Решение № 5169 от 31.5.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ВидолаЕООД срещу решение 6879/22.11.2021 г., постановено по адм.д. 7835/2021 г. от Административен съд София-град (АССГ). Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при нарушение на процесуалните правила - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Изрично са наведени доводи за несъобразяване с § 86, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за хазарта (ЗХ), принципа на съразмерност и чл. 30, ал. 7 от ЗХ. С касационната жалба се иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение и оспореното Решение 000030-2556/28.06.2021 г. на изпълнителния директор на Националната агенция по приходите (НАП). Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба и писмени бележки. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът изпълнителен директор на НАП оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба като подадена от страна по делото, в срок е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна по следните съображения: С решение 6879/22.11.2021 г., постановено по адм.д. 7835/2021 г. от АССГ e отхвърлена жалбата на ВидолаЕООД против Решение 000030-2556/28.06.2021 г. на изпълнителен директор на НАП и са присъдени разноски. Административният съд е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, при упражняване на предоставените му в условията на обвързана компетентност правомощия в съответствие със закона. Така постановеното съдебно решение е валидно и допустимо, но частично неправилно. Административният съд се е произнесъл по допустима жалба срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, която е разгледана при спазване правилата на подведомственост и подсъдност с участието на надлежно конституирани страни. Правилно първоинстанционният съд е приел, че по делото не е налице спор относно фактите, които са правилно установени въз основа на събраните писмени доказателства, а именно: на 22.07.2020 г. ВидолаЕООД иска продължаване с пет години на срока на издаден лиценз за организиране на хазартни игри с игрални автомати, а на 07.08.2020 г. и подмяна на 15 бр. игрални автомати и една джакпот система, както и утвърждаване на промени в задължителните правила за организиране на отделните хазартни игри в игрална зала в гр. София. На 22.04.2021 г. изпълнителният директор на НАП взема решение за издаване на лиценз по реда на чл. 36, ал. 4 от Закона за хазарта (ЗХ), с което са удовлетворени исканията на ВидолаЕООД и е определен размер на дължима държавна такса по издаване на лиценза: 26700 лв. по чл. 30, ал. 1 от ЗХ във връзка с чл. з, ал. 1, т. 4, б. в от Тарифа за таксите, които се събират по ЗХ (ТТЗХ) и 50000 лв. по чл. 30, ал. 6 от ЗХ. Административният орган уважава искането като такова за издаване на лиценз, а не за продължаване на лиценз, за което изложил мотиви и направено произнасяне по доказването на направените инвестиции. Двете такси, определени с решението за издаване на лиценз са внесени от ВидолаЕООД, както и сумата 2000 лв., представляваща такса за разглеждане на документи по подадено искане за вземане на решение по чл. 5, ал. 3, изречение трето от ЗХ за потвърждаване извършването на инвестиции (чл. 1, ал. 3 от ТТЗХ в редакцията към датата на внасяне на таксата). На 09.06.2021 г. ВидолаЕООД иска от НАП да приеме, че сумите 50000 лв. и 2000 лв. са надвнесени и да му бъдат възстановени. С оспореното пред АССГ решение на изпълнителния директор на НАП е отказано исканото възстановяване. При събиране и обсъждане на доказателствата по делото, както и установяване на относимите към спора факти, решаващият съд не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила и всички направени фактически констатации са правилно и задълбочено обосновани. По изложените съображения касационната инстанция намира, че не са налице касационни основания за неговата отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 2 и 3 от АПК, както се твърди в касационната жалба. По отношение приложимия материален закон АССГ е приел, че в случая въобще не е относимо правилото на § 86, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за хазарта (ЗИДЗХ, ДВ, бр. 69 от 2020 г., изм. и доп., бр. 11 от 2021 г., в сила от 9.02.2021 г.), защото лицензът на ВидолаЕООД, за който са събрани спорните такси, е издаден и по второто искане на дружеството, подадено след преходния период т.е. при пълното действие на актуалната редакция на ЗХ, поради което приложима е изцяло само новосъздадената процедура, а не е налице довършване по предходния ред. От тази гледна точка решаващият съд е разгледал приложението на чл. 30, ал. 6 от ЗХ, с която се създава нова такса (в случая в размер на 50000лв.), за да обоснове извод, че тя е дължима за издадения на ВидолаЕООД лиценз. При формиране на този правен извод, административният съд не е обсъдил и съобразил изключението, съдържащо се в чл. 30, ал. 7 от ЗХ, което е приложимо за касационния жалбоподател. Съгласно чл. 30, ал. 7 от ЗХ (ДВ, бр.69/2020 г., предишна чл. 30, ал. 5 от ЗХ с идентично съдържане след изм. в ДВ, бр.105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) за хазартните игри, които се облагат с алтернативен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), се събират само таксите по чл. 30, ал. 1. Облагането с алтернативен данък на данъчно задължени лица за извършвани от тях специфични дейности, е уредено в Част пета Алтернативни данъци от ЗКПО, в която се съдържа Глава Тридесет и втора, регламентираща данък върху хазартна дейност. Раздел V от тази глава регламентира размер, деклариране и внасяне на данък върху хазартната дейност от игри с игрални автомати и игри в игрално казино. От нормите на ЗКПО следва, че ВидолаЕООД като организатор на хазартни игри с игрални автомати в игрална зала е данъчно задължени лица, което дължи този алтернативен данък за тази си дейност т.е. попада в кръга на лицата, които според чл. 30, ал. 7 от ЗХ дължат само таксите, определени в чл. 30, ал. 1 от ЗХ. Доказателства за реализиране на този вид данъчно облагане са приети при разглеждане на спора пред първата инстанция. Налага се извод, че еднократната такса по чл. 30, ал. 6 от ЗХ за издаване и поддържане на лиценз за игри с игрални автомати със срок на лиценза 5 години в размер на 50000 лв., внесена от ВидолаЕООД е недължимо платена по аргумент от чл. 30, ал. 7 от ЗХ във връзка с Раздел V от Глава Тридесет и втора на ЗКПО. По отношение на тази такса не е приложима нормата на чл. 30, ал. 2 от ЗХ, според която платените държавни такси за разглеждане на документи по подадени искания за издаване на лицензи или за извършване на промени по издадени лицензи не подлежат на възстановяване, поради което не е съществувало основание да бъде отказано от изпълнителния директор на НАП искането на ВидолаЕООД от 09.06.2021 г. по отношение на нея. Като е достигнал до противоположен правен извод, АССГ е постановил решение в нарушение на материалния закон касационно основание за отмяна по чл. 203, т. 3 от АПК. С оглед обстоятелството, че делото е изяснено от фактическа страна след отмяна на съдебното решение в тази част, на основание чл. 222, ал. 1 от АПК касационната инстанция е длъжна да реши спора по същество. Оспореният административен акт Решение 000030-2556/28.06.2021 г. на изпълнителния директор на НАП е издаден от компетентен административен орган, в предвидената от закона писмена форма, без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон (чл. 30, ал. 7 от ЗХ), поради което при наличие на основанието по чл. 146, т. 4 от АПК трябва да бъде отменен, а на основание чл. 173, ал. 2 от АПК делото да бъде върнато като преписка за ново произнасяне от административния орган при съобразяване с тълкуването на закона в настоящото решение. В останалата част обжалваното съдебно решение е правилно като краен резултат. Законосъобразно АССГ е приел, че оспореното решение на изпълнителния директор на НАП е издадено в изпълнение на правомощия, които са му предоставени при условията на обвързана компетентност, поради което и с оглед наличието на установени в нормативен акт фиксирани стойности на дължимите такси, принципът за съразмерност не намира пряко приложение. По тези съображения основните оплаквания в касационната жалба относно нарушаване на чл. 6 от АПК, развити главно по отношение таксата по чл. 30, ал. 6 от АПК, са изцяло неоснователни, а и напълно неотносими към таксата в размер на 2000 лв. Тази такса е внесена на основание чл. 1, ал. 3 от ТТЗХ за разглеждане на документи по подадено искане за вземане на решение по чл. 5, ал. 3, изречение трето от ЗХ за потвърждаване извършването на инвестициите. Решението от 12.04.2021 г. е за издаване на лиценз по чл. 36, ал. 4 от ЗХ и включва диспозитив Потвърждавам направените инвестиции, а в самия акт са изложени мотиви относно приетите за установени инвестиции и обстоятелствата, поради които се издава лиценз, а не се продължава срока на притежават лиценз. Това решение не е оспорено от неговия адресат по отношение на издадения лиценз, неговия срок и обем, включително и относно признаването на направените инвестиции. Такса за потвърждаване на извършените инвестиции в размер на 2000 лв. е дължима и преди измененията на ТТЗХ с ДВ, бр. 11/2021 г., когато е извършена промяна само в номерацията на алинеите на чл. 1 поради добавянето на нова ал. 2, установяваща възможност за заплащане на намален размер на таксите при подаване на заявленията по електронен път. Следователно към дължимостта на тази такса, определена в идентичен размер и основание в различните редакции на ТТЗХ, не е относим въпроса относно приложното поле на § 86 от преходните и заключителни разпоредби на ЗИДЗХ, а тя е дължима на основание чл. 30, ал. 1 от ЗХ и правилно определена в размера, предвиден в ТТЗХ, към която препраща законът. Обосновано АССГ е приел, че при издаване на оспореното пред него решение на изпълнителния директор на НАП не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, а атакуваният акт е обоснован с факти, които са напълно изяснени в административното производство и се потвърждават от събраните по делото доказателства. Не са налице нарушения на формата на акта или противоречие с целта на закона. По изложените съображения се налага извод, че законосъобразно АССГ е приел, че не са налице основания за отмяна на решението на изпълнителния директор на НАП, с което не е уважено искането на ВидолаЕООД за възстановяване на сумата от 2000 лв., която е платена с основание. В тази част обжалваното съдебно решение трябва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред двете съдебни инстанции касационният жалбоподател е направил разноски в общ размер на 7420 лв., описани в списък по чл. 80 от ГПК (л. 25), за които са представени писмени доказателства, че са направени, поради което и с оглед изхода на спора, направеното искане и при липса на възражение за тяхната прекомерност, има право да му бъдат възстановени от бюджета на НАП в размер на 7135 лв. По водене на делото ответната страна не е направила разноски, но е представлявана от юрсконсулт и пред двете съдебни инстанции. С оглед окончателния изход на спора, присъдените от първата инстанция разноски в размер на 100 лв. не отразяват реалното съотношение между уважена и отхвърлена част от жалбата на ВидолаЕООД, поради което касационната инстанция като съобрази това съотношение и правилата на чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, намира, че НАП има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение на по 10 лв. за всяка от двете съдебни инстанции. По изложените съображения, Върховния административен съд