Решение № 7133 от 28.6.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 237 - чл. 249 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по молба, съдържаща искане за отмяна на влязло в сила решение 2579 от 18.04.2022г., постановено от Административен съд - София - град, Второ отделение, 38 състав, по адм. д. 9968/2021г. Искането е подадено от кмета на Район "Младост" - Столична община, чрез упълномощен гл. експерт с юридическо образование И. Якимова и е предявено на основание чл. 245 и чл. 239, т. 5 АПК. В него се твърди, че при постановяване на горепосоченото съдебно решение е нарушено процесуалното право на искателя за участие в процеса, което е довело до преграждане възможността му за защита и това се е отразило на правилността на произнесеното от съда решение. Искателят счита, че липсата на действаща нормативна възможност и настъпили законодателни промени го поставят в обективна невъзможност за приключване на преписката, което е неблагоприятна за него последица, вследствие на произнесения съдебен акт в съдебно производство, в което не е бил страна и не е участвал. Претендира отмяна на атакуваното решение на Административен съд - София - град на посочените в молбата правни основания. Ответникът Ц. Георгиев оспорва искането за отмяна чрез упълномощен адв. Б. Беев, който с писмен отговор и в съдебно заседание пледира за оставяне без разглеждане молбата за отмяна, като процесуално недопустима, както и за отхвърлянето й като неоснователна, защото спрямо искателя не са налице условията по чл. 246, ал. 1 АПК, тъй като той не е надлежна страна в предходното производство и не разполага с процесуалната легитимация да иска отмяна. С писмена молба от 14.06.2023г. се позовава на получено на 19.04.2023г. писмо от кмета на Столична община, с което същият дава указания на кмета на Район "Младост" - СО да приключи висящата преписка и да сключи договор за продажба на процесното жилище по реда на чл. 121 от отменената Наредба за държавните имоти в полза на заявителите. Заявява искане за присъждане на направените по делото разноски с приложен списък за тях. Ответниците Т. Георгиева и В. Георгиева не изразяват мнение по искането за отмяна. Ответникът заместник - кметът на Столична община не заявява становище по молбата за отмяна. По ДОПУСТИМОСТТА: Като прецени данните по делото, Върховния административен съд, четвърто отделение, намира, че искането на кмета на Район "Младост" - СО е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМО - подадено в преклузивния срок, предвиден в нормите на чл. 242, ал. 3 и чл. 247 АПК. Подробни съображения за допустимостта на молбата за отмяна са изложени в постановеното от съда определение от 13.03.2023г., което не следва да се възпроизвежда отново в настоящото решение. По ОСНОВАТЕЛНОСТТА: Според решаващия съдебен състав искането за отмяна е НЕОСНОВАТЕЛНО. С атакуваното влязло в сила решение 2579 от 18.04.2022г., постановено по адм. д. 9968/2021г. е обявена нищожността на отказа на заместник- кмета на Столична община, обективиран в писмо изх. СОА19-ГР94-5341-6/27.09.2021 г., да приключи производството по преписка ДИ-03-1258/91; Заявление с вх. СОА19-ГР94-5341-5 от 30.08.2021 г. на кмета на район "Младост " - Столична община е изпратено за разглеждане и приключване на преписка ДИ-03-1258/91 в съответствие със задължителните указания по прилагането и тълкуването на закона в 14-дневен срок от влизане на съдебното решение в сила; Столична община е осъдена да заплати на Ц. Георгиев разноски в размер на 35 (тридесет и пет) лева. За да достигне до този резултат съставът на Административен съд - София - град /АССГ/ се е позовал на нормите на чл. 173, ал. 2, чл. 174 и чл. 143, ал. 1 АПК и е приел, че производството по закупуване на процесното жилище е започнало по реда на отменената Наредба за недвижими имоти /НДИ, отм. ДВ. бр. 82 от 27 септември 1996 г./ и съгласно чл. 120, ал. 1 от тази наредба продажбата на жилището се извършва въз основа на заповед на председателя на изпълнителния комитет на общинския народен съвет. Относно производствата, останали неприключени след отмяната на НДИ, е регламентирано, че се довършват по реда на § 12, ал. 1 от ПЗР на ППЗДС /обн. ДВ. бр. 82 от 27 септември 1996 г., отм. ДВ. бр. 78 от 26 септември 2006 г./, според който текст незавършените преписки по продажба, замяна, учредяване на ограничени вещни права и делба на държавни имоти, образувани в общините, за които има извършено плащане до 31 май 1996 г. включително, се приключват в 3-месечен срок по реда, установен в НДИ, като договорите се сключват от датата на извършеното плащане. Към разпоредбите на НДИ /отм./ препраща и § 8 от ПЗР на ЗОС, съгласно който започнатите производства за продажба, замяна, учредяване на вещни права върху имоти, които са частна общинска собственост, и за делба на такива имоти и вещи, притежавани от общината в съсобственост, се довършват по досегашния ред. При това положение първостепенният съд е счел, че налице нормативно задължение по чл. 120, ал. 1 от НДИ /отм./, във връзка с § 12, ал. 1 от ПЗР на ППЗДС /отм./ и § 8 от ПЗР на ЗОС за кмета на Район "Младост" - СО да приключи преписка ДИ-03-1258/91 г., като правоприемник на кметския наместник на ТОА "Младост", който е издал заповедта за продажба на жилището. Оттук е изведено заключение, че обжалваният отказ е издаден от некомпетентен административен орган, в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби, с целта на закона и с чл. 41 ХОПЕС. С оглед на това процесният отказ е прогласен за нищожен и заявлението за приключване на преписка ДИ-03-1258/91 е изпратено на компетентния за това адм. орган - кметът на район "Младост" - СО за произнасяне в съответствие със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, а именно: кметът на район "Младост" СО следва да съобрази приложението на чл. 120, ал. 1 НДИ /отм./, във връзка с § 12, ал. 1 от ПЗР на ППЗДС /отм./ и § 8 от ПЗР на ЗОС, както и да установи наследствените права на жалбоподателите в съответствие с чл. 5, ал. 1 от Закона за наследството, които ги легитимират като правоимащи да сключат договора за покупко-продажба. Искането за отмяна на горепосоченото влязло в сила съдебно решение е подадено на две правни основания. Първото основание визира нормата на чл. 239, т. 5 АПК, според която атакуваният акт подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото, като законодателят е посочил няколко хипотези, в които съответната страна е била възпрепятствана да реализира процесуалните си права. В случая горепосочената разпоредба е неприложима спрямо искателя, защото същата регламентира правна възможност в полза на страна по делото, а в конкретната хипотеза кметът на Район "Младост" - СО не е конституиран като страна в съдебното производство. Ето защо искането за отмяна на основание чл. 239, т. 5 АПК е неоснователно. По отношение на второто, отразено в молбата за отмяна правно основание - чл. 245 АПК, настоящият съдебен състав счита следното: Посочената от искателя правна норма се намира в Раздел II, Глава четиринадесета АПК, който раздел е озаглавен "Отмяна по искане на трето лице". От описаните от искателя фактически обстоятелства може да се извлече, че искането, с което е сезиран Върховния административен съд визира текста на чл. 246, ал. 1 АПК. Настоящият съдебен състав счита, че в случая искателят не може да се ползва от тази разпоредба, защото да е приложима горепосочената норма, следва първостепенният съд да е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила и да е пропуснал да конституира като страна в процеса съответния искател. В случая това не е така, защото решаващият състав на АССГ законосъобразно е конституирал страните в първоинстанционното производство в съответствие с изискванията на чл. 153, ал. 1 АПК - това са от една страна оспорващите, които са заявители пред ответния административен орган и от друга - издателят на процесния административен акт. В настоящия правен спор не е имало трети лица, чиито интереси да са реално засегнати или застрашени, поради което съдът правилно не е конституирал заинтересовани страни. При образуване на съдебното производство и при неговото провеждане не е имало правно основание за встъпване в процеса на кмета на Район "Младост" - СО, тъй като едва в постановения съдебен акт съдът се е произнесъл по съществото на спора. Ако го беше сторил по- рано с предходен акт, то тогава съдебният състав би предрешил делото, преди постановяване на съдебното решение, което би съставлявало съществено нарушение на приложимите процесуални правила. Вярно е, че с втория диспозитив на атакуваното съдебно решение заявлението на оспорващите физически лица е изпратено на искателя с указания по приложението на материалния закон и по този начин последният е ангажиран с изпълнението на дадените му задължителни указания. В този случай обаче не е допуснато нарушение от първостепенния съд, защото той стриктно е възпроизвел императивната норма на чл. 173, ал. 4 АПК, по силата на която при отказ на некомпетентен орган да издаде административен акт, съдът обявява отказа за нищожен и ИЗПРАЩА ДЕЛОТО КАТО ПРЕПИСКА НА СЪОТВЕТНИЯ КОМПЕТЕНТЕН ОРГАН. Точно това е осъществил първостепенния съд, изпълнявайки гореописаната разпоредба, като в този случай законодателят не е предвидил възможност за конституиране в хода на първоинстанционния съдебен процес на съответния компетентен орган и предоставянето му на право да вземе участие в това производство. Следва да се има предвид, че компетентният административен орган - в случая кметът на Район "Младост" - СО, се включва в административното производство в качеството му на сезиран административен орган, след получаване на заявлението на физическите лица. За пълнота на изложението следва да се има предвид, че развитите в искането за отмяна аргументи на искателя касаят трудностите му при изпълнение на указанията на първоинстанционния съд, които обаче не са включени в изрично посочените в АПК законови основания за отмяна на влязло в сила съдебно решение. Освен това от приетото като доказателство в настоящото производство писмо СОА19- ГР94-5341 - 22, издадено от зам. кмета на Столична община е видно, че на искателя са дадени подробни указания относно изпълнението на влязлото в сила решение 2579 от 18.04.2022г., постановено от Административен съд - София - град, второ отделение, 38 състав, по адм.д. 9968/2021г. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че в случая не е налице основание за отмяна на атакуваното съдебно решение на посоченото в искането основание - чл. 245 АПК, съответно чл. 246 АПК. По РАЗНОСКИТЕ: Ответникът Ц. Георгиев своевременно в писмения си отговор срещу молбата за отмяна, както и в съдебно заседание е заявил претенция за присъждане на сторените по делото разноски, които възлизат на 1000 лв., представляващи договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, срещу който размер не е постъпило възражение от страна на искателя. С оглед на това последният следва да го заплати изцяло в полза на Ц. Георгиев. На основание на горното и на чл. 244, ал. 1, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,