Решение № 9202 от 1.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3415/2010 г.

Решение № 9202 от 1.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3415/2010 г., VII о., докладчик съдията Таня Вачева Производството е образувано по жалбата на Емилиян Любенов Лаков от гр. София срещу решение по протокол № 5 от 4.02.2010 г. на Висшия съдебен съвет, с което е потвърдена заповед № АС - 14/13.01. 2010 г. на председателя на Софийския районен съд за налагане на дисциплинарно наказание "забележка" за нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 1 от Закона за съдебната власт (в ред. ДВ, бр. 33/2009 г.) Релевират се оплаквания за незаконосъобразност на административния акт поради съществени нарушения на процесуалните правила, нарушение на материалния закон и несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят твърди, че с оспорената заповед му се вменяват повторно дисциплинарни нарушения, за които е налице стабилен административен акт - решение на Висшия съдебен съвет от 10.12.2009 г. Счита, че дисциплинарното наказание е наложено без провеждане на предвидената в специалния закон процедура от страна на компетентния орган по чл. 312, ал. 1, т. 1 от ЗСВ, поради което е нарушено правото на защита на дисциплинарноотговорното лице. Релевират се доводи за изтекла давност при някои от забавените съдебни актове, за вътрешно противоречие относно визираните в акта констатации. Иска отмяна на решението на ВСС и заповедта на председателя на Софийския районен съд, като незаконосъобразни. Ответникът Висшият съдебен съвет не изразява становище. Върховният административен съд, като обсъди отделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна: По делото няма спор за факти. С предложение вх. № 11-12-115 от 17.07.2009 г. на Инспектората към ВСС Висшият съдебен съвет е сезиран с искане за образуване на дисциплинарно производство на Емилиян Лаков - съдия в Софийския районен съд за извършено нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 1 от Закона за съдебната власт (ред. ДВ, бр. 33/2009 г.). и налагане на дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 3 от ЗСВ. С решение по протокол № 31 от 22.07.2009 г. е образувано дисциплинарно производство и е избран дисциплинарен състав. Дисциплинарноотговорното лице се е възползувало от възможността по чл. 316, ал. 5 от ЗСВ и е предоставило писмено възражение с вх. № 11-12-115/14.08.2009 г. с доказателства. Дисциплинарният състав е провел две заседания, събрал е допълнителни относими доказателства, изслушал е представител на вносителя на предложението и магистрата Лаков. С мотивирано решение № 10-00-080 от 14.12.2009 г. е приел, че Емилиян Лаков е допуснал дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 1 от ЗСВ, но предложеното от Инспектората дисциплинарното наказание "намаляване на основното месечно трудово възнаграждение с 10 на сто за срок от шест месеца" е счетено за прекомерно тежко с оглед личността на дееца и извършеното нарушение. Поради това е предложил на ВСС да не му налага този вид дисциплинарно наказание, а да изпрати преписката на административния ръководител за преценка с оглед налагане на някое от наказанията по чл. 308, ал. 1, т. 1 или т. 2 от ЗСВ. С мотивирано решение по протокол № 51 от 10.12.2009 г. Висшият съдебен съвет е приел, че съдия Лаков е извършил вмененото му нарушение, но не е споделил предложението на Инспектората за налагане на посочения от вносителя вид на дисциплинарното наказание. Изпратил е дисциплинарната преписка на председателя на Софийския районен съд, като преценката при определяне на дисциплинарното наказание е предоставена на компетентния орган. След запознаването с материалите по изпратеното му дисциплинарно дело № 51/2009 г. по описа на ВСС, председателят на СРС е издал заповед № АС - 14 от 13.01.2010 г., с която на Емилиян Лаков е наложено предвиденото в чл. 308, ал. 1, т. 1 от ЗСВ най-леко дисциплинарно наказание "забележка" за извършено от магистрата дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 1 от ЗСВ. Заповедта е оспорена пред Висшия съдебен съвет, който се е произнесъл с решение по протокол № 5 от 4.02.2010 г., като е отхвърлил жалбата на Лаков и е потвърдил наложеното със заповед № АС-14/2010 г. на председателя на СРС дисциплинарно наказание "забележка". Нито в хода на дисциплинарното производство пред административния орган, нито пред съда жалбоподателят оспорва установените относими факти и обстоятелства. Обективните данни за броя решени дела, средната натовареност на съдиите в СРС, лошите работни условия и другите обективни пречки за неспазването на едномесечния инструктивен срок за произнасяне са безспорни. Магистратът оспорва направените от органа, извършил проверката за работата на съдиите в СРС през 2008 г., изводи; възразява срещу внесеното от Инспектората предложение и изразява несъгласие с предложението на дисциплинарния състав по съображения, че така направените в производството констатации не обосновават извод за системно неизпълнение на служебните задължения, изразяващо се в неспазване на установените от закона срокове. Видно от материалите по дисциплинарната преписка, за проверявания период през 2008 г. съдия Лаков е разгледал общо 710 наказателни дела, от които свършени са 507 броя, като общо решени по същество са 265 дела. Свършените дела в тримесечния срок са 179, а останалите са със забавяне между 4 месеца и 11 месеца. В мотивите на заповедта на административния ръководител, споделени от Висшия съдебен съвет е прието, че действително има системно неизпълнение на служебните задължения предвид немалкия брой дела, дългия срок на забавяне и обръщане на внимание по чл. 327 от ЗСВ от административния ръководител през разглеждания период на 2008 г. От друга страна, на фона на изключителната натовареност на съдиите в СРС, правилно е взето предвид доброто качество на съдебните актове, установено по реда на инстанционния съдебен контрол. Съответен на доказателствата е изводът на дисциплинарнонаказващия орган, че за 29 от посочените в предложението на ИВСС дела давностният срок за ангажиране на дисциплинарната отговорност е изтекъл, като е уточнено също, че по 9 от посочените в справката на проверяващия орган дела докладчик не е съдия Лаков. При тази фактическа обстановка, броят на делата и тяхната съотносимост сочат на извод, че значителна част от актовете, които магистратът постановява, са извън границите на разумните срокове. Дори отчитането на безспорния факт, че някои от разглежданите дела със значителна фактическа и правна сложност са изисквали по-дълъг срок за проучване и постановяване, то забавянето при всеки конкретен случай с оглед утежнени обстоятелства и сложност на правния казус, не може да доведе до обобщението за разумен срок, в каквато насока са твърденията на жалбоподателя. Оспореното решение и заповедта са мотивирани. Административният ръководител е приел за установени вменените на Лаков нарушения, обективирани в решението на дисциплинарния състав, разгледал образуваното срещу магистрата дисциплинарно дело № 51/2009 г. и сам е изложил съображения. При определяне вида на наказанието кадровият орган е съобразил критериите по чл. 309 от ЗСВ и в рамките на притежаваната дискреционна власт му е наложил дисциплинарното наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 от ЗСВ. Решението на Висшия съдебен съвет по реда на чл. 314, ал. 3 от ЗСВ е издадено от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила, точно приложение на материалния закон и е съответно на целта на закона. Колективният орган е приел за съответни на доказателствата и закона направените в обстоятелствената част на заповедта на административния ръководител изложения и заключения. Спазен е срока по чл. 310, ал. 1 от ЗСВ. В зависимост от вида на дисциплинарното наказание органите, които могат да го наложат, са различни по аргумент от чл. 311, т. 1 и т. 2 от ЗСВ. Дисциплинарното производство се образува със заповед, съответно решение на наказващия орган. Ако процедурата е започнала пред Висшия съдебен съвет и в хода й се установи, че е налице основание за налагане на по-леко наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 или т. 2 от ЗСВ, преписката се изпраща на компетентния да наложи такъв вид наказание орган - съответния административен ръководител. Касае се за провеждане на единно дисциплинарно производство, независимо с акт на кой от органите по чл. 311 е започнало. Поради това и в хипотезата на изпращане на преписката за налагане на наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗСВ, сроковете по чл. 310, ал. 1 не започват да текат отново. Те се преценяват към момента на образуване на дисциплинарното производство на някое от основанията по чл. 312, ал. 1 от специалния закон. В тази насока доводите на жалбоподателя също са неоснователни и се тълкуват изолирано от общата, разписана в Глава Шестнадесета на ЗСВ процедура за установяване на нарушения и налагане на дисциплинарни наказания. ВСС е уведомен от административния ръководител на Софийския районен съд за издадената от него заповед и е приел решение, с което е потвърдил същата. Решението е мотивирано с всички съпътствуващи актове по приемането му. Обстоятелството, че образуваното дисциплинарно производство по предложение на Инспектората на ВСС е за налагане на наказание по чл. 308, ал. 1, т. 3 от ЗСВ не изключва друг извод на дисциплинарнонаказващия орган. В случая веднъж ВСС е приел, че извършеното дисциплинарно нарушение е в степен, за което наказанията, които са от негова компетентност са несъразмерно тежки и следва да се наложи по-леко. Поради това с решение е изпратил делото на административния ръководител за налагане на някое от по-леките наказания в рамките на законово определената му компетентност. Това не представлява нарушаване на административнопроизводствените правила, също е и в интерес на жалбоподателя. Неоснователно е и оплакването за допуснато нарушение на материалноправни разпоредби. С оспореното решение ВСС е действувал с оглед дадените му правомощия по чл. 314, ал. 3 ЗСВ и законосъобразно е приел, че съдия Лаков е извършил дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 3, т. 1 от ЗСВ. Наложеното наказание съответствува на извършеното, то е най-лекото, предвидено в чл. 308, ал. 1 от ЗСВ, съобразено е с тежестта на нарушението, което е в ниска степен, както и с другите обстоятелства от значение за спора. За установеното дисциплинарно нарушение е наложено съответстващо наказание. Предвид изложеното жалбата на Емилиян Лаков е неоснователна и следва да се отхвърли. Воден от горното, Върховният административен съд