Решение № 652 от 18.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2015 г.

Решение № 652 от 18.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2015 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е реда на чл. 145 - 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 211 от Закона за Министерство на вътрешните работи. Образувано е по жалба на С. М. М. от град Я., срещу заповед № 8121К-992/30.03.2015 г. на Министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". По наведени в жалбата доводи за нищожност и незаконосъобразност на административния акт, изразени в неправилно приложение на материалния закон и постановяването му при допуснати нарушения на административно производствените правила се иска отмяната му. Жалбоподателят излага твърдения за нищожност на административния акт- санкциониран е за нарушаване на етични правила с които не е надлежно запознат, а самият Етичен кодекс, на който министъра се позовава, няма качеството на подзаконов нормативен акт и няма правна стойност. Излага и становището си относно фактическа обстановка при извършване на деянието, за което е ангажирана дисциплинарната му отговорност, като счита, че същата неправилно е установена в хода на дисциплинарното производство. Претендира присъждане на деловодни разноски. Ответникът - Министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител-юрк. Михайлова и в представени писмени бележки оспорва жалбата. Моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна и да му бъдат присъдени направените деловодни разноски - юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 171 АПК представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Дисциплинарното производство срещу С. М. е образувано със заповед № 8121К-1854/12.09.2014 г. на Министъра на вътрешните работи за това, че в качеството му на длъжностно лице- старши разследващ полицай в ОДМВР към отдел "Досъдебно производство", при Областна дирекция Я., на когото е възложено разследването по досъдебно производство № 208/2014 г. по описа на Районно управление "Полиция"-Тунджа - М., на 29.07.2014 г. е поискал, а на 01.09.2014 г. е получил сумата от 200 лева, с цел лична облага, от Й. Ч. Й., за да не бъде привлечен последния в качеството на обвиняем по досъдебно производство, по което Й. е бил разпитан в качеството на свидетел. Деянието на М. е станало известно на граждани, на служители на Прокуратурата на Р. Б. и Министерство на вътрешните работи. С действията си С. М. виновно е нарушил т. 17 и т. 49 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден с МЗ, рег. № 8121з-348/25.07.2014 г., деяние съставляващо тежко нарушение на служебната дисциплина по чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР. Със заповедта е определен конкретно дисциплинарно разследващ орган (ДРО) - комисия, която да проведе дисциплинарното производство, а служителят е запознат със заповедта на 17.09.2014 г. Същият заявява, че не желае да бъде подпомаган в производството от служител на МВР. В хода на извършената проверка ДРО приема писмени обяснения от служителя, както и сведения от лицата- Й. Ч. Й.; М. Ж. М.- разследващ полицай в отдел "ДП" при ОДМВР-Я. А. Б. Б., също разследващ полицай в отдела; Т. А. П. -Г., регионален говорител на ОДМВР-Я.; Л. И. Г. -ОР в група "ОИД", при ГПУ- Е.; П. Т. М., Н. Г. "КП", при РУП-Тунджа"; Д. М. Ф., лице живеещо на съпружески начала с Й. Ч. Й.; Т. В. В. -Началник-сектор "ПКП" при ОДМВР-Я.; Д. Й. К. -разузнавач в сектор 01,отдел 03 на Дирекция сигурност -МВР Б.; И. Й. Ж., разузнавач в сектор 01,отдел 03 на Д. С.- МВР, Б.; П. С. Н., мл. разузнавач в С "КП" при РУП-Я.; А. Й. А., на длъжност ВПА-РУП-Тунджа; Ф. Т. С., Началник НТЛ при ОДМВР-Я. В хода на дисциплинарното разследване ДРО приема писмени доказателства заверени копия от материалите- проведените от ст. разследващ полицай М. процесуално -следствени действия по ДП № 62/2014 г. по описа на ОСлО в ОП-Я., във връзка с които е ангажирана дисциплинарната отговорност на М., както и редица други писмени доказателства. След приключване на проверката ДРО изготвя обобщена справка рег. № 326р-2030/06.02.2015 г., с която предлага на М. да бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение" за извършено от него тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР и да бъде прекратено служебното му правоотношение в МВР. Жалбоподателят е запознат с обобщената справка на 09.02.2015 г. и е декларирал, че е уведомен за правото в срок от 24 часа да даде допълнителни обяснения и възражения по случая и такива са постъпили на 10.02.2015 г. ДРО изготвя становище рег. № 326р-2249/11.02.2015 г., с което отново предлага на дисциплинарно наказващия орган (ДНО) да наложи най-тежкото дисциплинарно наказание на жалбоподателят. Въз основа на това министърът на вътрешните работи издава обжалваната от М. заповед № 8121К-992/30.03.2015 г., с която на С. М. в качеството му на длъжностно лице- старши разследващ полицай в ОДМВР към отдел "Досъдебно производство", при Областна дирекция Я., на когото е възложено разследването по досъдебно производство № 208/2014 г. по описа на Районно управление "Полиция"-Т. М., на 29.07.2014 г. - е поискал, а на 01.09.2014 г. е получил сумата от 200 лева, с цел лична облага, от Й. Ч. Й., за да не бъде привлечен Й. в качеството на обвиняем по досъдебно производство, по което същият е бил разпитан в качеството на свидетел. Деянието на М. е станало известно на граждани, на служители на Прокуратурата на Р. Б. и Министерство на вътрешните работи. При тези факти в заповедта е прието, че М. е използвал служебното си положение за лична облага и е извършил деяния несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители МВР, с което виновно е нарушил т. 8 -чрез спазването на правилата на поведение, заложени в Етичния кодекс и приети от всеки държавен служител, се допринася за изграждането и утвърждаването на положителния образ на МВР; т. 17 букви "а", "в", "е"- корупционно поведение; искане или приемане за себе си или за другиго на облага, за да бъде извършено или да не бъде извършено действие по служба; възползване от служебното си положение за получаване за себе си или за другиго облага, която не се следва и други действия с които се цели получаването на облага и свързани с нарушаване на служебни задължения; т. 19 -държавният служител пази доброто име на институцията която представлява; т. 20 - държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си; т. 42 -държавният служител е неподкупен и не се възползва от правомощията си и служебното си положение с цел лично облагодетелстване или с друга користна цел и т. 49 - държавният служител не участва в корупционни прояви - норми от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден с МЗ, рег. № 8121з-348/25.07.2014 г.; същите представляват тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР и на основание чл. 203, ал. 1, т. 7, пр. 2 и т. 13, чл. 204, т. 1 и чл. 226, ал. 1, т. от ЗМВР на М. е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение в МВР. Заповедта е връчена на жалбоподателят на 06.04.2015 г., който на 17.04.2015 г. е депозирал по пощата жалбата си срещу нея до ВАС. В хода на съдебното производство са разпитани свидетелите Д. И. Д., Т. Т. Т. и е прието писмено доказателство - Заповед № 8121з-348/25.07.2014 г. на министъра на вътрешните работи, относно утвърждаване на Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Предвид така установеното от фактическа страна и при извършената проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт по реда на чл. 168 АПК съдът намира следното: Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 149 АПК, срещу подлежащ на обжалване валиден административен акт, а разгледана по същество е основателна. Оспореният акт е издадена от Министъра на вътрешните работи, който е компетентният орган, съгласно разпоредбата на чл. 204, ал. 1 ЗМВР. Несъстоятелни са твърденията на жалбоподателят, че заповедта е нищожна - вменяват му се нарушение на Етичен кодекс, който по своята същност не е подзаконов нормативен акт, респективно общ административен акт и независимо от обнародването му, същият не е сведен до неговото /на М./знание. Действително, няма спор в съдебната практика, че Етичните кодекси за поведение на държавните служители, в частност на тези в МВР, не са нито общ, нито подзаконов нормативен акт. Приема се, че те са съвкупност от нравствени норми, като нуждата от тях е породена от практиката. Неоснователно е обаче твърдението, че и неспазването им е нравствено задължение, за което нарушителят не следва да бъде санкциониран. Извършените от М. деяния правилно са квалифицирани като нарушение на правилата за етично поведение на държавните служители в структурата на МВР, определени в Етичния кодекс, утвърден със Заповед № 8121з-348/25.07.2014 г. Възражението, че жалбодателят не е запознат с изискванията на Етичния кодекс, поради което нарушаването на същите не може да му се вмени като виновно поведение, е неоснователно. Етичният кодекс съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗМВР се обнародва в ДВ, което е сторено в бр. 67/12.08.2014 г., при което жалбодателят като държавен служител в структурата на МВР е имал възможността и задължението да се запознае. Нарушаването на правилата на Етичния кодекс по силата на изрична правна норма/ чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР/ е тежко нарушение на служебната дисциплина и според разпоредбата на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, за него се налага дисциплинарно наказание "уволнение". При издаването му формално са спазени изискванията за форма - същият е постановен в писмена форма и съдържа по-голяма част от реквизитите по чл. 210, ал. 1 ЗМВР - посочени са извършителят; мястото, времето, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Същевременно обаче не е изпълнено изискването за посочване на обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Отразяването в заповедта, че М., на 29.07.2014 г. е поискал, а на 01.09.2014 г. е получил сумата от 200 лева, с цел лична облага от Й. Ч. Й., не покрива изискването по чл. 210, ал. 1 ЗМВР за посочване на обстоятелствата, при които е извършено нарушението, тъй като от това съдържание не може да се установи, как и по какъв начин е търсена и получена сумата. Безспорен единствено е фактът, че при извършено претърсване и изземване в служебното помещение, използвано от М., в персоналното му бюро, в горното ляво чекмедже, били установени банкноти, които след изваждането им и проверка било установено, че съответстват по номера, брой и номинал, така, както са били предварително индивидуализирани от ДС-МВР. За деянията - поискване и получаване на сумата- дисциплинарно наказващият орган приема безкритично единствено сведенията дадени от лицето Й. Й./от когото е искана и получена сумата/ и негови близки. Санкциониращият орган обаче изобщо не обсъжда останалите събрани от него гласни и писмени доказателства. В докладните си записки служителите - Т. Т., М. И., С. Ш., К. К. -нееднозначно, категорично и без противоречиво сочат, че на 01.09.2014 г., са присъствали на оперативка, за времето от 08,30 до 09,15 часа, съвместно със С. М.; както и че по същото време познатото им лице- Й. Й. свободно и без придружител се е намирал в коридора, в близост до кабинета на С. М.- кабинет ползван и от друго лице, като същият не се заключва. При постановяването на акта са допуснати нарушения на предвидените в ЗМВР административно производствени правила по чл. 206, ал. 3 и ал. 4 и чл. 207, ал. 3 ЗМВР. Дисциплинарното производство е образувано в съответствие с разпоредбата на чл. 207, ал. 1, т. 1 ЗМВР- с писмена заповед на ДНО - министърът на вътрешните работи, с оглед разпоредбата на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР, в която е определен дисциплинарно разследващият орган. ДРО е извършил проверка по случая, като в съответствие с правомощията си по чл. 207, ал. 3 ЗМВР е събрал писмени доказателства за установяване на извършеното от служителката, а резултатите са отразени в обобщена справка. В хода на проведеното дисциплинарно производство служителят се е запознал със заповедта за образуване на дисциплинарното производство, както и с обобщената справка, което е удостоверено с подпис и дата, участвал е в производството, като се запознал с материалите по него, предоставена му е възможност да представя доказателства, да прави искания, бележки и възражения, дал е обяснения по случая Дисциплинарната отговорност на М. е ангажирана за това, че на 29.07.2014 г. е поискал, а на 01.09.2014 г. е получил сумата от 200 лева, с цел лична облага, от Й. Ч. Й., за да не бъде привлечен последния в качеството на обвиняем по досъдебно производство, по което е разпитан в качеството на свидетел. В нарушение на изискванията на чл. 206, ал. 3 и 4 ЗМВР дисциплинарното наказание е наложено без да са изяснени точно и конкретно обстоятелствата, а събраните в хода на производството доказателства не са оценени в пълнота и съвкупност. За да приеме, че М. е извършил вмененото му нарушение на служебната дисциплина органът е възприел едностранчиво и безкритично твърденията именно на Й. Й. и негови близки, както за механизма на търсене на подкупа, така и на неговото получаване, без да ги съпостави с останалите събрани доказателства. В конкретния случай от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин единствено, че в, в ползваното от М. бюро, в горното ляво чекмедже, били установени банкноти, които след изваждането им и проверка било установено, че съответстват по номера, брой и номинал, така, както са били предварително индивидуализирани от ДС-МВР. Липсват доказателства М. да е имал контакт с банкнотите. За да бъде извършена реална преценка дали се касае действително за търсене и получаване на тези банкноти именно като подкуп- е следвало да бъде изяснен механизма както на търсене на подкуп/и то на конкретната дата/29.07.2014 г./, така и на момента на получаване на сумата. В случая това не е сторено въпреки, че от събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства се установява, че на 01.09.2014 г., в разрез с правилата, Й. е пребивавал сам и без придружител, за времето от около 08,30 - 9,00 часа - на етажа, в близост до незаключения кабинет на М.; липсват доказателства за осъществена среща помежду им, още повече, че по същото време жалбоподателят и други негови колеги са присъствали на оперативка. Обясненията на служителите - Т. Т., М. И., С. Ш., К. К. и други лица, съдържащи се в докладните им записки формално са приобщени към дисциплинарната преписка, но не са обсъждани поотделно и в съвкупността им с останалите доказателства. Единствено от установеното в хода на проверката, чрез разпитите на Й. Й. и живеещата на съпружески начала с него Д. Ф., обективирани в материалите по дисциплинарната преписка, е преценено, че С. М. е търсил и получил сумата от 200 лева, с цел лична облага. Предвид така установеното, настоящият състав намира, че заповедта е постановена при допуснато нарушение по чл. 206, ал. 3 и ал. 4 ЗМВР и по чл. 207, ал. 3 ЗМВР, като така тези нарушения са довели и до материална незаконосъобразност на заповедта. Предвид изложеното настоящият състав намира, че обжалваният административен акт е постановен в нарушение на изискванията за форма на акта, при допуснати нарушения на административно производствените правила и при неправилно приложение на материалния закон, при което жалбата е основателна и следва да бъде отменена заповед № 8121К-992/30.03.2015 г на Министъра на вътрешните работи. При този изход на делото и предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 1 АПК Министерство на вътрешните работи следва да бъде осъдено да заплати на жалбоподателят С. М. С. направените по делото разноски в размер на 510 лв., от които 10 лв. заплатена държавна такса по сметка на съда и хонорар за един адвокат в размер на 500 лв. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение