Решение № 834 от 4.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9559/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Бургас при Агенция Митници, чрез юрк. М. Кацарова, срещу решение 7527/19.07.2024 г., постановено по адм. дело 280/2024 г. по описа на Административен съд - Варна. В касационната жалба са изложени доводи за нарушение на материалния закон при постановяването на първоинстанционното решение - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва изводите на решаващия съд относно приложението на методите за определяне на митническата стойност съгласно чл. 74, § 2 и § 3 Регламент (ЕС) 952/2013 на ЕП и на Съвета. В тази насока твърди, че не е извършена обективна и съвкупна преценка на доказателствата по делото, включително на приетите документи в превод на български език и назначената съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ). Отправя искане за отмяна на съдебното решение и постановяване на ново по същество, с което административният акт да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, без да сочи конкретни съображения. Ответникът Еврометал България" ЕООД, чрез адв. Р. Василева, оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения, изложени в писмено становище по същество и моли да бъде отхвърлена, а първоинстанционното съдебно решение потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски съгласно договора за правна защита и съдействие от 20.07.2024 г., за което представя списък. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба със становище за отсъствие на посочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след преценка по допустимостта на жалбата, правилността на решението на заявените касационни основания и извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд Варна е било решение 32-692386/10.01.2024 г. на директора на ТД Митница Бургас при Агенция Митници, с което на основание чл. 29, чл. 74, § 3, чл. 77, § 1, б. а и § 2, чл. 85, § 1 Регламент (ЕС) 952/2013, чл. 54, ал. 1, чл. 55, ал. 1 чл. 56 ЗДДС, чл. 19, ал. 7 ЗМ и чл. 59, ал. 1 АПК, е определена нова митническа стойност в размер на 11 936,45 лв. и данъчна основа при внос в размер на 13 130,10 лв. на поставената под режим "допускане за свободно обращение" стока по митническа декларация (МД) МRN 21BG001008029687R0, с вносител и декларатор Еврометал България" ЕООД, като са взети под отчет и са определени за досъбиране вносно мито в размер на 742,10 лв. и ДДС в размер на 1 632,61 лв., ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания на основание чл. 114, § 1 и § 2 Регламент (ЕС) 952/2013 и чл. 59, ал. 2 ЗДДС. От фактическа страна решаващият съд е установил, че на 13.01.2021 г. в МБ Свободна зона Бургас е подадена МД за режим допускане за свободно обращение на стока, описана като употребяван пътнически автомобил-повреден, марка BMW, модел: 328X1, работен обем: 2000, шаси: WBA3B3C50DF531098, с декларирана стойност 4 515,48 лв. (CAD 3 618). Към декларацията са приложени фактура от 19.11.2020 г., опаковъчен лист и морска товарителница. При извършена проверка по реда на чл. 48 Регламент (ЕС) 952/2013 и чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ са възникнали основателни съмнения относно действителната цена на стоката. Получено е писмо с рег. 32-441111/16.12.2022 г. от канадските митнически власти с информация за превозни средства, декларирани за износ в Канада с местоназначение ЕС, в която фигурира и процесното с цена в размер на CAD 9 564. С писмо от 28.03.2023 г. от жалбоподателя са изискани допълнителни документи и информация. След анализ на представените данни, директорът на ТД Митница Бургас е уведомил Еврометал България" ЕООД, в изпълнение на чл. 22, § 6 Регламент (ЕС) 952/2013 г., за предстоящото издаване на решение за определяне на нов размер на митническата стойност на стоката. В указания срок от страна на дружеството е депозирано писмено становище, с което е изразено несъгласие с мотивите за решението. По искане на жалбоподателя по делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), чието заключение е приобщено към доказателствения материал в с.з. на 14.05.2024 г. с възражение от процесуалния представител на ответника. Констатациите и отговорите на вещото лице представят информация относно водената счетоводна отчетност при Еврометал България" ЕООД и извършените плащания към канадския партньор 9396-9053 QUEBEC INC. Във връзка с възникналия спор относно точния превод на фактурата от 19.11.2020 г. е назначен преводач на основание чл. 185 ГПК. От правна страна съдът е приел жалбата за допустима и е потвърдил валидността на митническото решение като постановено от материално и териториално компетентен административен орган съгласно чл. 101, § 1 и чл. 29 Регламент (ЕС) 952/2013 г. във вр. с чл. 19, ал. 1 ЗМ и обективирано в изискуемата писмена форма. Възраженията на Еврометал България" ЕООД за допуснати съществени процесуални нарушения и неспазване на изискването за предварително уведомяване съгласно императивната разпоредба на чл. 22, § 6 Регламент (ЕС) 952/2013, са отхвърлени като неоснователни предвид възможността за изразяване на становище по мотивите на акта, която оспорващият търговец е упражнил с възражение на 16.10.2023 г. За да уважи жалбата административният съд се е позовал на приложимата правна уредба за определяне на митническата стойност на стоките и изисквания на Регламент (ЕС) 952/2013 и Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. Доказателствената тежест за наличието на основателни съмнения за отхвърляне на декларираната договорна стойност е възложена на митническия орган. В случая съмненията се подкрепят от получената електронна информация за износ от канадските митнически органи. Съгласно съдебните аргументи, от изложеното относно вторичните и резервния метод по чл. 74, § 2 и § 3 Регламент (ЕС) 952/2013 г. не става ясно дали условията за приложението им са били изпълнени. Направените изводи в митническото решение са опровергани след обсъждане на събраните доказателства по делото. Бланкетното твърдение за липса на данни в националната митническа информационна система и обстоятелството, че канадските митнически власти определят декларираната в система CERS митническа стойност като официална, не са достатъчни да обосноват съответствието на новопределената стойност с действително платената цена за стоката, тъй като информацията се въвежда електронно от износителите, а не от държавни органи. Обжалваното решение на Административен съд - Варна е валидно, допустимо и правилно. Първостепенният съд е изяснил релевантните за разрешаване на спора факти при надлежно разпределение на доказателствената тежест и е приложил правилно материалния закон. Заключението за незаконосъобразност на решение 32-692386/10.01.2024 г. е обосновано от съда чрез съвкупна оценка на събраните доказателства в процеса. Постановеното съдебно решение не страда от сочените от касатора пороци. Твърденията в касационната жалба са изцяло хипотетични и не са подкрепени с допълнителни доказателства. Развитите съображения по отношение на извършения превод и на ССЕ не дискредитират съответните доказателствени средства. Възраженията срещу заключението на съдебната експертиза не представляват редовно оспорване по арг. от чл. 200, ал. 3 във вр. с чл. 201 ГПК. Правилен е изводът на решаващия съд, че задължението за мотивиране, което е в тежест на митническите органи при прилагането на МК, трябва да позволява ясно и недвусмислено установяване на обстоятелствата във връзка с прилагането на методите за определяне на митническата стойност. В първоинстанционното решение са изложени правни мотиви по релевантните факти и доказателства за преценката, която в случая се отнася до: 1. Обоснованост на възникналите съмнения по смисъла на чл. 140 Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447; 2. Изключване на възможността за определяне на митническата облагаема стойност по методите, дефинирани в чл. 74 § 2 Регламент (ЕС) 952/2013, като предпоставка за определянето ѝ по метода в чл. 74 § 3; и 3. Спазване на правилата на чл. 144 Регламент за изпълнение във вр. с чл. 74, § 3 Регламент (ЕС) 952/2013 за определяне на митническата стойност по осъществения внос по МД с МRN 21BG001008029687R0 на база налични данни на територията на Съюза. Административният съд е разпределил правилно доказателствената тежест между страните и е обосновал надлежно крайния извод, че не е проведено пълно и главно доказване на твърдените обстоятелства от страна на митническия орган. Приложението на резервния метод по чл. 74, § 3 Регламент (ЕС) 952/2013 изисква използването на разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) настоящата глава. Недопустимо е използването на метода по чл. 74, § 3 Регламент (ЕС) 952/2013 само въз основа на дискредитиращи твърдения спрямо представената фактура за придобиване от Еврометал България" ЕООД и водената счетоводна отчетност, без да бъдат ангажирани други доказателства. Този подход логично е приет от съда за незаконосъобразен. Пропорционалността на административната намеса в процедурата по чл. 140, § 1 от Регламента изисква да се съобрази не само изискването за възможностите на декларатора да представи търсената от него информация, но и надлежното мотивиране на съмненията. Както се посочва от СЕС в т. 60 на решение от 28.02.2008 г. по дело С-263/06, Carboni e derivati Srl: "В това отношение е необходимо да се напомни, че от съдебната практика следва, че общностната уредба относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и обективна система, която изключва използването на субективно определени или фиктивни митнически стойности...". Без придружаващата първична документация, въз основа на която е съставена информацията за износ, всъщност митническият орган прилага не метода по чл. 74, § 3 Регламент (ЕС) 952/2013, а основния по чл. 70, но след като вече е изключил възможността за това. Събраните данни от CERS са в подкрепа на изразените основателни съмнения" по смисъла на чл. 140 Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 от митническите органи, но не дават отговор на главния спорен момент, посочен по-горе. По изложените съображения настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба и като правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила. Крайното заключение на решаващия съд се споделя от настоящия касационен състав, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК, следва да бъде направено препращане към останалата част от мотивите на първоинстанционния съд за отмяна на оспорения административен акт. При този изход на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски е неоснователна. Агенция Митници следва да бъде осъдена да заплати в полза на Еврометал България" ЕООД разноски за настоящото производство в размер на 750 лв. въз основа на представения договор за правна защита и съдействие от 20.07.2024 г. и платежно нареждане от 07.11.2024 г. Формалното възражение за прекомерност от процесуалния представител на касатора е неоснователно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,