Решение № 17508 от 30.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10406/2013 г.

Решение № 17508 от 30.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10406/2013 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 4247 от 26.06.2013 г. по административно дело № 2727/2013 г. Административен съд София-град е: 1) отменил решение № 1103802/27.09.2012 г. на инспектор по приходите при ТД на НАП, офис "Изток", София, потвърдено с решение № 2976/17.12.2012 г. на директора на дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП, с което е отказано възстановяване на платени здравноосигурителни вноски за периода 20.04.2002 г. до 5.03.2007 г. в размер на 601.80 лв. на Денислав Александров Коцев от гр. София; 2) разпоредил връщане на преписката на административния орган за произнасяне съгласно дадените указания (да се възстановят претендираните от лицето суми за недължимо внесени здравноосигурителни вноски); 3) осъдил Дирекция "ОДОП" при ТД на НАП - София да заплати на Денислав Александров Коцев от гр. София сума в размер на 110 лева, представляваща направени по делото разноски. Така постановеният съдебен акт е атакуван с касационна жалба от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - София. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с тълкуването и прилагането на § 19и от Преходните и заключителните разпоредби (ПЗР) на Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) и на съдопроизводствените правила (без да се сочи конкретно нарушение на процедурата) - касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 от АПК. Исканията са за отмяна на решението на съда и потвърждаване на отмененото с него решение на инспектора по приходите, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от надлежно упълномощената юрисконсулт Мирчева. Ответникът по касация Денислав Александров Коцев, действащ чрез процесуалния си представител адв. Василева, в писмени отговор и защита моли да не се уважава касационната жалба и да се потвърди атакуваното с нея съдебно решение като правилно. Претендира и разноски по делото за настоящата инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като провери съдебното решение по реда на чл. 218 от АПК настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по казуса, по която страните не спорят. Денислав Александров Коцев е подал искане на 27.10.2011 г. за възстановяване на платени здравноосигурителни вноски. През периода 20.04.2002 г. - 5.03.2007 г. същият е пребивавал извън страната за повече от 183 дни през всяка от календарните години, което е декларирал по § 19и, ал. 2 от ПЗР на ЗЗО, и е заплатил определените със ЗЗО здравноосигурителни вноски в размер на 601.80 лв. Подал е и заявление за напускане на страната по чл. 40а, ал. 1 от ЗЗО от 1.01.2007 г. За периода не са налице данни за извършена и отчетена в Националната здравноосигурителна каса медицинска дейност на името на Коцев. С решението си от 27.09.2012 г., предмет на контрол пред административния съд, инспектор по приходите при ТД на НАП, гр. София, офис "Изток", е отказал възстановяване на платените здравноосигурителни вноски за процесния период в размер на 601.80 лв. на Денислав Александров Коцев, поради липса на основание. Органът по приходите е приел, че с отмяната на ал. 4 от § 19и от ПЗР на ЗЗО (ДВ, бр. 101 от 2009 г. в сила от 18.12.2009 г.) и на Инструкция № 5 от 7.05.2008 г. за прилагане на § 19и от ПЗР на ЗЗО, е отпаднала съществувалата дотогава възможност за възстановяване на сумите по платени лични здравноосигурителни вноски на българските граждани, които са пребивавали извън страната повече от 183 дни през една календарна година за периода 1.07.1999 г. - 31.12.2007 г., за времето, през което са били в чужбина. Възможността за Коцев е отпаднала, тъй като искането му за възстановяване на суми за платени здравноосигурителни вноски е подадено едва на 27.10.2011 г. след отмяната на горецитираната нормативна уредба. За да уважи сезиралата го жалба на Коцев срещу решението на органа по приходите Софийският градски административен съд е приел, че като е отказал възстановяването на внесените недължимо платени здравноосигурителни вноски, административният орган е нарушил материалния закон по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК. Подложеното на касация съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Съдът се е произнесъл в пределите на сезирането, по процесуално допустима жалба, отговаряща на изискванията за форма и съдържание. Атакуваният пред настоящата инстанция съдебен акт е правилен и не страда от твърдяните от касатора и неговия процесуален представител пороци, съществуването на които би обусловило наличието на касационни отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Решението се основава на обоснована преценка на събраните доказателства, издадено е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановено при стриктно спазване на съдопроизводствените правила (бланкетно направеното касационно оплакване за нарушена процедура е очевидно несъстоятелно). Първоинстанционният съд (т.е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на процесните актове на администрацията и на обуславящите ги такива) в хода на проведеното от него съдебно-административно производство е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на процесното решение съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата в случая нормативна уредба е направен правилен краен извод за основателност на жалбата срещу акта, като убедително са опровергани релевираните и пред настоящата инстанция доводи от административния орган за неговата законосъобразност. Касационните доводи за материална незаконосъобразност на съдебното решение са изцяло неоснователни и влизат в противоречие с разпоредбите на чл. 128, ал. 1 и чл. 129 от ДОПК и с чл. 6, ал. 2 от Конституцията на Република България относно равенството пред закона. Както прецизно е посочено в мотивите на проверявания съдебен акт, решението за отказ на инспектора по приходите противоречи на нормите на чл. 128, ал. 1 и чл. 129 от ДОПК, които изрично предвиждат възможност недължимо платени (както е в случая) или събрани суми за задължителни осигурителни вноски, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно осигурителното законодателство от Националната агенция за приходите, да се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от Националната агенция за приходите, или да се възстановят по предвидения в посочените разпоредби ред. С разпоредбите на § 19и, ал. 1 и ал. 4 от ПЗР на ЗЗО българските граждани, които са пребивавали извън страната повече от 183 дни през една календарна година за периода 1 юли 1999 г. - 31 декември 2007 г. и дължат здравноосигурителни вноски за своя сметка за времето, през което са били в чужбина, се освобождават от задължението за внасяне на тези вноски, ако не са ползвали медицинска помощ, заплатена от НЗОК, а сумите, които са заплатени през този период от български граждани, които са отсъствали повече от 183 дни през всяка от тези години, се възстановяват по ред, определен с издадената Инструкция № 5/7.05.2008 г. С отмяната на разпоредбата на § 19и, ал. 4 от ПЗР на ЗЗО (ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) и на горецитираната Инструкция (отм. с Инструкция на Изпълнителния директор на НАП, считано от 1.01.2010 г.) това право за възстановяване не е отпаднало, тъй като то вече е било признато и лицето отговаря на предвидените условия, понеже са налице фактическите основания от заложения в нормата на § 19и, ал. 1 от ПЗР на КСО състав. В § 19и на ПЗР на ЗЗО не са предвидени условия за възстановяване на здравноосигурителни вноски само ако е направено искане в нормативно определен срок. След отмяната на разпоредбата на § 19и, ал. 4 и Инструкция № 5 от 2008 г. за прилагането й, по същество е премахнат нормативно установения специален ред за възстановяване на здравноосигурителни вноски, за които законодателят с § 19и, ал. 1 е освободил здравноосигурените лица от задължението да ги внасят при съответните условия в нормата. Ето защо, когато тези вноски са били вече заплатени преди приемането на § 19и, същите се явяват след влизане в сила на § 19и недължимо платени и подлежат на възстановяване по общия ред, предвиден в чл. 128 и сл. от ДОПК. Отнесено към конкретиката на процесния казус, внесените здравноосигурителни вноски от Коцев за процесния период са недължимо платени и подлежат на възстановяване по реда на Глава ХVI, Раздел I, чл. 128 и сл. от ДОПК. С оглед горното отказът за възстановяване, обективиран в процесното решение на инспектор по приходите, е издаден в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби, което в производството по оспорването му първоинстанционният съд правилно е констатирал и с решението си по делото го е отменил съгласно чл. 172, ал. 2, предл. 2 от АПК, съобразно правилото на чл. 173, ал. 2 от АПК е разпоредил изпращане на преписката на компетентния да се произнесе по нея административен орган с конкретни задължителни указания (адекватно формулирани в мотивите на проверяваното решение) по тълкуването и прилагането на закона, като в съответствие с чл. 174 от АПК е определил и срок за това. Предвид изложеното тезата, която се силаеше да докаже касаторът, за неправилност на първоинстанционното решение и законосъобразност на отмененото с него решение на инспектор по приходите, не може да бъде кредитирана, а правилният съдебен акт на Софийския градски административен съд, при установената липса на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. Неоснователността на главните искания в касационната жалба изключва уважаването и на акцесорната им касаторова претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а доколкото няма обективни данни ответникът по касация да е направил деловодни разноски за производството пред настоящата инстанция, такива и нему не се дължат. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,