Решение № 5205 от 17.5.2023 г. на ВАС, II о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи против решение 159 от 04.11.2022 г., постановено по адм. дело 136/2022 г. по описа на Административен съд гр. Кюстендил. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му. Ответникът Б. Динев, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211,ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Кюстендил отменя заповед 8121к-3353/07.04.2022 г. на министъра на вътрешните работи, с която, на основание чл. 203, ал. 1, т. 7 и 9 ЗМВР, на Б. Динев е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното му правоотношение. За да постанови този резултат съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, но същата е постановена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като в нарушение на чл. 206, ал. 1 ЗМВР, преди налагане на дисциплинарното наказание служителят не е поканен да даде писмени обяснения или да бъде изслушан, както и че дисциплинарното наказание е наложено в нарушение на чл. 206, ал. 2 ЗМВР, тъй като при определяне на вида на дисциплинарното наказание не са взети предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Констатира, че в заповедта не се съдържат мотиви в тази насока, както и обосновка защо се налага този, а не друг вид дисциплинарно наказание. По тези съображения съдът прави извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Правилно съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма, както и че дисциплинарното наказание е наложено в законоустановения срок и са спазени изискванията на чл. 207 ЗМВР за провеждане на дисциплинарното производство. Незаконосъобразен и необоснован е извода на съда, че е налице нарушение на чл. 206, ал. 1 ЗМВР. Действително обясненията са дадени по повод връчени на служителя обобщени справки, но видно от приложените по делото доказателства е, че служителят е поканен в срок от 24 часа след запознаването с обобщената справка да даде допълнителни обяснения или възражения, като изрично му е указано, че същите следва да са до министъра на вътрешните работи. Указано е, че при отказ да даде обяснения или възражения, това ще бъде считано за отказ по зависещи от служителя причини. Поканата е изготвена от дисциплинарно разследващия орган, но изрично е указано, че обясненията или възраженията следва да са адресирани до министъра на вътрешните работи, който е дисциплинарно наказващ орган, с което е спазено законовото изискване на чл. 206, ал. 1 АПК. Изготвянето на поканата по чл. 206, ал. 1 ЗМВР от дисциплинарно разследващия орган не е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, след като е указано обясненията да се отправят до дисциплинарно наказващия орган. Ето защо изводът на съда, че при постановяване на заповедта е нарушено императивното изискване на чл. 206, ал. 1 ЗМВР, е незаконосъобразен и необоснован. Незаконосъобразен е и изводът на съда за нарушение на изискванията на чл. 206, ал. 2 ЗМВР. Същият е направен, без да се извърши проверка за материалната законосъобразност на оспорената заповед, а именно дали служителят е извършил посочените в заповедта нарушения по чл. 203, ал. 1, т. 7 и 9 ЗМВР. Цитираните норми регламентират, че нарушенията по чл. 203, ал. 1, т. 7 и 9 ЗМВР са тежки нарушения на служебната дисциплина, за които се налага дисциплинарно наказание "уволнение". Следователно при установяване, че служителят е извършил дисциплинарни нарушения на служебната дисциплина по смисъла на по чл. 203, ал. 1, т. 7 и 9 ЗМВР, то самият законодател определя вида на наказанието, поради което преценката за това не е в правомощията на дисциплинарно наказващия орган. В случая обаче в нарушение на чл. 172а, ал. 2 вр. чл. 168, ал. 1 АПК съдът не излага мотиви относно материалната законосъобразност на оспорената заповед. Същевременно съгласно нормата на чл. 220 АПК Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. В обжалваното решение липсват фактически установявания и правни изводи относно материалната законосъобразност на оспорената заповед. Липсата на мотиви препятства настоящата инстанция да осъществи касационен контрол за правилност на обжалваното решение в т.ч. и относно наличието на основанията по чл. 209, т. 3 АПК относно съответствието му с материалния закон и обоснованост. Ето защо обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да провери съответствието на оспорената заповед с материалния закон и да изложи мотиви за това. Разноски на страните за настоящото производство следва да се присъдят по реда на чл. 226, ал. 3 АПК. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,