Решение № 14019 от 12.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4329/2020 г.

Решение № 14019 от 12.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4329/2020 г., II о., докладчик председателят Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Ловеч, чрез проц. представител юрисконсулт П. Чобанова, против решение № 19/30 януари 2020 г., постановено по адм. д. № 236/2019 г. по описа на Административен съд Ловеч. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от В. Дочева, [населено място], против заповед № 3-640/25 април 2019 г. на кмета на община Ловеч, с която е наредено премахването на незаконен строеж "пристройка(антре)" към сграда с идентификатор № 43952.507.1580 по КККР на гр. Ловеч, разположен на граница с ПИ с идентификатор № 43952.507.1581. Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Безспорно е установено, че обектът, предмет на оспорената заповед касае извършен основен ремонт на съществуваща постройка на допълващо застрояване - антре към сграда с идентификатор № 43952.507.1580. 2 в ПИ 43952.507.1580 по КК на [населено място], УПИ IV, кв. 175, разположен на границата с ПИ 43952.507.1581, извършен през пролетта на 2018 г., а не изцяло нов строеж. Съдът законосъобразно е приел, че органът не е индивидуализирал вярно строежа, не е установил неговата търпимост по см. на § 16 ДР ЗУТ и не е изложил мотиви за отсъствие на основания за премахването му като незаконен. Всичко това, комплексно преценено, е довело до верния извод на първоинстанционния съд, че издадената заповед е незаконосъобразна и правилно я е отменил. Неоснователни са касационните оплаквания за неправилно конституиране на страните. Сигнализаторът за извършено незаконно строителство не е заинтересувана страна в производството по премахване на незаконен строеж. Смисълът на сигнала е да бъде сезиран компетентния орган, който по закон е натоварен със задължението да констатира и отстранява незаконно строителство и който самостоятелно преценява дали да се сезира, в тази връзка. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка на ответницата В. Дочева следва да се присъдят направените по делото разноски за един адвокат в размер на 500 лева. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав