязъл в сила РА относно задължението за корпоративен данък за 2016 г./ преди образуване на производството по несъстоятелност. В случая задълженията на "Савапе ООД са публични държавния вземания по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 9 ДОПК, поради което и на основание чл. 163, ал. 1 от ДОПК в общата хипотеза подлежат на събиране по реда на ДОПК, но също така е уредена и възможността да се събират и чрез участие в производство или чрез присъединяване към открито производство по несъстоятелност на длъжника чл. 164, ал. 1 от ДОПК. След като производството по несъстоятелност спрямо Савапе ООД е прекратено на основание чл. 632, ал. 4 ТЗ, търговецът е заличен на 06.01.2020 г. още преди започване на настоящата ревизия спрямо управителя Р. Петрова и преди издаване на процесния РА Р-22002221001627-091-001 от 13.12.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, то това означава, че липсва основното задължение на главния длъжник Савапе ООД, за да се ангажира отговорността на третото лице негов управител по реда на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ДОПК. Следователно, като е достигнал до извода за материална незаконосъобразност на РА, АССГ е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на страните не се присъждат разноски на касационния жалбоподател поради отхвърляне на касационната жалба и на ответника по касация поради липса на доказателства за направени такива в рамките на касационното производство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение