Решение № 10130 от 25.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1315/2023 г.
ВАСПърво отделение25.10.2023 г.докладчик Полина Якимова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение 495/14.12.2022 г. на Административен съд Стара Загора, постановено по адм. д. 383/2022 г.
ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на Вечност ПП ООД, [ЕИК], гр. Гълъбово, ул. "Славянска" 3, представлявано от управителите П. Дюшюнева и П. Георгиев, сумата 600 лв. разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: /п/ МИЛЕНА ЗЛАТКОВА Членове: /п/ БЛАГОВЕСТА ЛИПЧЕВА/п/ ПОЛИНА ЯКИМОВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). Образувано е по касационната жалба на началник отдел Оперативни дейности Пловдив в главна дирекция Фискален контрол ЦУ на НАП, чрез юрк. Томова - Лалбонова, срещу Решение 495/14.12.2022 г. на Административен съд Стара Загора, постановено по адм. д. 383/2022 г., с което, по жалбата на Вечност ПП ООД, [ЕИК], гр. Гълъбово, ул. "Славянска" 3, представлявано от управителите П. Дюшюнева и П. Георгиев, чрез адв. Ангелов, е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ ФК-115-0114254/05.05.2022 г., издадена от началник отдел Оперативни дейности Пловдив в главна дирекция Фискален контрол" при ЦУ на НАП. Въведено е касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК - постановяване на решението при неправилно приложение на материалния закон. Заявено е несъгласие с извода на съда, че мотивите на органа за продължителността на ограничителната мярка са оскъдни и бланкетни. Искането е за отмяна на решението и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Възразява се за прекомерност на възнаграждението за адвокат на насрещната страна. Ответникът по касационната жалба, Вечност - ПП ООД, в писмен отговор оспорва основателността й и претендира разноските за настоящата инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за нейната допустимост и неоснователност. Върховният административен съд, в състав на Първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното първоинстанционно решение с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения: Административен съд Стара Загора е сезиран с жалба от Вечност - ПП ООД срещу ЗНПАМ ФК-115-0114254/05.05.2022 г., с която е разпоредено запечатване на търговски обект траурна агенция, намираща се в гр. Гълъбово, ул. Славянска 3, стопанисван от дружеството и е забранен достъпът до него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС за това, че на 26.04.2022 г. в 13,50 ч. е извършена контролна покупка на 50 бр. свещи на стойност 10 лв., платени в брой на П. Дюшюнева без да е издаден фискален бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство, нито от кочан с ръчни касови бележки. Първоинстанционният съд е обосновал извод за допустимост и основателност на оспорването. Приел е, че заповедта за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган в предвидената от закона писмена форма. Мотивирал е извод за доказаност на фактическите основания, посочени в нея, съответно за наличието на правното основание на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а) ЗДДС в приложимата му редакция (ДВ, бр. 104 от 2020 г.) за налагане на ПАМ запечатване на обект. Аргументите на съда за отмяната на акта са свързани с липсата на конкретни мотиви в него относно срока на ПАМ и нарушение на принципа на пропорционалност въпреки декларативно заявеното от административния орган съобразяване с него. Решението на административния съд е правилно и съответно на приложимия материален закон. За да бъде осъществен съдебният контрол по чл. 169 АПК, определеният от административния орган срок на налагане на ПАМ следва да бъде мотивиран с конкретните факти и обстоятелства, установени от него във връзка с извършеното нарушение. В разглеждания случай в заповедта за налагане на ПАМ са изложени мотиви във връзка с определения срок от 14 дни, според които той е съобразен с тежестта на нарушението, изразяващо се в неспазване на реда за издаване на фискална касова бележка, с площта на обекта, с характера на осъществяваната дейност без прекъсване 24 часа, потенциал за генериране на значителни обороти. Така изложените мотиви не съответстват на обективно установените по делото факти и обстоятелства. Проверката е извършена около 14 ч. без да са констатирани други постъпления в касата на обекта. Неотчетена е единствено сумата от 10 лв. по контролната покупка без административният орган да е изследвал дейността на търговеца в по-общ план клиентела, наличие на други, макар и различни нарушения, среднодневен или месечен оборот. От съображенията във връзка със срока на ПАМ не става ясно въз основа на какви критерии поведението на дружеството е възприето като трайно /касае се за инцидентно нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а) ЗДДС/ и как именно за 14 дни ще се промени организацията на работа в търговския обект по начин, гарантиращ законосъобразното отчитане на всички продажби. Изводът на АС Стара Загора за несъответствието на наложената ПАМ с тежестта на нарушението и несъобразяването й с принципа на пропорционалност съответстват на приетото от СЕС в неговото решение от 4 май 2023 г. по дело С-97/21 (т. 50, т. 51). Като е мотивирал незаконосъобразност на оспорената заповед за налагане на ПАМ и е отменил същата като незаконосъобразна, първостепенният съд е постановил правилно решение, което не страда от порока, заявен в касационната жалба. При условията на чл. 221, ал. 2 АПК същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и своевременно заявеното искане на ответника се следват разноски, каквито са направени за заплащане на възнаграждение в размер на 600 лв. на адв. Ангелов по договор за правна защита и съдействие, сключен на 20.01.2023 г. Размерът му е под минималния по чл. 8, ал. 3 НМРАВ, а възражението за прекомерността му е неоснователно. Водим от горното и на основание на чл. 221, ал. 1, изр. 1, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, Първо отделение,