Решение № 4096 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11892/2019 г.

Решение № 4096 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11892/2019 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Трансболгарпром" ООД, гр. Варна, подадена чрез пълномощника адв. Барбов, срещу Решение № 343 от 25.07.2019 г., постановено по адм. дело № 313/2019 г. по описа на Административен съд Враца. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорват се изводите на съда за липса на основания за издаване на искания административен акт. Претендира присъждане на разноски. Ответникът – директора на Дирекция "Местни данъци и такси" при Община Враца, в депозиран отговор, чрез процесуалния си представител гл. юриск. Стаменова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение на Административен съд Враца е отхвърлена жалбата на "Трансболгарпром" ООД срещу изричен отказа на орган по приходите Г. Иванова в Дирекция "Мести данъци у такси" в Община Враца, обективиран в писмо от 06.02.2019 г., да издаде Акт за установяване на задължения за периода 2014 г. –2018 г., във връзка с подадено от лицето искане вх. № 2600-166/17.01.2019 г. Съдът е приел, че отказът е законосъобразен, тъй като за периода 2014 г. – 2017 г. за задълженията на дружеството за данък върху притежаваните от него недвижими имоти – земя и сгради, както и за такса битови отпадъци за същите имоти са издадени два акта за установяване на задължения, в хипотезата на чл. 107, ал. 3, изр. 3 ДОПК, а законът не предвижда повторно издаване на АУЗД въз основа на едни и същи факти и за един и същ период. Относно искането за 2018 г. съдът е приел, че то правилно не е било уважено също, тъй като задълженията вече са платени, съобразно наличната по делото справка от отдел "МДТ" в Община Враца, а искания акт се издава само за предварителното им установяване. В заключение е формирал извод, че за органа по приходите не е възникнало задължение да издаде АУЗД в отговор на подаденото искане на нито едно от основанията, посочени в чл. 107 ДОПК. Решението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 107, ал. 3 от ДОПК акт за установяване на задължение по декларация се издава по искане на лицето или служебно, при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл. 103, както и когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. От данните по делото се установява, че през 2013 г. "Трансболгарпром" ООД е придобило недвижим имот – земя и сгради – надлежно декларирани с Декларация № ДК14000271/28.01.2014 г., във връзка с което дружеството е имало качеството на данъчно задължено лице за местен данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци. За всяка една от процесните години са изготвени съобщения за дължимите суми по посочените задължения, а от представените като доказателства платежни нареждания е видно, че към 22.06.2015 г. е извършено само частично плащане на ДНИ и ТБО за 2014 г. При липса на своевременно плащане на дължимите данъци, приходният орган се е самосезирал в хипотезата на чл. 107, ал. 3 и е издал АУЗД № 000389/27.07.2016 г., касаещ задълженията на дружеството по декларация от 28.01.2014 г. за ДНИ и ТБО за 2014 г. и 2015 г., който акт е би връчен на лицето съгласно известие за доставяне от 28.07.2016 г. За задълженията на дружеството за следващите две години - 2016 г. и 2017 г. е бил издаден АУЗД № 3191-1/04.10.2018 г. С нотариален акт от 13.11.2018 г. процесният имот е бил продаден на трето лице. При така установеното от фактическа страна, правилно е приетото от съда, че не е налице нито една от предвидените в чл. 107, ал. 3 от ДОПК предпоставки за издаване на АУЗД по отправеното от дружеството искане с рег. Индекс 2600-166/17.01.2019 г. За същия период, посочен от лицето в цитираното искане, вече има издадени два АУЗД, по които задълженото лице доброволно е заплатило дължимите суми, както и оставащите задължения за ДНИ и ТБО за следващия данъчен период – 2018 г., до прехвърлянето на правото на собственост върху имота към трето лице. В актовете са посочени конкретните вид и размер на задълженията за всяка година, както и начинът им на изчисляване въз основа на приложимата нормативна уредба. Както правилно се е мотивирал съдът в обжалваното решение, няма законова предпоставка за повторно издаване на АУЗД за припокриващ се период и въз основа на същите факти, както по вече издадените. Настоящата инстанция споделя и изводът на административния орган, че към момента на подаване на искането за издаване на АУЗД за определяне на размера на задълженията за ДНИ и ТБО за 2014 – 2018 г. дружеството не е легитимирано доколкото се установява, че с нотариален акт от 13.11.2018 г. имотът, за който се иска издаване на АУЗД е продаден на трето лице (факт, който е деклариран от дружеството с декларация от 02.11.2018 г.) и "Трансболгарпром" ООД вече не е негов собственик, а съгласно чл. 107, ал. 3, изр. второ актът се издава по искане на задълженото лице. Същевременно, липсата на правен интерес от търсеното установяване се обосновава и от наличната по делото справка от 21.02.2019 г., издадена от отдел "МДТ" в Община Враца, според която "Трансболгарпром" ООД няма неплатени задължения. Предвид изложеното, разбирането на касатора, че данъчно задълженото лице във всеки момент има право да поиска издаване на АУЗД, за да разбере как точно са формирани задълженията, е неправилно. И за ДНИ и за ТБО администрацията съобщава размера на задълженията – чл. 19, ал. 1 и чл. 68, ал. 2 ЗМДТ, както и чл. 107, ал. 3, изр. 1 ДОПК. В настоящия случай дружеството е уведомявано ежегодно, чрез изготвени съобщения за размера на дължимите през текущата година и оставащите от минали години непогасени задължения за процесния имот, като в съобщенията е посочен начина и реда за определянето им, както и фактическите и правни основания за издаването им. Всички задължения са били погасени от лицето, видно от приложените платежни нареждания с дата 02.11.2018 г. Ако задълженото лице е платило ДНИ и ТБО без да е съгласно с размера на задълженията, то редът за защита е този на чл. 128 и сл. ДОПК. Предвид, че в настоящето производство законосъобразността на издадените два АУЗД и размера на установените с тях задължения не е предмет на спора, направените от касатора възражения за неправилно определена ТБО са неотносими. По изложените съображения, решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила. На ответната страна в касационното производство следва да се присъдят разноски, предвид своевременно заявеното искане. Водим от горното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,