Решение № 1539 от 1.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 722/2011 г.

Решение № 1539 от 1.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 722/2011 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Йордан Атанасов Митев срещу решение № 515 от 29.11.2010 г., постановено от Административен съд Велико Търново по адм. д. № 31/2010 г. С касационната жалба са релевирани доводи за недопустимост на обжалваното решение - касационно отменително основание по чл. 209, т. 2 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за обезсилване на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Алтернативно жалбоподателят излага доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Във връзка с тези доводи прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да бъде потвърден оспорения административен акт. Касационна жалба срещу същото решение е подадена и от Общинска избирателна комисия Свищов. С тази касационна жалба са релевирани доводи за неправилност, поради нарушение на материалния закон - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да бъде потвърдено оспореното решение. Ответникът - Районна прокуратура Свищов, не взема становище по касационните жалби. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационните жалби са подадени в преклузивния срок по 104, ал. 3 от ЗМИ, приложим на основание чл. 42, ал. 3 от ЗМСМА и от надлежни страни, поради което разглеждането им е процесуално допустимо. Разгледани по същество касационните жалби са НЕОСНОВАТЕЛНИ. Производството пред административния съд е образувано по протест на Районна прокуратура Свищов, подаден срещу решение № 300 от 25.11.2009 г., с което ОИК Свищов е отказала да прекрати предсрочно правомощията на кмета на кметство с. Червена, община Свищов. Съдът е прогласил нищожност на оспореното решение. За да стигне до правен извод за недействителност на оспореното решение, съдът на първо място е приел, че от протокола на проведено заседание на колективния орган не може да се направи извод относно наличие на кворум при вземане на обжалваното решение, нито и за начина по който са гласували членовете на общинската избирателна комисия. На следващо място съдът е приел, че оспореното решение не е подписано от лицата, изрично предвидени с текста на чл. 34, ал. 1 от ЗМИ (отм.), поради тази причина съдът е преценил, че решението не отговаря на императивни изисквания за форма на административния акт. Допуснатите нарушения по отношение на изискванията за форма на административния акт са преценени като особено съществени, поради което съдът е прогласил нищожност на оспореното решение. Поради тези правни изводи относно действителността на оспореното решение, съдът не е обсъждал по същество доводите за законосъобразност. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да обосновават наличие на касационни отменителни основания. Касационните жалбоподатели излагат доводи, които са относими към спора по неговото същество - дали са били налице основания за предсрочно прекратяване на правомощията на кмета на кметството. Съдът изрично е отбелязал, че с оглед констатираните съществени нарушение във формата на оспореното решение няма да се произнася по този въпрос. Настоящият състав приема, че с оглед предмета на касационната проверка не следва да се произнася по отношение на доводите за това дали е изпълнен фактическия състав на основанието за предсрочно прекратява на правомощията на кмет, предвидено в чл. 42, ал. 1, т. 8 във връзка с чл. 41, ал. 1 от ЗМСМА. По доводите на касационния жалбоподател Йордан Атанасов Митев за недопустимост на обжалваното решение следва да се отбележи, че те не са обосновани, но ако са касае до постановяване на решение по недопустимо оспорване, то в тази връзка Върховния административен съд вече се е произнесъл с определение № 2894 от 04.03.2010 г., постановено по адм. д. № 2565/2010 г. Неоснователни са доводите на касационните жалбоподатели относно правилността на обжалваното съдебно решение. С разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗМИ (отм.) изрично е предвиден необходимия кворум за провеждане на заседание и вземане на решение от съответната общинска избирателна комисия. За да е действително решение, взето в осъществяване на правомощията на ОИК, следва по несъмнен и категоричен начин да е обективиран състава на комисията, взел решението, както и резултата от проведеното гласуване. В случая е представен протокол № 62 от 25.11.2009г на ОИК Свищов, който не е съставен по предвидения в закона ред, не е подписан от присъствалите членове на ОИК, в това число не е подписан от председателя, заместник-председател и секретаря, не е подписан от члена на ОИК изразил особено мнение, с предвиденото в чл. 34, ал. 3 от ЗМИ (отм.) отбелязване. Така съставения протокол не може да удостовери извършените действия и взетите решения, тъй като изцяло е в противоречие с предписаната от закона форма. Съгласно Методическите указания на ЦИКМИ, издадени по законовата делегация на чл. 25, ал. 1, т. 4 от ЗМИ (отм.), решенията и протоколите на общинските избирателни комисии се подписват от председателя, първия заместник-председател и секретаря на съответната общинска избирателна комисия. Когато някой от тях отсъства, решенията и протоколите се подписват от друг заместник-председател. Решенията и протоколите на ОИК се подпечатват с печата им. В случая нито протокола, нито представено решение са изготвени в предписаната форма. Няма правна възможност при отсъствие на първия заместник-председател и/или заместник председателя на общинската избирателна комисия, протокола да бъде подписан от чл. на ОИК по пълномощие. Състава на общинската избирателна комисия е нормативно определен с разпоредбата на чл. 26, ал. 3 от ЗМИ (отм.) и се състои от председател, двама заместник-председатели, секретар и от 3 до 7 членове, представители на политически партии и коалиции. Общинската избирателна комисия, в това число председателя, двамата заместник-председатели и секретаря се определят с решение на ЦИКМИ - чл. 25, ал. 1, т. 1 от ЗМИ (отм.). По делото са представени удостоверения от ЦИКМИ, от които е видно, че Ани Борисова Георгиева е чл. на ОИК, а заместник-председатели са Лидия Цветанова Петрова и Салих Реджепов Трампов. Оспореното решение не е подписано от лице, назначено от ЦИКМИ за заместник-председател, а от лице което чл. на ОИК, което е грубо нарушение на разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗМИ (отм.) относно изискванията за форма на административния акт. Във връзка с доводите на касационните жалбоподатели следва да се отбележи следното: В административното производство не се прилага института на упълномощаването, когато става реч за изпълнение на възложени функции във връзка с издаване на административен акт. Приложимите публично-правни институти са на заместване и делегиране на правомощия. Тези институти са приложими само в хипотеза, при която административния акт се издава от едноличен административен орган и то при спазване на регламентирани правила, на първо място оправомощаването да се извърши с изрична писмена заповед. Когато акта се издава от колективен административен орган, какъвто е общинската избирателна комисия, възлагане или упълномощаване в гражданско-правния смисъл, е недопустимо, тъй като персоналното разпределение на функциите в общинската избирателна комисия се определя единствено решение на ЦИКМИ. При това положение оспорения административен акт не е подписан от лицата, на които законът е възложил функция да удостоверят взетото решение, поради което е налице пълна липса на предписана от закона форма. Като е стигнал до тези правни изводи относно валидността на оспореното решение, решаващият съд е постановил правилно решение. По тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение не страда от пороците релевирани с касационните жалби, поради което следва да бъде потвърдено. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение