Решение № 1 от 4.02.2009 г. на ВКС по т. д. № 90/2008 г.

Решение № 1 от 4.02.2009 г. на ВКС по т. д. № 90/2008 г., 5-членен с-в, ТК, докладчик съдията Любка Илиева Производството по делото е образувано по реда на § 2, ал. 14 ПЗР на ГПК във вр. с чл. 194, ал. 1 ГПК, отм. по повод подадена молба от "В" Е. гр. С.с вх. № 572 от 23.01.2008 г. за тълкуване на решение № 372 от 05.12.2003 г. по гр.д. № 753/2003 г. на ВКС, Петчленен състав. С това решение на основание чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК е отменено решение № 1876/27.11.2002 г. по гр.д. № 413/2002 г. на ВКС, V Г. О. и оставеното в сила с него решение от 10.07.2001 г. по гр.д. № 723/2001 г. на Софийския апелативен съд в осъдителната му част, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийския апелативен съд в отменената част.. Молителят твърди, че диспозитивът на решение № 372 от 05.12.2003 г. по гр.д. № 753/2003 г. на ВКС, Петчленен състав е неясен и се нуждае от тълкуване, защото във въззивното решение на Софийския апелативен съд липсва осъдителен диспозитив. С първоинстанционното решение № 781 от 22.01.2001 г. по гр.д. № 1130/2000 г. на Врачанския окръжен съд ответникът ЕТ "В", гр. Кнежа, праводател на молителя в настоящето производство, е осъден да заплати на З. "З" с. С. следното: на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД обезщетение за забава в размер на 804.44 лв. за забавеното изплащане на наема за земеделска земя за 1997 г.;2/ на същото основание обезщетение за забава за забавеното плащане на наема за 1998 г. в размер на 14 288.25 лв. и 3/ на основание чл. 228 ЗЗД сумата 53 722 лв. неплатен наем за 1998 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска. Отхвърлен е изцяло искът за неустойка с правно основание чл. 92 ЗЗД и тези за обезщетение за забава на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в останалата им част до пълния размер, както и възражението за прихващане. По повод въззивна жалба от ЕТ "В" против решението на Врачанския окръжен съд в частта, с която са уважени предявените срещу него искове, с решение от 10.VII.2001 г. по гр.д. № 723/2001 г. на Софийския апелативен съд, 2 -ри състав, ГК е отменено решението на Врачанския окръжен съд в частта, с която ЕТ "В" гр. К. е осъден да заплати на З. "З" с. С., обезщетение за забава в размер на 804.44 лв. за забавено плащане на наема за земеделска земя за 1997 г., обезщетение за забава за забавеното плащане на наема на земеделската земя за 1998 г. в размер на 14 288.25 лв. и неплатен наем за 1998 г. над сумата 52 075.09 лв., и по реда на чл. 208 ГПК предявените искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД са отхвърлени изцяло, а този с правно основание чл. 228 ЗЗД- над посочения размер. Софийският апелативен съд е уважил направеното възражение за прихващане като стойността на насрещното вземане е определена по реда на чл. 130 ГПК, отм. В останалата обжалвана/осъдителна/ част първоинстанционно решение е оставено в сила. По повод касационни жалби и от двете страни с решение № 1876 от 27.11.2002 г. по гр.д. № 413/2002 г. на ВКС, V Г. О. е оставено в сила въззивното решение от 10.VII.2001 г. по гр.д. № 723/2001 г. на Софийския апелативен съд, 2 -ри състав, ГК. С молба вх. № 52 от 07.01.2003 г. молителят ЕТ "В" гр. К. е поискал отмяна на основание чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК, отм. на посочените решения, в частта, с която е уважен предявеният срещу него иск за неплатен наем за 1998 г. за сумата 52 075.09 лв. С решение № 372 от 05.12.2003 г. по гр.д. № 753/2003 г. на ВКС, 5 чл.състав е отменено решение № 1876 от 27.11.2002 г. по гр.д. № 413/2002 г. на ВКС, V Г. О. и оставеното с него в сила решение от 10.VII.2001 г. по гр.д. № 723/2001 г. на Софийския апелативен съд, 2 -ри състав, ГК в осъдителната част и делото е върнато в тази част за ново разглеждане от друг състав. С решение от 18.01.2005 г. по ф.д. № 703/2002 г. на Плевенския окръжен съд, поради смъртта на едноличния търговец М. С. П., починал на 18.12.2004 г., е вписано поемането на търговското предприятие на ЕТ "В" от съпругата му В. П., като ЕТ "В". С решение от 02.11.2005 г. по същото дело е вписано продажба на търговското предприятие на ЕТ "В" на "В" Е. гр. С. с управител В прекратяване на ЕТ "В" гр. К.. С настоящата молба с правно основание чл. 194, ал. 1 ГПК, отм., молителят "В" Е., гр. С. е поискал тълкуване на решението на петчленния състав, като подържа, че диспозитивът му е неясен, защото в диспозитива на решението на Софийският апелативен съд няма осъдителната част, поради което е неясно кои искове, предявени от ЗКПТУ "З" против ЕТ "В", чийто правоприемник е молителят, са висящи. Подадената молба за тълкуване е неоснователна. На тълкуване подлежи само неясното решение, спрямо което не могат да настъпят неговите правни последици, в случая възобновяване на висящността на спора. Неоснователни са доводите на молителя, че не е ясно в коя част и спрямо кои искове се възстановява висящността на делото. Предмет на разглеждане от петчленния състав в отменителното производство на основание чл. 231, ал. 1 б. "а" ГПК, отм. може да бъде само влязлото в сила съдебно решение, с което е разрешен спорът по същество. В случая това е решението на Софийския апелативен съд, оставено в сила с касационното решение на тричленния състав на ВКС. С тези решения със сила на пресъдено нещо е уважен предявеният от З. "З" против ЕТ "В" иск с правно основание чл. 228 ЗЗД в размер на 52 075.09 лв. за заплащане на дължими от него арендни вноски. В отменителното си решение петчленният състав на ВКС е обсъдил представените от молителя новооткрити доказателства и е преценил тяхната относимост именно спрямо уважената част от този иск. Приел е, че представените новооткрити доказателства за наличието на арендни договори на кооперацията с други еднолични търговци за същите земи и за същия период са относими към дължимата от ответника арендна вноска, след установяване на която следва да бъде приспаднато насрещното му вземане към ищцовата кооперация. Действително, че е указано при определяне размера на релевираното от ответника с възражение за прихващане насрещно вземане да се съобрази средният добив на царевица от декар, установен със служебната бележка на И. по царевица- гр. К., но спорът, в частта, с която възражението за прихващане е уважено спрямо исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, поради което са отхвърлени от апелативния съд, и частично спрямо иска с правно основание чл. 228 ЗЗД за отхвърлената му част, не може да бъде пререшаван/ арг. от чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 224 ал. 1, ГПК, отм./. В тази част решение № 1876 от 27.11.2002 г. по гр.д. № 413/2002 г. на ВКС, V Г. О. и оставеното с него в сила решение от 10.VII.2001 г. по гр.д. № 723/2001 г. на Софийския апелативен съд, 2 -ри състав, ГК не е могло да бъде предмет на отмяната с правно основание чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК, отм., пред петчленния състав на ВКС, поради липса на правен интерес за молителя ЕТ "В". Б. значение е и обстоятелството, че решението на апелативния съд няма осъдителен диспозитив. Съобразно правомощията му на решаващ съд по същество, когато първоинстанционното решение в обжалваната част е правило,/какъвто е настоящият случай в потвърдената част/, въззивният съд го оставя в сила, без да го възпроизвежда в своето решение. В този случай въззивното решение е условие за възникване и настъпване на последиците на първоинстанционното решение, включително и на осъдителните такива, поради което решението на въззивния съд е осъдително, когато оставя в сила осъдително решение на първоинстанционния съд. Въззивното решение фактически се прикрепя към фактическия състав на първоинстанционното решение, поради което и осъдителната сила на първоинстанционното решение ще настъпи след постановяване на потвърдителното въззивно решение. По тези причини обозначаването му като осъдително в диспозитива на решението на петчленния състав на ВКС не внася неяснота относно възстановената висящност на спора, още повече, че в мотивите му изрично е посочена относимостта на новопредставените в отменителното производство доказателства към уважената част на иска с правно основание чл. 228 ЗЗД, предявен от кооперацията спрямо праводателя на настоящия молител "В" ЕООД. Водим от горното състав настоящият петчленен състав на търговска колегия на Върховния касационен съд