Решение № 524 от 12.05.2009 г. на ВКС по н. д. № 535/2008 г.

Решение № 524 от 12.05.2009 г. на ВКС по н. д. № 535/2008 г., I н. о., НК, докладчик съдията Иван Недев Производството е касационно по протест и жалба на частната обвинителка и гражданска ищца А. А. М. против въззивно решение № 146/23.VI.2008 г. по внохд 249/2008 г. на Апелативен съд - Пловдив с доводи за всички касационни основания по съображения за вземане на решението при нарушаване на чл. 14 НПК, поради което и фактическите изводи не съответстват на действителността, а това е довело да нарушение на материалния закон - правилната квалификация на деянието е по чл. 115 НК, а не по чл. 119 НК. Наложеното наказание е явно несправедливо, както по размер, така и с приложението на условното осъждане по чл. 66 НК. Прокурорът поддържа протеста и жалбата на частното обвинение. И тази страна е съгласна с доводите по протеста. Обжалвалите искат да се отмени присъдата и делото да се върне за ново разглеждане с оглед утежняване положението на подсъдимата. Тя и защитата й са на становище, че и протеста, и касационната жалба са неоснователни, поради което и следва да останат без уважение, а въззивното решение - в сила. След преценка доводите и становищата на страните и проверка на въззивното решение в пределите по чл. 347 НПК ВКС, I-во н.о. в настоящия състав намира: Подсъдимата Н. М. М. е призната за виновна и осъдена по чл. 119 във вр. с чл. 115, чл. 12, ал. 2 и чл. 54 НК на 2 (две) години и 6 (шест) месеца лишаване от свобода, условно с изпитателен срок по чл. 66 НК 4(четири) години за това, че при превишаване пределите на неизбежна отбрана на 14.IХ.2007 г. в дома си на ул. "14-та" № 14 в с. Ф. умишлено умъртвила съпруга си А. И. М.; осъдена е да заплати на А. А. М. 18000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от престъплението, ведно със законните последици, като иска в останалата му част до 20000 лв. е отхвърлен, а по обвинението по чл. 116, ал. 1, т. 5 НК подсъдимата е оправдана. В оправдателната част присъдата е протестирана и обжалвана от частното обвинение с искане деянието да се преквалифицира по чл. 115 НК, като частната обвинителка е поискала и налагане на по-тежко наказание. Присъдата е била обжалвана и от подсъдимата с искане за чувствително намаляване на наказанието по размер и прилагане на условното осъждане. Тази жалба е уважена и е дала основание на въззивния съд да намали размера на наказанието лишаване от свобода от 3 (три) години на 2 (две) години и 6 (шест) месеца и да приложи условното осъждане по чл. 66 НК. Доводите по касационния протест и жалба са идентични с поддържаното във въззивните. Обсъдени са и са посочени основанията, поради които не са възприети от състава на апелативния съд. Спазена е нормата по чл. 339 НПК. При вземане на решението няма нарушения на процесуалните правила, в т. ч. и сочения чл. 14 НПК. Решението е взето по вътрешно убеждение след като всички обстоятелства, които имат значение за наказателната отговорност на подсъдимата М. са изследвани обективно, пълно и всестранно. Те са преценявани поотделно и в съвкупност в съответствие с правилата на формалната логика и взаимната връзка на фактите и установяващите ги доказателства. Обстоятелството, че обвинението изразява несъгласие с фактическите изводи на съда не налага друго. От констатациите при огледа на местопрестъплението и направените фотоси не може да се изведат изводите, които прави прокурора и повереника на частната обвинителка и гр. и. за липса на противоправно и непосредствено нападение от пострадалия спрямо подсъдимата. Голословното отрицание на последния в жалбата в никакъв случай не е аргумент, докато съдът се позовава на установените увреждания по тялото на пострадалата, на заключението на повторната комплексна съдебно- медицинска експертиза. При приетите за установени по несъмнен начин факти законът е приложен правилно - подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна престъплението по чл. 119 от Наказателния кодекс. Неправилна е интерпретацията на повереника на частната обвинителка и гражданска ищца, че нападението на пострадалия спрямо подсъдимата било прекратено в момента, когато тя го изтласкала от себе си. Съдът е приел, че не е налице изтласкване на агресора, а измъкване на подсъдимата "...изпод съпруга си...", като той "...продължил да упражнява физическото си насилие, като я бил хванал и...". Не е налице и третото касационно основание - явна несправедливост на наложеното наказание, защото липсва очевидното несъответствие между наложеното на подсъдимата Н. М. М. наказание и извършеното от нея престъпление и второ, няма нарушения при прилагане на условното осъждане по чл. 66 НК, след като е прието аргументирано, че целите на наказанието по чл. 36 НК са постижими и без ефективно изтърпяване на наложеното наказание 2 (две) години и 6 (шест) месеца лишаване от свобода. По тези съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК съдът