Решение № 5382 от 27.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13204/2008 г.

Решение № 5382 от 27.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13204/2008 г., III о., докладчик съдията Емануил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Драган Дойчев Драгнев от Карлово, подадена чрез пълномощника му- адвокат Павел Киров, против решение по адм. д. № 655/2007 г. по описа на Административен съд-Пловдив. Иска отмяна поради допуснато нарушение на материалния закон. Ответната страна -Общински съвет- Карлово, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище. Янко Василев Новаков и Донка Георгиева Новакова -оспорват жалбата. Васко Янков Новаков, не взема становище. Община- Карлово, чрез процесуалния представител- адвокат- Гърбев, също оспорва жалбата като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срок, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административния съд е образувано по жалбата на Драгнев против Решение № 1133, взето с протокол № 49/26.04.2007 година от Общински съвет-Карлово, с което на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА, във връзка с чл. 35, ал. 2 ЗОС и § 27 от ПЗР на ЗС - е разрешил на Новакови и Драгнев, да изкупят собствеността върху УПИ ХII-3022, в кв. 99 по плана на Карлово, целият с площ от 600кв. м., при квоти- за Драгнев- 38, 55%; за Янко и Донка Новакови- 26, 80 % и за Васко Новаков- 34, 65 %. Според Драгнев единствено той има право да изкупи собствеността върху целият парцел. Установено е, че началото на административното производство е сложено с молба от 27.02.2006 година, с която Янко Донка и Васко Новакови, в качеството им на притежатели на правото на строеж върху общински имот, подробно описан, са поискали да придобият при условията на § 27 от ПЗР на ЗС- правото на собственост върху терена. В образуваното производство е присъединена и молбата на Драгнев, също притежател на правото на строеж, да придобие въз основа на същия правен ред, собствеността върху поземления имот. Ценейки фактите първоинстанционния съд достига до изводът, че според § 27 от ПЗР на ЗС- лицата придобили право на строеж върху държавна или общинска земя до 13 юли 1991 година, могат да придобият право на собственост върху терена, по цени определени от Министерския съвет. И щом, жалбоподателят Драгнев и заинтересованите Новакови са правоимащи; заявили са исканията при действието на правната норма; доколкото искането им е разгледано и разрешено от материално компетентния за това орган, в рамките на надлежно осъществено административно производство и оспореният акт е издаден от колегиален орган, при наличен кворум;обективиран е в изискваната по закон форма, при спазени административно производствени правила- то решението на Общински съвет Карлово е законосъобразно, а жалбата на Драгнев - неоснователна. Изводът е правилен; решението е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила, защото не са налице твърдените касационни основание за отмяна. Правилно Административният съд е констатирал, че фактически жалбата на Драгнев е насочена срещу решението на общинския съвет твърдейки, че неправилно е разрешен от администрацията спор за материално право между страните, доколкото според него Новакови не са носители на надлежно отстъпено право на строеж, т. е. не са и правоимащи по § 27 от ПЗР на ЗС. Аналогични са и оспорванията на Драгнев в касационната жалба. Тези оплаквания сочат към спор за материално право, който както правилно сочи и първоинстанционният съд, е недопустимо да бъде разглеждан и разрешаван в административното производство. Правата на страните са изведени въз основа на събраните в административното производство писмени доказателства, сочещи че Драгнев и Новакови, притежават права в сочените от административния орган обем. Отричащият тези права и претендиращ самостоятелни такива върху цялата вещ - може да стори това в исково производство, но не и в административното такова. Несъстоятелно е също така твърдението за недопустимост на решението поради наличие на грешки в изписването цифровата сигнатура на имотът от една страна и във фамилното му име- Драганов вместо Драгнев от друга. Доколкото не се твърди друго- касае се за технически грешки в изписването, които може да бъдат надлежно отстранена от допусналите ги. По делото е постъпила и частна жалба от Драгнев, срещу определение постановено по същото административно дело, с което е наложена допълнителна държавна такса, в размер на 100 лева. С определение, постановено на 17.01.2008 година, съдът приемайки, че с поведението си- несвоевременно предявени искания за събиране на доказателства, Драгнев става причина за отлагане на производството, то на основание чл. 65, ал. 1 ГПК (отм.) във връзка с чл. 144 АПК- му наложил допълнителна държавна такса, в размер на 100 лева. Жалбата срещу определението е постъпила в седмодневен срок от уведомлението, поради което е в срок. Същата е неоснователна. С определение от 29.11.2007 година, съдът е дал ход по същество на спора, след изрично изявление на процесуалния представител на Драгнев, че оттегля всички доказателствени искания направени със становище от 14.09.2007 година. В хода по същество, съдът констатирайки, че административната преписка не е попълнена с всички относими към спора писмени доказателства, възобновил производството и задължил общинския съвет-Карлово да представи всички писмени доказателства. Прието е също така, че с поведението си Драгнев е станал причина за отлагане на делото (за възобновяването), поради което му е наложил допълнителна държавна такса. Констатирано е- едва в хода по същество, в писмено изразено становище, жалбоподателят е въвел нови доводи за незаконосъобразност на административния акт- същият не е съобразен с действителните права на носителите на правото на строеж, които за да бъдат разгледани, производството е следвало да бъде възобновено. Законосъобразно, съдът е санкционирал Драгнев с допълнителна държавна такса за това негово процесуално поведение, поради което атакуваното определение следва да бъде потвърдено. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение