Решение № 6490 от 29.6.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по жалба на Директора на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП срещу решение 331/03.11.2021г., постановено по адм. дело 23/2021г. на Административен съд Добрич с което е отменен Ревизионен акт Р-03000820002232-091-001/08.10.2020г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Варна, потвърден с решение 295/22.12.2020г. на директора на Дирекция "ОДОП"- Варна при ЦУ на НАП, с който на Митео ЕООД гр. Добрич са установени допълнителни задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2019г. в размер на 12 595.36лв. главница и 349.99лв. лихви за забава. В касационната жалба се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че неправилно съдът е приел, че ревизираното дружество законосъобразно е осчетоводило разходите по фактури издадени от Ел контакт 62 ЕООД и Митажен ЕООД т.е. че тези разходи са документално обосновани. По отношение и на двамата доставчика липсват съпътстващи издадените фактури документи, като товарителници, кантарни бележки, приемо-предавателни протоколи за да се установи реалност при предаване на фактурираните стоки. От заключението на ССЕ също се установява, че към издадените фактури липсват съпътстващи документи. Неправилно съдът се е аргументирал с последваща продажба на стоките, тъй като липсват категорични доказателства за доставка на тези стоки от процесните двама доставчика. Липсата на доказателства за реалното получаване на фактурираните стоки е основание за увеличение на финансовия резултат по реда на чл. 16, ал. 1 от ЗКПО с размера на отчетените по тези фактури разходи. По наведените в жалбата подробни доводи се моли отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на жалбата на дружеството срещу издадения РА. Претендират се и разноски за юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Ответникът Митео ЕООД гр. Добрич, в писмен отговор, чрез процесуален представител оспорва жалбата. Счита решението на АС Добрич за правилно и моли съда да го остави в сила. Претендира заплащане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. По същество е основателна. Предмет на обжалване пред АС Добрич е бил РА Р-03000820002232-091-001/08.10.2020г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Варна, потвърден с решение 295/22.12.2020г. на директора на Дирекция "ОДОП"- гр. Варна при ЦУ на НАП, с които на дружеството е определено допълнително задължение за корпоративен данък за 2019г. в размер на 12 295.36лв. главница и сума в размер на 349.99лв. лихва за забава. За да постанови обжалваното решение на първо място съдът е приел, че РА е издаден в хода на надлежно възложена данъчна ревизия при извършването на която не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила, визирани в ДОПК. При преценка на материалната законосъобразност на оспорения РА, първоинстационният съд е приел следното от фактическа страна: Установено е, че през ревизирания период Митео ЕООД е осъществявало търговия на едро с отпадъци и скрап и е декларирало получаване на доставки на отпадно желязо от Митажен ЕООД и Ел Консулт 62 ЕООД. При извършване на насрещна проверка на доставчика Митажен ЕООД е установено, че дружеството за периода ноември 2018г. до декември 2019г. е декларирало продажби на метали и е издало фактури на ревизираното дружество за доставка на отпадно желязо 352 090кг., с данъчна основа от 104 863.60лв. Доставчика е отразил прихода от продажбите , като не са извършени разплащания по процесните фактури и към 31.12.2019г. доставчика има вземания от клиенти. Декларирано е, че транспорта е за сметка на получателя и, че дружеството е получател на фактурираните стоки от поддоставчиците Ел Контакт 62 ЕООД, Олга Корект 70 ЕООД, Блек Метал ЕООД и Цветметал ЕООД. Установено е, че доставчика не е представил съпътстващи фактурите документи приемо-предавателни протоколи, кантарни бележки, товарителници, транспортни документи, договори за покупко-продажба и платежни документи, за да се установи реалността на фактурираните стоки. По отношение доставчика Ел Контакт 62 ЕООД е установено, че ревизираното дружеството е декларирало през декември 2019г. покупки на отпадъци от този доставчик, като са налични документи за плащане на стоката. Доставчика е представил към издадените фактури договори за покупко-продажба, но не и кантарни бележки, приемо-предавателни протоколи, товарителници, сертификат за произход на стоките, складови разписки. Липсват представени фактури за превоз на стоките, нито сключен договор за такъв. Ревизиращите органи са констатирали липсата на представени, както от РЛ така и от доставчиците му на доказателства относно съхраняване на фактурираната стока и местонахождението от където тя е била натоварена, а така също е установено и липсата на материално-техническа база, транспортни средства, персонал за осъществяване на доставките. Прието е, че с процесните фактури са документирани стопански операции, каквито не са реално осъществени и отразените въз основа на тях счетоводни разходи не следва да се признават за данъчни цели. Разходите се явяват отчетени в нарушение на принципа на документалната обоснованост и не е налице вярно и точно отразена реално възникнала стопанска операция и липсват основания за признаване на счетоводния разход при формиране на данъчния финансов резултат с оглед нормата на чл. 26, т. 2 от ЗКПО. При липса на доказателства за реално извършване на фактурираните доставки е осъществен фактическия състав на чл. 16, ал. 1 от ЗКПО, поради което с издадения РА е увеличен декларирания финансов резултат за 2019г. със сума в размер на 125 953.60лв. и е установено допълнителното задължение по ЗКПО за 2019г. в размер на 12 595.36лв. За да отмени оспорения РА първоинстанционния съд е приел, че неправилно приходните органи са приели, че липсват доказателства посоченото дружество да е получило реално процесните стоки. Посочено е, че към всяка една от фактурите има надлежно съставени множество съпътстващи документи сертификат за произход, договор за продажба, банкови бордера за плащане. Според съда тези документи обективират предаването на стоките от доставчиците и получаването им от РЛ. От представените договори и сертификати, в които стоките са индивидуализирани, съдът е приел, че собствеността върху тях е прехвърлена съобразно правилата на ЗЗД. Налице е съвпадение в количествата на стоките посочени в документите, което е потвърдено и от заключението на ССЕ, като е налице и пълно съвпадение по стойност и количество на полученото и продаденото количество. Според АС Добрич издадените фактури между страните по доставките обективират сключени сделки с конкретен предмет и те не могат да се приемат за фиктивни по смисъла на чл. 16, ал. 1 от ЗКПО. Първоинстанционния съд е посочил още, че изводите на приходните органи за липса на доказателства за предаване на стоките не са съобразени и с тяхната специфика. Касае е се за престации на черни и цветни метали, като в Закона за управление на отпадъците и в Наредбата за реда за извършване на търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали се съдържат и специфични правни норми. За спорните доставки е приложима нормата на чл. 163а и сл. от ЗДДС, като РЛ е начислило ДДС по реда на чл. 82, ал. 5 от с.з. през съответните данъчни периоди и това е също индиция за реалност на доставките. Съдът е посочил, че за да се установи реалност на извършените фактурирани доставки следва и да се извърши проверка дали доставчика е осчетоводил приход във връзка с реализираната доставка, както и дали е осчетоводен насрещен разход, който да е съпоставим с прихода. От заключението на ССЕ се установява именно заприхождаване на стоките при РЛ и последващото им влагане в продажби. Съдът е приел за неправилен извода на приходния орган, че съпътстващите фактурите сертификати за произход не са валидни. Посочено е, че сертификат за произход и сключване на писмен договор касае само определена група отпадъци, изброени в чл. 39, ал. 1 от ЗУО, а дружеството не търгува с такива. Налице са издадени към всяка една от фактурите сертификат за произход от прекия доставчик, което е спазване на законодателството свързано с търговия с черни и цветни метали. Не на последно място е прието като доказателство за извършване реално на фактурираните доставки на разплащане по издадените фактури. Въз основа на горното АС Добрич е приел, че оспорения РА е незаконосъобразен и следва да се отмени, тъй като неправилно е приложена нормата на чл. 26, т. 2 вр.