Решение № 2511 от 21.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11568/2012 г.

Решение № 2511 от 21.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11568/2012 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Валентина Дмитриевна Давидова от гр. Смолян срещу решение № 152 от 6.08.2012 г. по адм. дело № 207 по описа за 2012 г. на Административен - Смолян, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение № 14/11.06.2012 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Смолян. Изложените съображения за пороци на съдебното решение релевират необоснованост и материалноправни нарушения като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Смолян, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност на обжалваното съдебно решение с предложение за оставянето му в сила. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. След като я разгледа по същество, Върховният административен съд установи следното: Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Смолян е решение № 14 от 11.06.2012 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Смолян, потвърждаващо разпореждане № 3707066037 от 9.08.2011 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, с което жалбоподателката Валентина Дмитриевна Давидова от гр. Смолян е задължена да възстанови на основание чл. 114, ал. 2 от КСО неправилно получени суми за пенсии за осигурителен стаж и възраст през периода 1.04.2010 г. - 31.08.2011 г. с общ размер 1 852.49 лв. Разпоредено е при непогасяване на задължението в срока за доброволно изпълнение от пенсията на лицето да се удържа сума в размер на 25.08 лв. месечно, считано от 1.10.2011 г. до 30.11.2017 г. При извършената служебна проверка Административен съд - Смолян е установил, че размерът на задължението е определен като произведение на множител 108.97 с множимо 17. Сумата 108.97 лв. представлява разликата между получаваната месечна пенсия от 218.97 лв. съгласно българското законодателство и дължимата от 110 лв. съгласно влязлото в сила разпореждане № 2/18.07.2011 г. след прилагане на Договора между Република България и Руската федерация за социална сигурност, а числото 17 представлява броят на месеците от 1.04.2010 г. до 31.08.2011 г., през които са извършени неоснователните плащания. За същия период на жалбоподателката е отпусната пенсия от руската осигурителна система в размер на 4746.84 руски рубли, индексирана от 1.02.2011 г. на 5164.56 руски рубли. Първоинстанционният административен съд е обсъдил всички събрани доказателства и е установил правилно фактическата обстановка. По делото е установено, че с разпореждане № 2194/10.08.1992 г. на жалбоподателката Давидова е била отпусната пенсия за изслужено време и старост, считано от 7.07.1992 г., на основание чл. 2 от отменения Закон за пенсиите при зачитане на общия осигурителен стаж, придобит в България и СССР, съгласно действащата към онзи момент Спогодба между Народна република България и Съюза на съветските социалистически републики за социално обезпечаване от 1959 г. От 20.03.2010 г. е в сила Договорът между Република България и Руската федерация за социална сигурност, ратифициран със закон, приет от 40-ото Народно събрание на 10.04.2009 г. - ДВ, бр. 31 от 24.04.2009 г. Съгласно чл. 10.2. от Договора, в случаите, когато съгласно законодателството на една от договарящите страни правото на пенсия възниква и без зачитането на осигурителния (трудовия) стаж, придобит на територията на другата договаряща страна, то първата договаряща страна отпуска пенсия на основание на своя осигурителен (трудов) стаж (придобит на нейна територия). При това изчислението и потвърждаването на осигурителен (трудов) стаж става съгласно законодателството на тази договаряща страна, която отпуска пенсия. С чл. 23 от преходните и заключителни разпоредби на Договора е създадена възможност за преразглеждане на пенсиите, отпуснати до влизането в сила на договора, на основание заявление на лицата от първо число на месеца, следващ месеца на подаване на съответното заявление, но не по-рано от деня на влизане в сила на този договор. Прилагането на чл. 23 от ПЗР на Договора е осигурено с приемането на чл. 9 от Споразумението между министъра на труда и социалната политика на Република България и Министерството на здравеопазването и социалното развитие на Руската федерация за прилагане на Договора между Република България и Руската федерация за социална сигурност от 27 февруари 2009 г., одобрено с РМС № 508 от 16.07.2010 г. Със заявление от 25.03.2010 г. жалбоподателката Валентина Дмитриевна Давидова е упражнила правото по чл. 23 от ПЗР на Договора на преразглеждане на пенсията й за осигурителен стаж и възраст. На 15.12.2010 г. пенсионният фонд на Руската федерация, отделение Архангелска област, е изпратил до Териториалното поделение на НОИ - Смолян писмо № 13/9899 с приложено уведомление (Приложение № 4) за определяне на трудова пенсия за старост на Валентина Дмитриевна Давидова от гр. Смолян, считано от 1.04.2010 г., в съответствие с Договора между Република България и Руската федерация за социална сигурност. Писмото е заведено в деловодната система на ТП на НОИ - Смолян с вх. № 12 от 3.01.2011 г. С разпореждане № 2/18.07.2011 г. ръководителят на отдел "Пенсионно осигуряване" е извършил преизчисляване на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателката, считано от 1.04.2010 г. По общото правило на чл. 114, ал. 1 от КСО лицата са длъжни да възстановят недобросъвестно получените от тях суми за осигурителни плащания заедно с лихвата по чл. 113. Съгласно предвиденото изключение от ал. 2 на чл. 114 (редакция - ДВ, бр. 110 от 1999 г., в сила до 31.12.2012 г.) на възстановяване без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение подлежат добросъвестно получените суми за осигурителни плащания при прилагане разпоредбите на международни договори, по които страна е Република България. Спорът между страните е относно момента, до който на жалбоподателката Давидова са били изплащани пенсии в по-голям размер при прилагане на Договора между Република България и Руската федерация за социална сигурност. Съгласно приложимата разпоредба на чл. 9.2. от Споразумението между министъра на труда и социалната политика на Република България и Министерството на здравеопазването и социалното развитие на Руската федерация за прилагане на Договора между Република България и Руската федерация за социална сигурност пенсията на лицето, подало заявление за преразглеждане, се изплаща по предишния ред и в предишния размер до вземането на решение за преразглеждането й съгласно разпоредбите на договора. Изплатените в този случай суми от пенсията се вземат предвид при изплащането на пенсията, отпусната въз основа на чл. 23 на договора. В разглеждания случай ТП на НОИ - Смолян е било уведомено за "вземането на решение за преразглеждане на пенсията" на 3.01.2011 г. Този безспорен факт води до извод, че при прилагане на международния договор на лицето е следвало да бъде изплащана пенсия "по предишния ред и в предишния размер" до 3.01.2011 г. Неоснователно получените осигурителни плащания за периода 1.04.2010 г. - 31.12.2010 г. с общ размер 980.73 лв. (по 108.97 лв. за 9 месеца) при прилагане разпоредбите на международния договор, по който страна е Република България, подлежат на възстановяване на основание чл. 114, ал. 2 от КСО Неоснователното изплащане на суми за пенсии за времето след 1.01.2011 г. не е в резултат от прилагането на разпоредбите на Договора между Република България и Руската федерация за социална сигурност и Споразумението между министъра на труда и социалната политика на Република България и Министерството на здравеопазването и социалното развитие на Руската федерация за прилагането му. В едномесечния срок по чл. 10, ал. 6 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, считано от 3.01.2011 г., когато са били получени всички необходими документи и данни, не е било издадено разпореждане от компетентното длъжностно лице по чл. 98, ал. 1 от КСО за преизчисляване на пенсията в резултат от прилагането на международния договор и отпускане на пенсия за осигурителния стаж, придобит в България. За периода м. януари - м. август 2011 г. лицето дължи неоснователно получените суми за пенсии при условията на чл. 114, ал. 1 от КСО, но въпросът във връзка с добросъвестността не е бил изследван. Оспорените административни актове са издадени в нарушение на чл. 114, ал. 1 и 2 от КСО и подлежат на отмяна в частта, с която жалбоподателката е задължена да възстанови неоснователно получени суми за пенсии в размер на 871,76 лв. за времето от 1.01.2011 г. до 31.08.2011 г. По гореизложените съображения обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено в частта, с която жалбата против административните актове е отхвърлена за определените задължения за възстановяване на суми на основание чл. 114, ал. 2 от КСО в размер на 871,76 лв. за времето от 1.01.2011 г. до 31.08.2011 г. В останалата част съдебното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Неоснователно е искането на касационната жалбоподателка за определяне и присъждане на адвокатско възнаграждение в размер съгласно Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По делото не са представени доказателства за договорено и платено адвокатско възнаграждение на процесуалния представител адв. Исова. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,