Решение № 3852 от 26.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 60/2017 г.

Решение № 3852 от 26.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 60/2017 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от началника на Затвора гр. П. срещу решение № 634 от 14.11.2016 г., постановено по адм. дело № 528/2016 г. по описа на Административен съд - П., с което по жалба на Р. С. Р. е отменена издадена от касатора заповед за налагане на дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК. О. Р., чрез процесуален представител оспорва жалбата като неоснователна. Излага съображенията си в писмен отговор и в съдебно заседание. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението. Настоящата инстанция намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Първоинстанционното съдебно решение е постановено в съответствие с доказателствата по делото и материалния закон. Не са допуснати и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. О. Р. С. Радованов заема длъжността назирател I-ва степен в З. П. От събраните доказателства се установява, че първото и основно деяние, за което е ангажирана дисциплинарната отговорност на служителя, квалифицирано от дисциплинарнонаказващия орган като нарушение на служебната дисциплина, защото служителят не носел службата "бодро", не е установено и доказано по безспорен начин, а налагане на наказание по предположения е недопустимо и незаконосъобразно. За второто и третото деяние, а именно - ползване на мобилен телефон и напускане на поста без надлежно разрешение, от събраните доказателства, които противно на твърдението на касатора съдът е обсъдил в мотивите на решението, се налага извода, че същите само формално осъществяват състав на дисцплинарно нарушение от обективна страна. Основателно съдът приема също така, че последното нарушение не е описано коректно в обстоятелствената част на заповедта за дисциплинарно наказание. В същата е посочено, че лицето е нарушило установения ред, като около 21:46 часа е напуснало поверения му пост, каквото напускане не е извършено, а се касае за няколкоминутно отсъствие, като постът не е оставен без надзор - обстоятелства, които не са обсъдени в мотивите на заповедта. С оглед гореизложеното правилна е преценката на съда, че не са осъществени елементите на дисциплинарното нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР, респективно не са налице достатъчно и убедителни доказателства за неизпълнение на служебни нарушения, обуславящо налагането на съответното дисциплинарно наказание по ал. 2 от разпоредбата. Затова решението, с което е отменена процесната заповед на началника на З. П. е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото основателно е искането на ответника по касация за присъждане на направените разноски в размер на 300 лева. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,