Решение № 9002 от 19.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5819/2013 г.

Решение № 9002 от 19.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5819/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 237 и сл. от АПК. Образувано е по искане на Георги Николов Бодуров, от гр. Пазарджик против решение № 690/21.12.2011 г. по адм. дело № 787/2011 г. на Административен съд Пазарджик и решение № 16520 от 21.12.2012 г. по адм. дело № 1814/2012 г. на Върховния административен съд, пето отделение. Поддържат се основания по чл. 239, т. 1 от АПК. Ответникът по искането, директорът на Областна дирекция на МВР - Пазарджик счита същото за неоснователно. Върховният административен съд, петчленен състав намира искането за отмяна за подадено в срока по чл. 247 във връзка с чл. 240 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за разглеждането му и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на отмяна, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество на посочените в него основания е неоснователно. С решение № 690/21.12.2011 г. по адм. дело № 787/2011 г. Административен съд Пазарджик е отхвърлил жалбата на Георги Николов Бодуров срещу заповед рег. № З-2615/27.09.2011 г. на директора на ОДМВР - Пазарджик, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение като държавен служител, категория "Е". Присъдил е разноски. С решение № 16520 от 21.12.2012 г. по адм. дело № 1814/2012 г. на Върховния административен съд, пето отделение първоинстанционното съдебно решение е потвърдено. Като основание за отмяна на съдебното решение молителят се позовава на решение № 15836/11.12.2012 г. по адм. дело № 9581/2012 г. на Върховния административен съд, петчленен състав, с което е отменено решение № 7877/04.06.2012 г. по адм. дело № 14483/2011 г. на Върховния административен съд и заповед рег. № К-9641/20.09.2011 г. на министъра на вътрешните работи досежно наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на Стоян Георгиев Илиев, от гр. Пазарджик. Аргументира искането си с аналогия на фактите по неговото производство и това на възстановения от съда негов колега. Отмяната е извънреден способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни, но не поради грешка на съда или на страните, а поради обективно възникнали други обстоятелства, изчерпателно изброени в чл. 239 АПК. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, т. е. въпреки полагане на дължимата грижа за активно участие в производството по делото. Това са факти от действителността, които съдът не е взел предвид, но чието съществуване създава вероятност неговият акт да е неправилен. Друго изискване на закона е новите факти да имат съществено значение за решаването на делото, така че ако са били налице, то крайният резултат, постановен от съда, би бил друг. Съдебното решение на петчленния състав на Върховния административен съд няма белезите на посочените в чл. 239, т. 1 АПК основания. Касае се за съдебен акт по административно дело, което е различно от административното дело във връзка с дисциплинарното уволнение на молителя. Търсената от страната аналогия няма белега на новооткрит факт, от съществено значение за разрешения със сила на пресъдено нещо правен спор. Образуваното и приключило с влезли в сила съдебни решения дисциплинарно производство, касаещо дисциплинарната отговорност на Георги Николов Бодуров не е обусловено от наложеното и по-късно отменено наказание на Стоян Илиев Георгиев, поради което изходът по неговото дело е ирелевантен досежно реализираните фактически установявания по неговия спор. Не са променени и фактите, които решаващият съдебен състав е приел за достатъчни за ангажиране на отговорността на молителя. Визираните нови доказателства не са от съществено значение за делото и не променят фактическите основания, обусловили наложеното дисциплинарно наказание. Останалите доводи, развити в искането, сочат по своя предмет необоснованост и неточно прилагане на материалния закон при постановяване на съдебното решение. Това са касационни основания не могат да бъдат контролирани в производството по отмяна, тъй като по тях се е произнесла касационната инстанция. Отмяната е производство по извънреден контрол на влезлите в сила съдебни решения и е допустимо след изчерпване на инстанционните способи за защита. Основанията за нейното реализиране са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 239 АПК и не могат да бъдат разширявани по усмотрение на страните. По изложените съображения искането по чл. 239, т. 1 АПК на Георги Николов Бодуров, от гр. Пазарджик за отмяна на решение № 690/21.12.2011 г. по адм. дело № 787/2011 г. на Административен съд Пазарджик и решение № 16520 от 21.12.2012 г. по адм. дело № 1814/2012 г. на Върховния административен съд, пето отделение следва да бъде отхвърлено като неоснователно. Предвид изхода на спора искането за разноски, направено от молителя е неоснователно. Искането за разноски от Областна дирекция на МВР - Пазарджик също е неоснователно. По делото са приложени писмени бележки от юрисконсулт Стоян Стоянов без надлежно упълномощаване за производството по чл. 237 и сл. АПК. Производството за отмяна е самостоятелно производството, развиващо се независимо от инстанционните производства и упълномощаването по което и да е от тях не формира права на процесуално представителство по него. По тези съображения претенцията за съдебни разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 244 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав