Решение № 6894 от 2.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3260/2017 г.

Решение № 6894 от 2.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3260/2017 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 407 от 18.01.2017 г., постановено по адм. д. № 2641/2016 г. Административен съд - С. град, трето отделение, 49 - ти състав, е отхвърлил жалбата на "Д. Р." - ООД-гр. Б., представлявано от управителя Й. Б. Р., против Акт за дерегистрация по ЗДДС № 010991500008035/16.10.2015 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. С., потвърден с решение № 196/05.02.2016 г. на директора на Д "ОДОП" - гр. С., с който на основание чл. 176, т. 1 и 3 ЗДДС е прекратена регистрацията по ЗДДС на дружеството от датата на връчване на акта - 28.12.2015 г. С решението съдът е осъдил "Д. Р."-ООД да заплати на Д "ОДОП" - гр. С. разноски по делото в размер на 300 лв. Срещу така постановеното решение. подадена касационна жалба от "Д. Р." - ООД-гр. Б., представлявано от управителя Й. Б. Р., чрез пълномощника му адв. Д. П. В същата се прави оплакване за неправилност на решението на административния съд поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, както и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. М. В. административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд С. град и вместо него постанови друго такова, с което да отмени акта за дерегистрация с произтичащите от това последици.. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция"Обжалване и управление на изпълнението"-гр. С. чрез своя процесуален представител взема становище, че решението на Административен съд-С. град е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Претендира се присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е основателна и следва да бъде уважена. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Административен съд С. град е отхвърлил жалбата на "Д. Р." - ООД-гр. Б., представлявано от управителя Й. Б. Р., против Акт за дерегистрация по ЗДДС № 010991500008035/16.10.2015 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. С., потвърден с решение № 196/05.02.2016 г. на директора на Д "ОДОП" - гр. С., с който на основание чл. 176, т. 1 и 3 ЗДДС е прекратена регистрацията по ЗДДС на дружеството от датата на връчване на акта - 28.12.2015 г. Първоинстанционният съд е описал подробно установената фактическа обстановка във връзка с издаване на акта, както и представените от страните в хода на делото писмени доказателства. Прието е, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, има изискуемото се съдържание, в това число са посочени фактическите и правните основания за неговото издаване, като не са допуснати нарушения на процесуални разпоредби на ДОПК, и актът не страда от пороци, водещи до неговата нищожност. Обсъждайки материалната законосъобразност на акта, решаващият съд е посочил правното основание за неговото издаване, дал е тълкуване на разпоредбата на ЗДДС за прекратяване на регистрацията, след което на отделен ред е обсъдил въпроса налице ли са предпоставките на двете посочени разпоредби. По отношение на основанието по чл. 176, т. 1 ЗДДС за прекратяване на регистрацията - лицето не може да бъде открито на посочения от него адрес за кореспонденция по реда на ДОПК са изложени мотиви, че от страна на органа по приходите са извършени две посещения на декларирания данъчен адрес от дружеството в гр. Б., резултатите от които са обективирани в протоколи № 0886179/26.08.2015 г. и № 0886206/02.09.2015 г., при които посещения на декларирания адрес не е открит представляващ дружеството или упълномощено от него лице за получаване на книжа и съобщения и контакт с приходната администрация. Отбелязано е, че протоколите са съставени по реда на чл. 50 ДОПК, че същите съставляват официални удостоверителни документи по смисъла на чл. 179, ал. 1 и 2 ГПК и са доказателство за извършените действия и установени факти, като от страна на жалбоподателя не са ангажирани доказателства, които да оборят констатациите, отразени в протоколите. Съдът е кредитирал показанията на разпитаните като свидетели съставители на протоколите. В същото време не са кредитирани показанията на разпитаната свидетелка Р. И., управител на дружество "ЕР и ЕМ Инженеринг" - ООД, според които на 26.08.2015 г. и на 02.09.2015 г. е била на обекта и тогава не е била извършвана проверка от органите на НАП. Некредитирането на показанията на свидетелката е обосновано с това, че те са в противоречие с останалите писмени доказателства по делото, както и на извършената очна ставка между двамата актосъставители и свидетелката Иванова. По отношение на представените от дружеството писмени доказателства - договор за ползване на данъчен адрес от 01.12.2014 г. и пълномощно са изложени мотиви, че те са частни документи, нямат обвързваща съда доказателствена сила и следва да се ценят ведно с останалите доказателства по делото. По отношение на доводите на жалбоподателя, че органите по приходите са контактували с дружеството на посочения от него електронен адрес съдът е приел, че това е обстоятелство, което е неотносимо към фактическия състав на чл. 176, т. 1 ЗДДС. На база на изложеното е направен краен извод, че органът по приходите законосъобразно е приел, че са налице предпоставки по чл. 176, т. 1 ЗДДС за прекратяване на регистрацията. По отношение на втората хипотеза за прекратяване на регистрацията - чл. 176, т. 3 - системно неизпълнение на задълженията по ЗДДС, са изложени мотиви, че между страните няма спор, че дружеството има задължения за ДДС за три последователни данъчни периода в размер на 93 350 лв., че по силата на чл. 89, ал. 1 ЗДДС когато е налице резултат за периода ДДС за внасяне, регистрираното лице е длъжно да внесе данъка в републиканския бюджет по сметка на компетентната териториална дирекция, че невнасянето на дължимия ДДС за период от 3месаца съставлява системно неизпълнение на задължения по ЗДДС и съставлява основание за прекратяване на регистрацията. Възражението на задълженото лице за немотивираност на акта за дерегистрация е прието за неоснователно. В тази насока решаващият съд е приел, че при прилагането на нормата на чл. 176 ЗДДС органът по приходите действа при условията на оперативна самостоятелност и следва да изложи мотиви, като съгласно трайната съдебна практика няма пречка същите да са изложени отделно по административната преписка, отделно от самия акт, както е в случая. Направен е краен извод за законосъобразност на оспорения акт за дерегистрация и неоснователност на жалбата. Решението на административния съд е правилно и законосъобразно. В касационната жалба се поддържат оплаквания за наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от ДОПК. На отделен ред се развиват доводи за неправилност на изводите на първоинстанционния съд както относно наличието на хипотеза по чл. 176, т. 1, така и по т. 3. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Оплакванията относно допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите на административния съд за наличие на хипотеза по чл. 176, т. 1 ЗДДС не могат да бъдат споделени. Според последната разпоредба, компетентен орган по приходите може да откаже да регистрира или да прекрати регистрацията на лице, което не може да бъде открито на посочения от него адрес за кореспонденция по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. С оглед на данните по делото първоинстанционният съд правилно е приел, че фактическият състав на разпоредбата е осъществен, а доводите на жалбоподателя в обратния смисъл се явяват неоснователни. Изложеното в касационната жалба, че в акта за дерегистрация като основание по чл. 176, т. 1 е посочено единствено обстоятелството за невръчване на протокол 010991500008035/24.09.2015 г., което е различно от ненамиране на адрес, не може да бъде споделено. Оспореният акт за дерегистрация действително не е прецизно мотивиран, но от изложеното в него и приложената административна преписка могат да бъдат изведени мотиви за наличието на хипотеза по чл. 176, т. 1 ЗДДС. Въпросният протокол /намиращ се на л. 57 от първоинстанционното дело и цитиран в акта за дерегистрация/ съдържа в себе си описание извършените процесуални действия от страна на органите по приходите, извършени по повод писмо № 420 - 19/17.08.2015 г. на ТД на НАП - гр. С./л. 45/ и заповед № ЗД-01-1046/11.08.29015г- на директора на ТД на НАП/л. 46/ за извършване на проверка на адреса за кореспонденция по чл. 28 ДОПК в рамките на след регистрационния контрол по ЗДДС на задължени лица, в това число и на "Д. Р."-ООД. В кръга на тези процесуални действия влизат и двете посещения на деклариран данъчен адрес, за които са съставени протоколи № 0886179/26.08.2015 г. и № 0886206/02.09.2015 г., при които представител или пълномощник на дружеството не е открит. Констатациите за ненамиране на адреса не са опровергани от ангажираните от дружеството жалбоподател доказателства и изводите в тази насока на административния съд се споделят изцяло от настоящата съдебна инстанция. Дори да се приеме, че представените договор за предоставяне на данъчен адрес и пълномощно са съставени на посочените в тях дати и пораждат правно действие, да се кредитират показанията на разпитаната свидетелка Р. И./управител на "ЕР и Ем инженеринг"-ООД като предоставящо данъчен адрес/, то тези доказателства пак не опровергават отразеното в протоколите за посещение на адрес относно ненамиране на представител. Още повече, че двамата актосъставители са били разпитани като свидетели по делото и показанията потвърждават изложеното в протоколите. В този смисъл обосноваването за наличието на хипотезата по чл. 176, т. 1 ЗДДС от приходния орган не свързано с това, че протокол 010991500008035/24.09.2015 г. не е бил връчен на задълженото лице, а поради това, че при извършени две последователни посещения на деклариран данъчен адрес не е бил открит представител на "Д. Р." - ООД. Административният съд правилно е приел, че за настъпването на фактическия състав на чл. 176, т. 1 ЗДДС е не относимо обстоятелството, че през посочения период дружеството е извършвало кореспонденция на електронен адрес. Н. на чл. 176, т. 1 ЗДДС препраща към ДОПК, а по смисъла на чл. 28, ал. 1, т. 2 "Адрес за кореспонденция" ДОПК адресът за кореспонденция е адресът на управление - за местните юридически лица, регистрираните търговски представителства и клоновете на чуждестранни лица, освен ако в регистър БУЛСТАТ не е вписан друг адрес за кореспонденция, съответно в търговския регистър не е вписан друг адрес на управление. Дори хипотетично да се приеме, че в случая не е била налице хипотезата по чл. 176, т. 1 ЗДДС, то по делото по безспорен начин е доказано наличието на хипотеза по чл. 176, т. 3 ЗДДС - компетентен орган по приходите може да откаже да регистрира или да прекрати регистрацията на лице, което системно не изпълнява задълженията си по този закон . В тази насока по делото не е имало спор, че за три последователни данъчни периода - м. 04, м. 05 и м. 06 на 2015 г. дружеството не е внесло дължим ДДС в размер на 93 350 лв. Това обстоятелство правилно е било квалифицирано от приходния орган, а и от административния съд, като системно неизпълнение на задължението по чл. 89, ал. 1 ЗДДС, според който когато е налице резултат за периода ДДС за внасяне, регистрираното лице е длъжно да внесе данъка в републиканския бюджет по сметка на компетентната териториална дирекция. Наведените доводи в касационната жалба, че невнасянето на дължимия ДДС съставлява хипотеза по чл. 176, т. 4 ЗДДС, която в случая не е налице, тъй като дружеството притежава активи, които са на по-голяма стойност от размера на задължението, не могат да бъдат споделени. Нормите на чл. 176, т. 3 и т. 4 ЗДДС представляват две самостоятелни и различни хипотези, при наличието на които компетентният орган може да прекрати регистрацията по ЗДДС. В случаите на т. 3 нормата има предвид системното неизпълнение на задължения по ЗДДС/каквото безспорно съставлява невнасянето на дължим ДДС в размер на 93 350 лв. за три последователни данъчни периода/, а нормата на т. 4 има предвид наличието на публични задължения, събирани от Националната агенция за приходите, общата стойност на които надхвърля стойността на активите на лицето, намалена с неговите задължения. Обстоятелството, че дружеството има активи на стойност, по-голяма от задълженията му по ЗДДС, би имало значение при хипотезата на чл. 176, т. 4 ЗДДС, но не и при хипотезата на чл. 176, т. 3 ЗДДС, която норма е приложена от приходния орган. Направеното оплакване в касационната жалба за допуснато съществено процесуално нарушение изразяващо се в това,, че административният съд не е изложил мотиви относно това как с наложената мярка се постига целта на закона и в този смисъл не е спазен чл. 146, т. 5 АПК, което съставлява основание за отмяна на акта за дерегистрация. Първоинстанционният съд действително не е изложил мотиви в тази насока, но допуснатия порок не е е съществен и не променя крайния извод за законосъобразност на оспорения акт и неоснователност на жалбата. Мотиви в тази насока са изложени подробно в решението на директора на Д"ОДОП" при административното обжалване и те се споделят от настоящата съдебна инстанция. Нормата на чл. 176 ЗДДС се намира в глава 25 ЗДДС - "Правомощия на органите по приходите и предотвратяване на данъчни измами" и с нея са регламентирани правомощия на органите по приходите за прекратяване на регистрацията по ЗДДС на лица, за които са установени една или няколко хипотези на данъчни нарушения. Чрез прекратяване на регистрацията се постига целта на закона за санкциониране на неизправни данъчни субекти, които нееднократно нарушават законови разпоредби, като по този начин се предотвратяват и данъчни измами. В този смисъл постигането на целта на закона е в достатъчна степен мотивирано, в това число и спазването на принципа на съразмерност по чл. 6 АПК, а оплакванията в обратния смисъл се явяват неоснователни. Като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспорения акт за дерегистрация Административен съд - С. град е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса касатора "Д. Р." - ООД следва да бъде осъден да заплати на Д "ОДОП" - гр. С. юрисконсулско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 500 лв., определено при условията на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения във вр. с чл. 161, ал. 1 ДОПК. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,