Решение № 1921 от 11.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10759/2012 г.

Решение № 1921 от 11.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10759/2012 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по две касационни жалби: Касационната жалба на Държавен фонд "Земеделие" е подадена чрез упълномощен юрисконсулт Петя Ангелова против решение № 3764 от 03.07.2012 г., постановено от Административен съд - София град, второ отделение, двадесет и пети състав, по адм. д. № 8229/2010 г. Релевирани са касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли Върховния административен съд да отмени обжалваното съдебно решение като неправилно и необосновано. Касационната жалба на "Булко" ООД, гр. София е подадено чрез адвокат Стефан Павлов против същото решение, само в частта за присъдените разноски. Излага съображения, че заплатения адвокатски хонорар в размер на 6480 лв. (с включен ДДС) е определен в съответствие с Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и не е прекомерен, защото не превишава трикратния размер на минимално определеното адвокатско възнаграждение, поради което неправилно е намален на 450 лв. Всеки касационен жалбоподател оспорва жалбата на другия касатор. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на двете касационни жалби, поради което счита, че първоинстанционният съдебен акт следва да бъде оставен в сила на основание чл. 221, ал. 2 АПК. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационните жалби за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМИ - подадени от надлежни страни в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба на Държавен фонд "Земеделие" е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 3764 от 03.07.2012 г. по адм. дело № 8229/2010 г. на Административен съд - София град, е отменено писмо за отхвърляне на плащане за Оперативна програма (във връзка с годишно заявление за плащане) № 1/08.10.2010 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, административната преписка е изпратена на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за ново произнасяне по заявление на "Булко" ООД за годишно плащане за 2009 г. в 14 дневен срок от влизане в сила на решението и ответникът е осъден да заплати разноските по делото. За да достигне до този резултат, Административният съд София-град е приел, че оспореният административен акт е издаден при пълна липса на мотиви - фактически и правни основания за издаването му, което представлява отменително основание по смисъла на чл. 146, ал. 2 АПК. Изложил е, че отбелязванията със знак "х" на нередности, изброени в т. 1 - т. 7 на процесното писмо, не представляват мотиви на административния акт, доколкото в същото липсва каквато и да е конкретна информация относно: в какво се изразява неточността на подадената информация, какви мерки и дейности по одобрената програма са били планирани, кои от тях не са изпълнени, какви отклонения в поддържането и използването на оперативния фонд са били допуснати през 2009 г., какви условия за реализиране на оперативната програма през 2009 г. са били одобрени и какви са допуснатите отклонения при реализирането й. Относно размера на дължимите на жалбоподателя при този изход на делото разноски, съдът е приел, че с оглед правната и фактическа сложност на делото, адвокатското възнаграждение за процесуалния представител на жалбоподателя в размер на 6480 лв. (с включен ДДС) е прекомерно, поради което такова е присъдено в размер на 450 лв. на основание чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден, допустим и съответстващ на приложимия материален закон. Атакуваното решение е правилно и при постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото в постановеното съдебното решение точно е дефиниран порока на оспорения административен акт - неизлагане на мотиви, представляващи фактическите и правни основания за издаването му. Последното е самостоятелно основание за отмяна на административния акт на основание чл. 146, т. 2 АПК, поради което и съдът не е бил длъжен да излага съображения по същество на правния спор. В конкретния случай мотивите на административния акт не са изложени и в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт, в какъвто смисъл е ТР № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС. В тази връзка съдът правилно е изложил, че мотиви на акта не се съдържат в представените Заявление за годишно плащане от 13.09.2010 г. и Контролен лист към формуляр FVR4 - Годишен/Окончателен доклад от 08.10.2010 г., защото от тях също не се установява какви конкретни факти и обстоятелства е взел предвид административният орган, за да достигне до крайния извод по същество за несъответствие между заявеното и одобреното по оперативната програма и изпълненото през 2009 г. от жалбоподателя. Тези изводи на административния съд не са опровергани и в касационното производство. Наведените в касационната жалба на Държавен фонд "Земеделие" аргументи по същество на спора не следва да бъдат обсъждани, доколкото същите представляват опит за последващо мотивиране на оспорения административен акт едва в касационното производство, което не може да замести липсата на мотиви в последния. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че решението в частта, обжалвана от Държавен фонд "Земеделие", не страда от инвокираните с тази касационна жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, което налага отхвърлянето й като неоснователна. Касационната жалба на "Булко" ООД, гр. София е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С оспореното писмо за отхвърляне на плащане за Оперативна програма на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", Разплащателна агенция, е отхвърлено като неодобрено заявление за плащане на "Булко" ООД, гр. София за 2009 г. за сумата от 63744, 91 лв. Последната представлява оценяем материален интерес за оспорващия, поради което адвокатското възнаграждение следва да бъде изчислено на основание чл. 8, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 1725 лв. За разликата до претендираните от "Булко" ООД, гр. София разноски в размер на 6480 лв., жалбата следва да бъде отхвърлена. Следователно решението в частта на присъдените разноски следва да бъде изменено, като на "Булко" ООД, гр. София вместо присъдените разноски в размер на 1390 лв., следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 2575 лв. (в това число адвокатско възнаграждение в размер на 1725 лв., общо 800 лв. депозити за вещи лица и държавна такса в размер на 50 лв.). С оглед изхода на спора - изцяло отхвърляне на касационната жалба на ДФ"Земеделие" и на основание чл. 143 от АПК, претенцията на "Булко" ООД, гр. София за присъждане на направените по делото разноски за касационната инстанция следва да бъде уважена в претендирания и доказан размер - 2185 лв., от които адвокатско възнаграждение в размер на 2160 лв. и държавна такса в размер на 25 лв. Възражение за прекомерност на договореното и внесено адвокатско възнаграждение не е направено своевременно от страна на представител на ДФ"Земеделие", поради което то следва да се заплати в пълен размер. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,