Решение № 3630 от 18.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10824/2008 г.

Решение № 3630 от 18.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10824/2008 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Ралица Василева Генова, чрез пълномощника й в съдебното производство, срещу решение № 669 от 7.5.2008 г., постановено по адм. д. № 712 по описа за 2007 г. на Варненски административен съд, АО, с което е отхвърлена жалбата й срещу РА № 1801437 от 14.2.2007 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Русе, потвърден с решение № 192 от 18.4.2007 г. на директора на дирекция "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП за определени данъчни задължения по ЗДДС за данъчен период 1.1.2002 г.-30.4.2006 г. за дейността й като ЕТ "Венера-777-Р. Генова". Твърди, че решението е неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209 т. 3 от АПК. Развива доводи в касационната жалба. Иска отмяна на съдебното решение, ведно с произтичащите от това последици. Ответникът по така подадената касационна жалба - директор на дирекция "ОУИ"-гр. Варна при ЦУ на НАП не взема становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, първо "А" отделение, като взе предвид допустимостта и основателността на касационната жалба по наведените в нея касационни основания, предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред административния съд е бил РА № 1801437 от 14.2.2007 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Русе, потвърден с решение № 192 от 18.4.2007 г. на директора на дирекция "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП за определени данъчни задължения по ЗДДС в размер на 60750, 32 лв. и лихви в размер на 31904, 17 лв. към 14.2.2007 г. за данъчен период 1.1.2002 г. - 30.4.2003 г. за дейността й като ЕТ "Венера-777-Р. Генова" поради отказано право на данъчен кредит на основание чл. 64, ал. 1 т. 2 и 3 от ЗДДС (отм.) вр. с чл. 6 от с. з. по доставки от "Сидком", Е "еникс дизайн" ЕООД и "Гарант-Импекс-2003" ЕООД като предмета на фактурите е закупена пшеница. За да отхвърли жалбата съда е приел, че от събраните в съдебното производство доказателства не може да се направи извода, че са извършени действително облагаеми доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.), поради което за получателя по тях не възниква право на данъчен кредит. Решението е правилно, постановено съобразно събраните по делото доказателства. Направена е правилна преценка и изведени законосъобразни изводи. За процесния период дружеството касатор претендира право на приспадане на данъчен кредит по фактури на посочените по-горе трима доставчици. Органите по приходите са намерили първия доставчик "Сидком" ООД, но същият не им представил всички необходими доказателства. Проверявани са и предходни доставчици на пшеница. Останалите двама доставчици не са били намерени и не са представили необходимите доказателства. В подкрепа на твърденията си касатора е поискал назначаването на съдебна счетоводна експертиза, чиито данни биха били полезни за факта на начисляване на данъка и счетоводната отчетност на лицата, но само биха допълнили доказателства за реалност на доставките по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.) ако такива бяха представени от данъчно-задълженото лице. Няма данни по делото за плащане на данъка по ДДС-сметка на доставчиците, което би ограничило проверката на реалността на доставките само между получателя по тях и прекия доставчик. Затова органите по приходите са проверявали предходни доставчици и за тях не е установено дали действително са доставили посоченото количество пшеница на първия доставчик "Сидком" ООД. Няма доказателства и дали действително е доставена пшеница от тримата доставчици на касатора. Следователно, тъй като реалността на доставката е една от най-важните предпоставки за признаване правото на данъчен кредит, то правилно съд е приел, че органите по приходите правилно са определили данъчни задължения на лицето и РА и решението на директора се явяват законосъобразни актове. Съдебното решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, първо "А" отделение